Решение № 882 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2016 г.

Решение № 882 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12988/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите (РГД) - Ш. против решение № 72/26.09.2016 г., постановено по адм. дело 101/2016 г. по описа на Административен съд - Т. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че не приема "становището на съда за правилно и съобразено със закона", поради което иска да бъде отменено. Останалата част от касационната жалба възпроизвежда част от мотивите на обжалваното съдебно решение, но е възможно да бъде изтълкувано волеизявлението като обуславящо наведено касационно основание - нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Ифкони" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 72/26.09.2016 г., постановено по адм. дело 101/2016 г. по описа на АС - Т. е отменена заповед № 200/28.06.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ш., с която е обезсилено позволително за сеч № 0308094/15.06.2016 г., издадено на инж. С. В. С. за извършване на сеч в отдел 195, подотдел ж, имот КВС № 104001, находящ се в землището на с. К. с площ 10 хектара, собственост на Мюсюлманско вероизповедание и са присъдени разноски в размер на 300 лв. Административният съд е приел, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, формулирани в чл. 26, 34 и 35 от АПК, поради което независимо, че е в съответствие с целта на закона, трябва да бъде отменена. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 200/28.06.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ш. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да обезсилват със заповед издадени позволителни за сеч. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че заповедта следва да бъде отменена, защото при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неуведомяване на страните в административното производство за неговото образуване и предстоящото издаване на административен акт, с което те са лишени от право на участие в административното производство, включително представяне на обяснения и възражения. Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения са съществени, защото са довели до постановяване на административен акт при неизяснена фактическа обстановка. Действително становището на собственика на имота е определящо и негово искане представлява основание по чл. 57, т. 2 от Наредба № 8 за сечите в горите за обезсилване на издадено позволително за сеч. В случая формално искане за обезсилване на позволително за сеч от Мюсюлманското вероизповедание не е направено, а е подаден сигнал от 27.06.2016 г. до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с вх. № 4394/28.06.2016 г. при РГД с искане да бъде извършена проверка по случая с издаденото позволително за сеч с твърдение, че не е давано съгласие за сеч в собствения му имот. Такава проверка е извършена от служител на Регионалната дирекция по горите - Ш., но без за нея да бъдат уведомени заинтересованите лица като са обсъждани само писмени документи, от които дори е формиран извод за наличие на съгласие от страна на Мюсюлманското вероизповедание за предоставяне на управлението на негови собствени гори на "Ифкони"ЕООД по договор, който е действащ. В отменената от АС - Ш. заповед е посочено, че се издава на основание чл. 57, ал. 2 от Наредбата (което би трябвало да се разбира като чл. 75, т. 2 при липса на алинеи в разпоредбата) и само въз основа на сигнала. По делото има данни за извършена документална проверка, приключила с доклад от 4.07.2016 г., който също не е съобразен, защото е изготвен на 4.07.2016 г. т.е. след издаване на заповедта. За тази документалната проверка също няма данни предварително да са уведомени страните и да са събрани всички относими към проблема становища/документи. Като индивидуален административен акт по смисъла на 21, ал. 1 от АПК оспорената заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 26, 34 и 35 от АПК. Изводите на съдебния състав за съществени нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъдат споделени напълно. Заповедта е издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което е нарушена нормата на чл. 35 от АПК. Наредено е обезсилване на позволителното за сеч, без да се установи изрично искане за това от собственика на имота, който е пожелал само проверка по случая с аргумент, че не е давал съгласие за сечта, каквото при проверката е докладвано, че е направено в по-ранен момент. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени доколкото нарушението на процедурата засяга правилността на изводите на административния орган, които при наличие на други данни вероятно не биха били направени, а следователно се отразява на законосъобразността на административния акт. Правилно решаващият съд приема, че необходимостта от бързина при произнасянето за защита интересите на собственика на имота, посочена в обжалваното съдебно решение като обясняваща допуснатите нарушения, не е представлява основание, саниращо допуснатите съществени процесуални нарушения. От значение за правилността на тази преценка е обстоятелството, че дори само представения по делото доклад да е бил на разположение на административния орган при издаване на оспорения административен акт то неговото съдържание е възможно да е било различно. Съображенията на административния съд за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени и с мотива, че допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са довели и до нарушение на материалния закон. В преписката липса изрично искане на собственика за обезсилване на издаденото позволително за сеч, което е елемент от фактическия състав на чл. 57, т. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, подаден е сигнал за проверка на позволителното за сеч поради твърдение за липса на съгласие за издаването му. Следователно при липса на уточняване на волеизявлението на Мюсюлманското вероизповедание, което отново е възможно да е в резултат от неуведомяване на всички страни за образуване на административното производство, не се установява наличието на посоченото основание за обезсилване на позволителното - искане на собственика. Доводът на необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и констатацията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е направена след анализ на представените по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посоченото от касационния жалбоподател нарушение по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е обосновано и законосъобразно, поради което не са налице основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна в касационното производство разноски не следва да бъдат определяни. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,