Решение № 13340 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16431/2013 г.

Решение № 13340 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16431/2013 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от "Бизнес консулт 07" ЕООД, с ЕИК 112671830 и от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2173 от 16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3429/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АСП), 16 състав. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт № 131201940 от 12.07.2012 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, в частта му, потвърдена с Решение № 1258 от 27.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д"ОУИ"), сега Д"ОДОП"- гр. Пловдив относно определеното задължение в размер на 160000,00 лв. по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за м. 05. 2010 г., жалбата на "Бизнес консулт 07" ЕООД срещу посочения РА, в частта му, потвърдена с Решение № 1258 от 27.09.2012 г. на директора на Д"ОУИ", сега Д"ОДОП" - гр. Пловдив, е отхвърлена относно непризнатия данъчен кредит в размер на 115800,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16427, 81 лв., Д"ОДОП" - гр. Пловдив е осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 164,26 лв. за направени по делото разноски и последното да заплати на Д"ОДОП" - гр. Пловдив сума в размер на 3094,55 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба, подадена от "Бизнес консулт 07" ЕООД се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения с оглед обосноваване нищожност на спорния РА и незаконосъобразност на определените по ЗДДС задължения. Възразява се срещу приетата за установена от съда фактическа обстановка. Моли се отмяната на решението, в обжалваната част, както и отмяната на спорния РА в съответната част, и присъждането на разноски в размер на шест процента от интереса. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, не представя писмен отговор. На 07.10.2014 г. представя писмена защита. Моли отхвърляне жалбата на "Бизнес консулт 07" ЕООД като неоснователна. Във връзка с доводите за нищожност на РА твърди, че допуснатата грешка в номера на ревизионния доклад (РД), издаден в хода на предходната ревизия на дружеството, предвид отмяната на издадения в нейния ход РА от директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, няма отношение към законосъобразността на спорния РА, което правилно е отчетено от първоинстанционния съд. Поддържа се законосъобразност и на изводите на съда относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Дръмко" ЕООД предвид наличието на основанията, посочени от органа по приходите - чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Моли се отхвърляне на касационната жалба на "Бизнес консулт 07" ЕООД. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба, подадена от зам. директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, действащ по заместване на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив, съдебното решение се обжалва в частта, с която, потвърденият с Решение № 1258 от 27.09.2012 г. РА е отменен, в частта на определеното задължение по чл. 177 ЗДДС в размер на 160000,00 лв. Навеждат се доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в хода на съдебното производство със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е определена пазарна цена на процесния недвижим имот, която не е съобразена с методите по Наредба № Н 9/2006 г. Предвид това неправилно е кредитирана от съда. Следвало е служебно да се назначи експертиза с оглед определяне пазарната му цена. Съставът на АСП не е изложил мотиви по възприетата от органа по приходите привидност на сделката, наред с обстоятелството, че цената значително се отличава от пазарната. Отговорността на "Бизнес консулт 07" ЕООД е вменена по реда на чл. 177, ал. 1, във вр. с чл. 177, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС. Според този касатор сделката покупко - продажба прикрива дарение, за което излага подробни аргументи. Предвид изложеното се моли отмяната на съдебното решение в обжалваната от този касатор част и отхвърляне жалбата срещу РА в съответната част. Взема се становище, че в останалата необжалвана от този касатор част съдебното решение е правилно и законосъобразно. Иска се оставянето му в сила в тази част. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба "Бизнес консулт 07" ЕООД не представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество и двете жалби са основателни. Производството пред АСП е образувано по жалба на "Бизнес консулт 07" ЕООД срещу посочения РА, в потвърдената с Решение № 1258 от 27.09.2012 г., издадено от директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив част - относно определеното задължение в размер на 160000,00 лв. по чл. 177 ЗДДС и непризнат данъчен кредит в размер на 115800,00 лв., ведно с прилежащите лихви по фактури, издадени от "Дръмко" ЕООД. За да постанови решението си първоинстанционният съд е възпроизвел буквално изложеното от фактическа страна в Решение № 1258 от 27.09.2012 г. на ответника, без да обсъди и направи собствен анализ на нито едно представено по делото писмено доказателство. Съобразил е приетото по делото заключение на назначената в хода на съдебното производство ССЕ, представена, изслушана и приета като съдебно - техническа експертиза (СТЕ), във връзка с определяне пазарната цена на процесния недвижим имот. От правна страна е приел за неоснователно възражението на "Бизнес консулт 07" ЕООД за нищожност на спорния РА, като е посочил, че евентуалната процесуална незаконосъобразност на проведеното предходно ревизионно производство не рефлектира върху валидността на административния акт, предмет на настоящото производство, доколкото първият РА е отменен и преписката е върната за издаването на нов РА. По същество на спора относно определеното задължение в размер на 160000,00 лв. на основание чл. 177 ЗДДС съставът на АСП е съобразил посочената разпоредба, но не е възприел становището на ответника относно презумпцията за знание на купувача в хипотезата, при която купувачът е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен предвид установено значително отклонение от пазарната цена. За определяне на пазарната стойност на имота към момента на придобиването му е кредитирал приетото като неоспорено заключение на СТЕ, при изготвянето на което са използвани методите на чистата стойност на активите (вещен метод) и на приходната стойност. Отхвърлил е възраженията на процесуалния представител на ответника за несъответствието на използваните от вещото лице методи с тези, визирани от Наредбата № Н-9 от 14.08.2006 г. Изложил е мотиви, че не възприема констатациите на ревизиращите органи по отношение пазарната стойност на прехвърляния имот, тъй като не е изготвено надлежно експертно заключение в хода на ревизията, а ревизиращият орган единствено е запитал агенции за недвижими имоти за предоставяне на информация относно пазарна цена на промишлени имоти със сходни характеристики. В заключение е направил извод, че не е доказано твърдяното от ревизиращите органи значително отклонение от пазарната цена, съответно не е налице и презумпцията за знание на купувача. По тези съображения е счел, че липсват основания за ангажиране на отговорността по реда на чл. 177 ЗДДС, определеното задължение за "Бизнес консулт 07" ЕООД в размер на 160000,00 лв. е незаконосъобразно, поради което е отменил оспорения РА, в тази част. По същество на спора относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "Дръмко" ЕООД съдът е повторил правните съображения на ответника и е счел, че от данните по преписката и предвид непредставянето на доказателства в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите в РА относно доставките от този доставчик. Приел е, че фактическите констатации на приходния орган са потвърдени, поради което е направил извод за неоснователност на жалбата в тази част и е отхвърлил същата. По силата на Нотариален акт № 147 от 20.05.2010 г. (НА) "Бизнес консулт 07" ЕООД е закупило от "Автотранс Септември 2002" АД, обременен с тежести, урегулиран поземлен имот (УПИ), ведно с построените и описани в акта сгради, за сумата 800000,00 лв., без ДДС, от която сума при подписване на акта страните са заявили, че продавачът е получил 20000,00 лв. и са съгласни остатъкът от 780000,00 лв. да му бъде изплатен в срок до 31.12.2010 г. С обжалвания в хода на първоинстанционното производство РА органът по приходите е констатирал и приел, че е издадена фактура № 0...93 от 20.05.2010 г., с предмет на доставката "Продажба на земя и сгради по нотариален акт № 147", с данъчна основа 800000,00 лв., начислен ДДС 160000,00 лв. Издаден е разходен касов ордер № 93 от същата дата, съгласно който на "Автотранс Септември 2002" АД е броена сума в размер на 20000,00 лв. за посочения НА. Не е издаден фискален бон, въпреки извършеното частично плащане (стр. 8 от РА). Пак там, в РА, се съдържа и констатация, че от представената касова книга на "Бизнес консулт 07" ЕООД е видно, че няма получаване и плащане на парични средства от продавача към купувача и обратно във връзка с процесната сделка и предоставения заем от 01.12.2010 г. (останал необсъден от състава на АСП). На стр. 5 от РА има и констатация, че видно от представената касова книга на "Автотранс Септември 2002" АД във връзка с посочената сделка няма направено плащане, различно от сума в размер на 20000,00 лв. Налице са констатации за предаване на други суми на "Автотранс Септември 2002" АД под контировка № 1262 и 1513 (стр. 4 от РА). За имота, предмет на сделката продавачът е представил констативен НА, с което е признат за негов собственик по правоприемство. "Автотранс Септември 2002" АД не е приспадало данъчен кредит при придобиване на имота. Фактура № 93 от 20.05.2010 г. е включена в дневника за покупки за данъчен период м. 05.2010 г. и в дневника за продажби на "Автотранс Септември 2002" АД за същия данъчен период. За този данъчен период доставчикът има за внасяне ДДС в размер на 162612,96 лв., който не е внесен от него в бюджета. Така декларираният резултат ДДС за внасяне по СД за този данъчен период е формиран именно от данъка, посочен в спорната фактура № 0...93 от 20.05.2010 г. "Бизнес консулт 07" ЕООД е ползвало данъчен кредит по тази доставка. В спорния РА са описани представените в хода на предходната ревизия документи и присъединени към настоящата, както и представените документи в спорното ревизионно производство, в това число договори за заем на парични средства за закупуване на посочения УПИ, ведно със сградите в него, предоставени на "Бизнес консулт 07" ЕООД с оглед доказване на паричните средства, необходими за закупуване на имота по посочения НА. Тези доказателства не са обсъдени от състава на АСП. Предвид договора за заем от 01.12.2010 г. органът по приходите е приел, че купувачът не е имал свободни парични средства за закупуването на имота, а продавачът е имал, но не е внесъл дължимия ДДС, като същевременно предоставя паричните средства като заем на купувача за закупуване на собствения си имот (стр. 8 от РА). Въз основа на така установените факти по разплащането по сделката, органът по приходите е приел, че е налице привидна сделка. Изложил е аргументи, че страните по сделката са свързани лица. Въз основа на всичко това е направил извод за наличието на основание по чл. 177, ал. 1, 2 и 3 ЗДДС (стр. 10 от РА). Освен това, въз основа на писмо от агенция за недвижими имоти "Дом-ко", гр. Пазарджик, в РА е направена констатация, че цената, определена, в НА (800000,00 лв., без ДДС) се отличава от пазарната цена на имоти със сходни характеристики. Прието е, че получателят по доставката "Бизнес консулт 07" ЕООД е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, доставката е привидна и заобикаля закона, а цената посочена в нотариалния акт и издадената фактура се отличава от пазарната цена на имота - налице са кумулативно условията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС (стр. 10 от РА). На следващо място органът по приходите е посочил, че в конкретния случай не се налага да се презюмира знанието на "Бизнес консулт 07" ЕООД, че доставчикът му няма да внесе ДДС по фактурата, тъй като към момента на сделката е платена малка част от продажната цена на имота (по - малка от дължимия размер на ДДС), поради което купувачът не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът му ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС в бюджета - налице е и основание по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (стр. 11 от РА). В заключение, на основание чл. 177, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 6 ЗДДС (стр. 10 от РА), на "Бизнес консулт 07" ЕООД е вменена отговорност за дължимия и невнесен ДДС в размер на 160000,00 лв. от доставчика "Автотранс Септември 2002" ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г. По повод проведеното оспорване на РА по административен ред, в тази част, ответникът е приел, че отговорността по чл. 177, ал. 1 ЗДДС е правилно реализирана, доколкото получателят по доставката е бил длъжен да знае, че ДДС няма да бъде внесен, тъй като са едновременно изпълнени условията на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, във вр. с чл. 177, ал. 2 ЗДДС - купувачът е бил длъжен да знае, че ДДС няма да бъда внесен, предвид установеното значително отклонение от пазарната цена на имота, като наличието на привидност или свързаност на страните по сделката не е необходимо да бъде установено. По касационната жалба на директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив: Решението, в тази част, е постановено е при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, предмет на касационен контрол, в тази част. Основателно този касатор възразява, че съдът не е обсъдил в решението си констатацията на органа по приходите за наличие на презумпция за знание по причина привидност на сделката. Съдът не е определил правилно спорните фактически и правни въпроси, респективно предмета на доказване, поради което не е обсъдил приобщените по делото доказателствата във връзка с констатацията в РА за привидност, респективно самата нея. Позовавайки се изцяло на решението на ответника при установяване на фактическата обстановка, съдът е пренесъл неговия подход към проблема, а именно да обсъди само наличието на основание по чл. 177, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 3, т. 2, предл. трето ДОПК, въпреки констатациите в РА по останалите хипотези на разпоредбата (вж. стр. 7, абзац 8 от решението). Тъй като е приел наличие на значително отклонение от пазарната цена в потвърждаващото РА, в тази част, решение, ответникът е посочил, че не е необходимо наличието на привидност или свързаност на страните по сделката. Приемайки обратното обаче относно пазарната цена, съдът е следвало да разгледа и се произнесе по останалите наведени в РА основания за ангажиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. Съдът не е коментирал, преценил и анализирал доказателствата, представени във връзка с обосноваване тази теза на органа по приходите, не е формирал фактически установявания въз основа на тях и не е формулирал правните си изводи по въпроса. Наред с това, не е обсъдил и констатациите в РА, че в конкретния случай не се налага да се презюмира знанието на "Бизнес консулт 07" ЕООД, че доставчикът му няма да внесе ДДС по фактурата, тъй като към момента на сделката е платена само малка част от продажната цена, поради което купувачът не би могъл да има разумно очакване, че доставчикът му ще изпълни задължението си за внасяне на начисления ДДС в бюджета. В този смисъл липсват и конкретни мотиви във връзка с това приема ли съдът за установено по категоричен начин неизпълнението на задължението за плащане на цената с оглед установяване знанието на купувача, че доставчикът няма да внесе дължимия данък предвид констатациите в РА и даденото от дружеството обяснение, че сделката е напълно разплатена в срок (л. 199 от първоинстанционното дело). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението досежно спазването на материалния закон. Тази преценка се извършва въз основа на установените от първата инстанция факти и обстоятелства. Обжалваното решение не дава отговор на спорните фактически и правни въпроси. Решението, в тази част, от фактическа страна е мотивирано с буквално възпроизвеждане на мотивите на ответника от потвърждаващото РА решение, поради което изложеното по - долу, в частта по жалбата на "Бизнес консулт 07" ЕООД, е изцяло относимо. Предвид това и забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция съгласно чл. 220 АПК, така постановеното решение следва да бъде отменено, в обжалваната от директора на Д"ОДОП" - гр. Пловдив част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АСП, и в тази част. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, вкл. ведно с твърденията и възраженията на страните, да изложи съображенията си относно това какво приема за установено от фактическа страна по релевантните за спора обстоятелства и да основе решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото като даде отговор на поставените правни въпроси относно приложението на всички посочени в РА хипотези. Касационното оплакване относно кредитиране от страна на съда на заключението на приетата СТЕ също е основателно. По искане на жалбоподателя, обективирано в искане на л. 5595 от първоинстанционото дело, в съдебно заседание на 13.06.2013 г. е допусната и назначена ССЕ със задача, конкретизирана от адв. Бобев в същото съдебното заседание относно датата на оценката - да бъде установена действителната пазарна цена на процесния недвижим имот при съобразяване на изискванията на ДОПК, ЗДДС и Наредба № Н - 9 от 14.08.2006 г. към момента на сделката. Доколкото при справка в списъка на вещите лице се установи, че вещото лице, изготвило приетата по делото СТЕ е вписана за извършване на експертизи в клас "Съдебни инженерно-технически експертизи", оценка на недвижими имоти, тоест разполага с необходимата му компетентност, фактът, че по делото е допусната ССЕ, а е приета СТЕ, не следва да се приема за съществено процесуално нарушение. Видно от заключението на СТЕ обаче, вещото лице не е изпълнило задачата така, както е била възложена от съда, тъй като не е съобразило при работата си разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите (Наредба/та). Съгласно чл. 7 от Наредбата за определянето на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. Когато тези методи не могат да доведат до резултат в съответствие с целите по чл. 4 от Наредбата се прилага методът на транзакционната нетна печалба или методът на разпределената печалба (чл. 9 от Наредбата), като в случай че самостоятелното прилагане на методите не води до резултат, отразяващ обичайните търговски и финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия, се допуска едновременното прилагане на два или повече метода (чл. 10 от същата). Вещото лице е работило при приложението на метода на приходната стойност и метода на чистата стойност на активите (вещна стойност), съобразно които е направило анализ на резултатите (л. 5631 от първоинстанционното дело) и е изчислило пазарната стойност в размер на 810540,00 лв. и закръглено 811000,00 лв., без ДДС. Видно от описанието на оценяемия имот на стр. 1 и 2 от заключението, вещото лице не е съобразило данните от НА, с оглед извършване на оценка на обременен с тежести имот. Съдът е кредитирал заключението с мотива, че единствено то дава пазарната стойност на имота. Въпреки че е констатирал несъответствието му с приложимите по Наредбата методи, съдът не е съобразил § 1, т. 16 от ДР ЗДДС, съгласно която разпоредба "пазарна цена" по смисъла на този закон е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР ДОПК, препращащ именно към Наредбата. В изпълнение на задължението си по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът е обсъдил заключението, но не е преценил приложимостта на разпоредбите от Наредбата, поради което неправилно го е кредитирал. Съдът не е следвало да приема заключението в хода на съдебното производство, доколкото то не изпълнява задачата, която му е поставена, съгласно протоколното определение от съдебно заседание и молбата на дружеството. На вещото лице е следвало да бъде дадена възможност да изготви заключението съобразно поставената задача, след което всяка от страните да вземе становище и да заяви евентуално доказателствените си искания предвид тежестта на доказване. Като не е процедирал по този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция на този етап на производството. При новото разглеждане на делото, след разпределение на доказателствената тежест, следва да се възложи техническа експертиза по въпроса за пазарната стойност на имота при съобразяване разпоредбите на Наредбата. По касационната жалба на "Бизнес консулт 07" ЕООД: Относно доводите за неправилност на обжалваното решение във връзка с твърдяната нищожност на РА: Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за нищожност на спорния РА. Съображенията на дружеството са свързани с разбирането, че издаденият в хода на предходното ревизионно производство РА е нищожен, поради което такъв се явява и този, издаден в спорното ревизионно производство. Наведени са конкретни съображения във връзка с издадените два РД в хода на предходното ревизионно производство под два различни номера, като са направени изводи във връзка с това досежно липсата на компетентност на органа, издал РА по повод "непроведено ревизионно производство", приключило с РД № 1102784, както и във връзка с липсата на приложения към издадения РА № 211102784 от 21.07.2011 г. Първоинстанционният съд не е възприел тази теза, като е съобразил, че с Решение № 1237 от 2011 г. РА № 211102784 от 12.08.2011 за извършена ревизия на това дружество по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2010 г. до 31.12.2010 г. е отменен изцяло като незаконосъобразен и преписката е върната на органа, издал РА, за издаване на нов такъв. Посочил е, че евентуалната незаконосъобразност на проведеното ревизионно производство не рефлектира върху валидността на РА, предмет на настоящото. Тези изводи се споделят от настоящия съд. С отмяната на издадения в предходното ревизионно производство РА, "Бизнес консулт 07" ЕООД е получило търсената защита, като преписката е върната за нова ревизия. Неоснователни са доводите за нищожност на един отменен от ответника РА, дори в контекста на твърденията за нищожност на спорния РА. Спорният РА е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в който смисъл за направени фактически установявания от състава на АСП и правните му съображения на стр. 2 от обжалваното съдебно решение не се оспорват от този касатор. Относно решението, в частта по ЗДДС за отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Дръмко" ЕООД: Решението, в тази част, е постановено е при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК за отмяна на съдебния акт, предмет на касационен контрол, в тази част. Както се посочи по - горе, констатира се, че съставът на АСП не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в потвърждаващото РА, в тази част, решение. Съдът не е обсъдил самостоятелно доводите и възраженията на страните (обясненията на ревизираното лице, вкл. възраженията в жалбата по т. 1, 2 и 3) и приетите по делото доказателства - приложени в преписката и обсъдени в РА, вкл. липсва конкретно позоваване на всички спорни фактури, които следва да са приети по делото като доказателства. В мотивите не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически изводи (в този смисъл чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно тези факти, поради което и предвид изложеното по - горе, следва да бъде отменено. В този смисъл направеното от касатора възражение относно възприетата от съда фактическа обстановка е основателно. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АСП. При новото разглеждане съдът следва да изложи самостоятелни фактически изводи като извърши анализ на всички относими към спорните доставки обстоятелства, доказателства и възражения. Преди да пристъпи към разглеждане на спора, новият съдебен състав на АСП следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата досежно законосъобразността на спорния РА, като даде указания на "Бизнес консулт 07" ЕООД за представяне на доказателства за подаване на жалбата срещу спорния РА по административен ред в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК. По делото са приложени доказателства за връчването му на 12.07.2012 г., чрез управителя Рогов (л. 69, гръб от първоинстанционното дело), за подаване на жалбата по чл. 152 АПК срещу него до ответника на петнадесетия ден - 27.07.2012 г. в ТД на НАП - офис Смолян (л. 39 и л. 34 от същото дело) и завеждането й там под № 7829-Д на посочената дата. В случай, че жалбата не е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК съдът следва да вземе становище по допустимостта на жалбата до съда, в частта, в която се релевират доводи за незаконосъобразност на РА, за който е подадена жалба по административен ред, след изтичането на преклузивния срок за упражняване на това право. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,