Решение № 16077 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2016 г.

Решение № 16077 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на И. А. И. от гр. Г., против Решение № 70 от 28.07.2016 г., постановено по адм. дело № 97/2016 г. по описа на Административния съд Г.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и спора да бъде решен по същество като се отмени заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Ответната страна - Кметът на община Г., чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Митева в писмено становище, релевира доводи за неоснователност, необоснованост и недоказаност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на И. А. И., от гр. Г., против Заповед № 890 от 3.05.2016 г. на Кмета на община Г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 16, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖНННОЖ), с която се прекратяват наемните правоотношения между О. Г. и И. А. И. за отдаване под наем на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ жилище, находящо се в гр. Г., ул. "Зелена ливада" № 38, ет. ..., ап. ..., актуван с акт за общинска собственост (АОС) № 478 от 22.10.1997 г. и се разпорежда освобождаване на жилището в едномесечен срок от влизане в сила на същия административен акт. Мотивите за издаването на заповедта се изразяват в изтичане на срока за настаняване и решение на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖНННОЖ от 26.04.2016 г., обективирано в Протокол № 4 от същата дата. За да постанови този резултат, съдът от първата инстанция е приел за установено от фактическа страна, че съществуващите, по силата на Договор № 210 - ОССД - 13 от 8.05.2013 г., наемни правоотношения са били прекратени с оспорвания административен акт вместо да бъдат продължени, каквото е изразеното на 11.04.2016 г., от Иванов и съпругата му желание, а то е било за продължаване на наемните отношения с О. Г.. В мотивите си административният орган се е позовал на решение на Комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖНННОЖ от 26.04.2016 г., обективирано в Протокол № 4, т. 20, в което е посочено, че жалбоподателя е "редовен платец", който от месец ноември 2013 г. не е предоставял достъп на инкасаторите от ВиК до водомера в процесното жилище, поради което разходите за студена вода не са били отчитани, таксувани и заплащани. По същата причина се е установило, че няма движение и по партидата за ел. енергия от началото на 2014 г. По тази причина Комисията е приела, че наемателите не обитават жилището. От друга страна Комисията е констатирала, че срокът на наемното правоотношение изтича на 8.05.2016 г. и е предложила то да не се продължава като се издаде заповед за прекратяване на наемното правоотношение. Административният орган е възприел заключенията на помощния орган и е издал Заповед № 890 от 3.05.2016 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗОбС, при спазване на изискванията за форма и съдържание на индивидуален административен акт, предвидени в чл. 59 от АПК и чл. 46, ал. 2 от ЗОС и чл. 16, ал. 2 от НУРУЖНННОЖ, при правилно приложение на процесуалния на материалния закон. Решението на съда е неправилно. Изводите на решаващия съд са необосновани и не се споделят от настоящата инстанция. За да прекрати съществуващото НПО административният орган се е позовал на две обстоятелства: 1. на факта, че на 8.05.2016 г. изтича тригодишният срок на Договор № 210 - ОССД - 13 от 8.05.2013 г., с който срокът на наемното правоотношение е бил продължен и 2. че процесното жилище не се ползва по предназначение. Не е спорно, че срокът на Договор № 210 - ОССД - 13 от 8.05.2013 г. е изтекъл на 8.05.2016 г. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗОбС обаче при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Страните не спорят, че сем. Иванови "отговарят на условията на чл. 4, ал. 2 НУРУЖНННОЖ" за настаняване в общинско жилище. Заключението на административния орган, че процесното жилище не се ползва по предназначение обаче не е подкрепено с доказателства. Няма данни от обслужващото ВиК дружество за отказан достъп до имота; няма констатации на административния орган в този смисъл; не са приложени извлечения от партидата на наемателите, от която да е видно потреблението им и движението на сметката. Същото се отнася и за доставчика на ел. енергия. На следващо място, съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, ако такива са дадени. В случая възражение от страна на Иван и Д. И. е депозирано пред кмета на общината на 19.05.2016 г., на което не е отговорено. При това положение оспорваният административен акт се явява необоснован и поради това - незаконосъобразен Засегнато е правото на защита на жалбоподателя, което е съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на акта. Следва да бъде отменен както обжалвания съдебен акт, така и оспорваната заповед. За прецизност следва да се добави, че в нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 съдът не е допуснал до участие в процеса и не е конституирал заинтересована страна, а именно съпругата на г-н Иванов, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от оспорвания административен акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,