Решение № 122 от 30.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 295/2012 г.

Решение № 122 от 30.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 295/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. Д. С. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 92/10.11.2011 г., постановена по НОХД № 938/2011 г. от Районния съд - Хасково.

Искането за възобновяване на делото се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Отправеното искане е за намаляване на наказанието чрез приложението на чл. 55 от НК.

В съдебното заседание пред ВКС искането за възобновяване се поддържа от защитник, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, и лично от осъдения С.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното:

I. С атакуваната присъда № 92 от 10.11.2011 г., постановена по НОХД № 938/2011 г. от Районния съд - Хасково, осъденият Д. С. е бил признат за виновен и осъден за извършени на 16 -17.11.2010 г. престъпления:

• по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 29 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години;

• по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.

• на основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно три години лишаване от свобода.

С същата присъдата е осъден и А. Р. Х.

II. Подаденото искане за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно.

Наказателното производство пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма, след като осъденият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Проведената диференцирана процедура в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК е предопределила налагане на наказанията по реда на чл. 58а от НК. Наложените наказания за двете престъпления са съобразени със значимите фактори за тяхната индивидуализация, посочени в чл. 54 от НК. Отчетени са всички смекчаващи отговорността обстоятелства, които са в основата на решението на съда да определи наказанията за всяко едно от престъпленията при превес на същите, съобразявайки разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК да ги отмери под средния размер, предвиден в закона, а именно: три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 346, ал. 2 от НК и четири години и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. По правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК така определените наказания са редуцирани с 1/3, като реалният размер от наказанията, които подлежат на изтърпяване, е две години лишаване от свобода за първото престъпление и три години лишаване от свобода за второто, определено и като общо по чл. 23, ал. 1 от НК. Вярно е, че съображенията на районния съд търпят известен упрек, така както пледира и защитата на осъдения. При обсъждане вида и размера на наказанието би следвало съдът да отграничи кои от предходните осъждания на подсъдимия, извън тези, необходими за квалификацията опасен рецидив, обосновават наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Тази непрецизност не е повлияла върху крайните изводи на съда.

Данните по делото не позволяват да се удовлетвори основното искане на осъдения - наказанията да бъдат определени по реда на чл. 55 от НК. По начало санкционирането по този ред е възможно, с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изисква се обаче наличие на многобройни и/или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, като една от предпоставките, необходими за приложението на чл. 55 от НК. Констатираните от съда смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват такива характеристики, затова и не е използван редът на чл. 55 от НК.

С оглед на всичко изложено Върховният касационен съд не намира да е налице явна несправедливост на наложените наказания, тъй като така индивидуализирани те очевидно съответстват на обществената опасност на дееца и на деянието, както и на необходимостта да се постигнат целите, визирани в чл. 36 от НК.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,