Решение № 5191 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 657/2011 г.

Решение № 5191 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 657/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба Красимир Атанасов Терзиев против решение по адм. д. № 7327/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, тричленен състав. Иска отмяна с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила, поради липсата на мотиви по установени факти, относими към предмета на спора. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалният представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 14227/24.11.2010 г. по адм. д. № 7327/2010 г. по описа на ВАС, III отделение, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Красимир Атанасов Терзиев, инспектор - разследващ полицай в ОД на МВР-Кърджали, държавен служител категория "Г" III степен против заповед № К-4827/28.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 228, т. 1 и чл. 222, ал. 1, предл. I-во, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Описаните в заповедта нарушения се изразяват в това, че в условията на системност по смисъла на § 1, т. 7 ДР на ЗМВР за времето от 20.07.2009 г. до 2.12.2009 г. е просрочил срока за разследване на 5 броя досъдебни производства: като просрочването е от 2 до 9 дни, с което не е изпълнил длъжностното си задължение да изпълнява възложените му задачи по разследване на престъпленията в сроковете по НПК, разписано в длъжностната му характеристика за длъжността "младши дознател - дознател - старши дознател" в МВР, утвърдени със заповед № Iз-187/8.02.2007 г. Жалбоподателят е дал писмено обяснение по чл. 229, ал. 1 ЗМВР вх. № 4334/30.03.2010 г., с която оспорва констатациите от предложението на прокурора от РП - Кърджали и твърди, че е изпълнил задълженията си. В таблицата към справка вх. № 225/04.03.2010 г. се съдържат данни за дознателски преписки, датата на изпращане на прокурор и броя на дните закъснение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с чл. 246 ППЗМВР и е законосъобразна. Оставил без уважение искането на жалбоподателя за събиране на доказателства относно движението на преписките с определение от о. с. з. на 3.11.2010 г., в което е даден ход по съществото на спора. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът се обосновал с данните, съдържащи се в таблицата, приложена към справката на прокурор от РП - Кърджали. Разпоредбата на чл. 222 ЗМВР определя като дисциплинарно нарушение "системно нарушаване на срокове, предвидени в НПК, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство". По аргумент, изведен от текста на § 1, т. 7 ДР на ЗМВР "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Съгласно чл. 234, ал. 1 от НПК разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. Въз основа на представената справка съдът е направил извода, че жалбоподателят е извършил нарушението. Писмените становища на прокурорите Чавдаров, Еланчева и Василева в качествата им на наблюдаващи прокурори по досъдебните производства, правилно не са ценени от съда, тъй като представляват свидетелски показания в писмена форма, и представлява недопустимо доказателствено средство в съдебното производство. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, трябва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването им. Оспорената заповед е мотивирана с предложението на прокурор от РП - Кърджали, към което са приложени справка и таблица. В таблицата са посочени датите на изтичане на срока по чл. 234, ал. 1 НПК за всяко досъдебно производство и кога то е изпратено на прокурора. Не се установяват обаче началните дати, от които сроковете текат, за да може съдът да извърши проверка, което в случая е датата на образуването на разследването. Тези дати и доказателствата във връзка с установяването им са от съществено значение за правилното решаване на спора за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указал на административния орган, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, като в нарушение на посочената норма и доказателствената тежест приел за установено нарушението. Относно жалбоподателя е приложима нормата на чл. 154 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не дал указания на административния орган, като в същото време е отказал на жалбоподателя доказателствените му искания за представяне на справка относно регистъра на разносния дневник образец 10 към РПУ - Кърджали за движението по дати на описаните досъдебни производства, което би изяснило дали има просрочие и дали то се дължи именно на виновно поведение на служителя или на други лица. Така първоинстанционният съд не само не е съдействал на страните за изясняване на факти от значение за спора, но е препятствал правото на защита на жалбоподателя, с което нарушил съществено принципа за разпределяне на доказателствената тежест. Предвид изложените съображения след отмяната на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав на същия съд за ново разглеждане, при спазване на чл. 171, ал. 4 от АПК за изясняване на началната и крайната дата за изчисляване на сроковете по процесните дознания, каквото искане е направил и жалбоподателя с първоначалната жалба срещу административния акт. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на I колегия