Решение № 6696 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2016 г.

Решение № 6696 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 217 от 16.02.2016 г. по адм. дело № 426/2015 г. по описа на Административния съд-Б. в частта, с което е била осъдена да заплати на Р. И. Д. обезщетение в размер на 3200 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 21.10.2013 г. - 26.02.2015 г., в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на дирекцията за осигуряване на достатъчна жилищна площ, достъп до естествена светлина и възможност за проветрение, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, лошо медицинско обслужване, лошо качество на предоставяната храна, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението се обжалва и от Р. И. Д. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 140 000 лева, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателна по отношение на завишеният размер на обезщетението, а тази на Р. И. Д. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на Р. И. Д. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която се претендира обезщетение в размер на 140 000 лева за неимуществени вреди, понесени по време на престоя му в Затвора - Б., за периода от 21.10.2013 г. - 26.02.2015 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че битовите условия в затвора били лоши - килиите били пренаселени и тесни, с лошо осветление и недостатъчен приток на чист въздух, липсвал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, както и дезинфекция. Посочва още, че в затвора медицинско обслужване било лошо, формално и неефективно, лоша била и предлаганата храна, което влияело негативно върху опазване на физическото и психическото му здраве и унижавало достойнството му. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че Р. Д. постъпил в З.-Б. на 21.10.2013 г., където бил настанен в спално помещение № 207 с обща жилищна площ от 30,66 кв. м. с още 17 лица, със средно полагаща се площ на човек 1,70 кв. м. На 15.10.2014 г. режимът на изтърпяване на наказанието на ищеца бил заменен от "строг" на "общ", поради което Д. е бил настанен в затворническо общежитие от открит тип "Житарово" към Затвора - Б.. Поради извършени дисциплинарни нарушения, на 18.12.2014 г. Р. И. Д. е прехвърлен отново в сградата на Затвора - Б., където бил настанен в килия № 213 с обща жилищна площ от 27,72 кв. м, с още 19 лишени от свобода, със средно полагаща се площ на човек 1,39 кв. м. Въз основа на тези данни съдът направил констатация, че площта на помещенията не съответства на стандартните изисквания за необходимата площ за едно лице. Килиите, в които е бил настанен ищецът, не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато килиите се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода. По отношение на твърдението за лошото медицинско обслужване съдът посочил, че на всички лишени от свобода бил разрешен достъп до медицинския център към затвора по график, а при необходимост и извънредно. Що се отнася до ищеца, според представените и приети медицинска справка и здравен картон, при постъпването си в затвора той не съобщил за настоящи и минали заболявания, подлежащи на диспансерен контрол и лечение и отказал да даде кръв за изследване за сифилис. З. исковия период Р. Д. не е искал и не е получавал медицинска помощ от медицинския център на затвора. При преценката на основателността на исковата претенция административният съд се позовал на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказания, изготвени при посещения на представители на комитета през 2010 г., 2012 г. и 2015 г. в местата за лишаване от свобода в С. и Б.. С. изложените от съда мотиви, разпоредбите на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предвиждат задължения на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряването на нормална жизнена среда в местата за лишаване от свобода. В случая било установено незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица за създаването на условия, които да съхранят физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Неблагоприятните битови условия в Затвора- Б. причинили на ищеца неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство, което само по себе си представлявало унизително третиране. Макар да не е било проведено нарочно доказване на емоционалните възприятия на ищеца, условията, при които той изтърпявал наказанието си, били такива, че всяко лице би се почувствало унижено. По отношение на твърденията в исковата молба, че на лишените от свобода не се предоставя адекватно и своевременно медицинско обслужване, административният съд приел, че по делото не е установено да е имало случаи, в които ищеца да се е нуждаел от медицинско обслужване и такова да не му е предоставяно или предоставеното да е било некачествено. Съобразно вида и степента на негативните емоционални преживявания, времето на престой, както и с оглед размера на обезщетенията, присъждани за подобни случаи от Европейския съд по правата на човека, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за периода 21.10.2013 г. - 26.02.2015 г., в размер на 3200 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 140 000 лева, искът бил отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът е установил наличието на всички елементи на фактическия състав, но е присъдил по-висок от справедливия размер на обезщетението, тъй като не е отчел всички, релевантни за случая, обстоятелства. Не е било съобразено, че исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в Затвора - Б., без да е направена каквото и да е индивидуализация на обстоятелствата, които се отнасят до личното положение на ищеца. При положение, че в исковата молба ищецът не е посочил конкретно какви вреди е понесъл и не е доказал отражението на битовите условия в затвора върху психичното му състояние, претенцията за обезщетение е следвало да се уважи в минимален размер, като се възприеме минималният оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания в подобна среда. От периода, за който съдът е присъдил обезщетение за морални вреди, следва да се приспадне двумесечния срок, през който Р. Д. е пребивавал в общежитието в село Ж., за условията, в което липсват твърдения в исковата молба. Освен това по делото не е било доказано увреждане на физическото му здраве като част от твърденията в исковата молба, на които се основана претенцията за обезщетение. Поради допуснатото от съда нарушение на материалния закон решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 1000 лева до присъдения размер от 3200 лева, ведно със законната лихва, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. Съобразно уважената част от иска на Р. Д., от направените от него разноски за производството в размер на 5015 лева, от които 5000 лева за адвокатско възнаграждение и 15 лева държавна такса, следва да се компенсира сумата 36 лева. Що се отнася до разноските на другата страна, касационната инстанция не споделя извода на административния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на предявения иск. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска. Тъй като чл. 78, ал. 8 ГПК не определя размера на юрисконсултското възнаграждение, а само посочва, че такова се дължи, като не може да надхвърля максимума за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, то с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за двете инстанции или по 100 лева за всяка инстанция. При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото следва да се присъдят по компенсация, при което Р. Д. следва да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 164 лева. В частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е била осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 124,50 лева, решението следва да се отмени като неправилно. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд