Решение № 7158 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16138/2013 г.

Решение № 7158 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16138/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Любомиров Манолов против решение № 5449/12.08.2013 г. по адм. дело № 2321/2012 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което са отхвърлени обективно и субективно съединените му искове против Столична община и Дирекция за национален строителен контрол, предявени на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неоснователно ограничаване правото на защита на ищеца в процеса, имащо за последица и неправилно прилагане на материалния закон от страна на съда, както и при необоснованост на правни изводи относно несъставомерността на иска спрямо хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За необоснован се счита извода на съда, че бездействието на ДНСК не е доказано, тъй като на основание чл. 297 от ГПК, съдът е следвало да зачете вече установеното от ВКС, че "доколкото правомощията на ДНСК са установени в закон, не е необходимо ищците да доказват кои от точно тези правомощия ДНСК не е изпълнила". Също така са оспорени изводите на съда, че е извън неговите правомощия да установи незаконността на изпълненото строителство по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ респ. чл. 159 ЗУТ противоречат на чл. 204 от АПК - незаконосъобразността на действие или бездействие се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Трябвало да се зачете и принципът за забраната за отказ от правосъдие, както и фактът, че с решението си ВКС се е произнесъл по отношение на законността на строежа. Що се касае до възраженията за ограничаване правото на защита на ищеца, същите касая недопускане на експертиза, касаеща установяването незаконосъобразността на строежа, на разпит на свидетели за установяването кои лица са живели в двата апартамента, както и неизискването на гр. дело № 3738/2003 г. на СГС. Ответните страни - ДНСК и Столична община, оспорват касационната жалба, сградата е негодна за живеене. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава подробно заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховния административен съд, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол акт, счита същата за допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявени от Александър Манолов искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Столична община и ДНСК за претърпени имуществени вреди в размер на 53 407,24 от всеки от ответниците. Съдът се е произнесъл, приемайки, че е сезиран с иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обоснован с твърдение за причиняване на вредите от предварително отменената заповед № РД-09-305/31.10.1995 г. на кметския наместник на Териториалната общинска администрация "Лозенец" както и от противоправно бездействие на ответниците, довело до извършване на незаконен строеж в УПИ ХIII-37, кв. 70 по пл. гр. София, м. "Лозенец"), който е съседен на собствения му имот - УПИ ХIV-38, който строеж е направил къщата му негодна за живеене и е принудило семейството му да се настани в два други собствени апартамента, вследствие на което е пропуснал да реализира доходи от отдаване под наем на тези имоти, както следва: в размер на 33 441,64 лв. пропуснати ползи в периода 31.12.2000 г. до 25.01.2011 г. от отдаването под наем на апартамент, находящ се на бул. "Дондуков" № 27, и съответно законната лихва от 19 605,64 лв. върху тази сума и в размер на 35 213,93 лв. пропуснати ползи в периода 31.12.2000 г. до 25.01.2012 г. от отдаването под наем на апартамент, находящ се в ж. к. "Дианабад" и съответната законна лихва върху тази сума в размер на 20 317, 85 лв. За да отхвърли като неоснователни предявените искове, съдът е приел, че не е доказан първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действия или бездействие на административен орган или длъжностно лице. От една страна, този извод на съда е направен въз основа на извода, че по делото не е установено строежът в УПИ ХIII-37 да е незаконен, а напротив установено е, че строежът е извършен въз основа на одобрени строителни книжа, вкл. разрешение за строеж, които не са били отменени по предвидения в закона ред - чл. 216 от ЗУТ и приложимия по време ППЗТСУ. Съдът е посочил, че редът и условията за установяване на незаконно строителство и неговото отстраняване са изрично и изчерпателно установени в чл. 225 ЗУТ, съответно Глава единадесета, Раздел III ППЗТСУ, както и че разрешението за строеж и заповедите за установяване и премахване на незаконни строежи, са индивидуални административни актове и редът за отмяната им е този, установен в АПК, респективно отменения Закон за административното производство. Съдът е приел, че в рамките на производството, съдът не е компетентен да извършва инцидентен контрол за законосъобразност на строителните книжа и издаденото разрешение за строеж в УПИ ХIII-37, или респективно да установи незаконност на изпълненото строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, респективно чл. 159 ЗТСУ. От друга страна, по отношение на претендираното от ищеца бездействие на ответниците, съдът е приел, че такова не е налице, доколкото не е налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на задължение за произнасяне с волеизявление, т. е. за издаването на административен акт. Възприемайки, че именно такова задължение ищецът претендира, че е било налице в процесния случай - задължение да спиране на незаконно строителство, забрана за достъп до строежа и премахването му като незаконен, съдът е приел, че става въпрос за административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, както и че пътят на защита срещу бездействието на администрацията да постанови административен акт, при наличие на предвидените в закона предпоставки, е чрез оспорване на мълчалив отказ, а след отмяната му по реда на изпълнителното производство. Що се касае до отменената Заповед № РД-09-305/31.10.1995 г. кметският наместник на ТОА "Лозенец", с която е одобрен Частично изменение на застроителния и регулационен план (ЧИЗРП) и Частичен кадастрален застроителен и силуетен план (ЧКЗСП) за парцели ХI-34, ХIII-37, ХIV-38, ХV-39 и III-35, 36, кв. 70, м. "Лозенец. ", както и Частично изменение на регулационния план за парцели ХI-34, ХIII-37, ХIV-38, ХV-39 и III-35, 36, кв. 70, м. "Лозенец. ", съдът, приемайки, че тази заповед е била отменена с влязло в сила Решение № 3241/18.05.2000 г. на Върховния административен съд, състав на второ отделение по адм. дело № 902/2000 г., е приел, че този акт сам по себе си не е предизвикал неблагоприятни последици за ищеца. Съдът е посочил, че доколкото отмяната на плана за регулация и застрояване не е послужила като основание за отмяна на одобрените строителни книжа въз основа на които е изпълнено строителството в УПИ ХIII-37, то отмяната му не е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. Решението е недопустимо. Видно от исковата молба подадена пред СГС на 25.01.2012 г., ищецът е предявил претенцията си така: "Моля, ... да постановите решение, с което на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да осъдите ответниците да ми заплатят по равно всеки от тях обезщетение в размер на 137 850,00 лева, ведно със законната лихва за претърпени имуществени вреди както следва: обезщетение в размер на 58 050,00 лева, ведно със законната лихва от 31.12.2000 г. до 15.09.2011 г. за апартамента, находящ се на бул. "Дондуков"27 и обезщетение в размер на 79 800,00 лева, ведно със законната лихва от 31.12.2000 г. до датата на подаване на исковата молба в съда за апартамента, находящ се в ж. к. "Дианабад" 20А, вх. Д, ет. 4". В изпълнение на указание на съда от 26.04.2012 г. до ищеца, същият с молба от 17.05.2012 г. е посочил, че претендира от ДНСК парично вземане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за апартамента на бул. "Дондуков"27 в размер 29 025 лева за периода 31.12.2000 г. до 15.09.2011 г., както и вземане от 40 438,93 лева, представляващи законната лихва върху сумата от 29 025 лева. По отношение на апартамента в ж. к "Дианабад"20А, вх. Д, ет. 4 се претендира парично вземане от ДНСК в размер на 39 900 лева за периода от 31.12.2000 г. до 25.01.2012 г., както и вземане от 57 084,35 лева - законна лихва върху сумата от 39 900 лева. Видно от същата молба, са уточнени и претенциите и към Столична община, които са еднакви като параметри с претенциите против ДНСК. В същата молба, ищецът продължава да търси разделно осъждането на двамата ответници: "да ми заплатят по равно всеки от тях", поддържайки, че вредите са резултат от заповед № РД-09-305/31.10.1995 г. на кметския наместник на ТОА "Лозенец", както и от противоправно бездействие на ответниците, довело до извършване на незаконен строеж в УПИ ХIII-37, кв. 70 по пл. гр. София, м. "Лозенец", който е съседен на собствения му имот - УПИ ХIV-38, който строеж е направил къщата му негодна за живеене и е принудило семейството му да се настани в два други собствени апартамента, вследствие на което е пропуснал да реализира доходи от отдаването им под наем. Видно от протокол от 18.03.2013 г., ищецът е направил искане за допускане на изменение на исковете, като за апартамента на бул. "Дондуков" 27 главницата е изменена от 29 025 лева на 66 833,28 лева, а търсената лихва върху главницата от 40 438,93 лева на 39 211,20 лева. За апартамента в ж. к. "Дианабад" главницата от 39 900 лева е увеличена до 70 427,85 лева, а търсената лихва - от 57 084,35 лева е намалена на 40 735,70 лева. Съдът се е произнесъл по искането по чл. 214, ал. 1 от ГПК едва в следващото съдебно заседание (20.05.2013 г.) като с протоколно определение е допуснал "изменение на размера на исковата претенция, като исковете да се считат предявени съответно за 106 094,48 лева, от които 66 883,28 лева наемна цена за апартамента на бул. "Дондуков"27 и 39 211,20 лева - законна лихва, и 111 163,55 лева, от които наемна цена в размер на 70 427,85 лева и лихва в размер на 40 635,70 лева. При така установените претенции, съдът в мотивите към решението си е посочил, че предметът на спора е претендирано обезщетение срещу всеки от двамата ответници по 53 047,24 лева за апартамента на бул. "Дондуков" и 55 581,78 лева - за този в ж. к"Дианабад". Произнасяйки се по спора, със своето решение съдът е отхвърлил "обективно и субективно съедините искове" срещу Столична община в размер на 53 047,24 лева, както и "обективно и субективно съедините искове" срещу ДНСК - в размер на 53 047,24 лева. При така изложеното, настоящата инстанция намира, че решението е недопустимо. Обективното и субективно съединяване на искове, като форма на отклонение в предмета на делото и страните в производството, няма за последица превръщането на множеството съединени искове, предявени от или против две или повече лице, в един единствен иск или освобождаване съда от задължението да се произнесе по допустимостта и основателността на всеки от обективно съединените искове. Решението, а не мотивите към същото, е носителят на информация относно това как съдът е разрешил съществуващия и въведен пред него спор. В тази връзка решение, в което се посочва, че се отхвърлят "исковете", имащи дадено обща стойност, прави невъзможно да се направи извод какъв е предмета, респ. съдържанието на отречените права на ищеца спрямо ответника, а от тук и да се установи какъв спор или спорове между страните е разрешен чрез правораздавателния акт, чиято основан цел е да установи по безспорен начин материалноправното положение между спорещите. Следва да се припомни, че мотивите към правораздавателния акт не се ползват със силата на пресъдено нещо. Решението като диспозитив - какво постановява съдът по съществото на спора по арг. от чл. 236, ал. 1, т. 5 от ГПК, единствено определя обективните предели на неговата сила. В тази връзка, настоящата инстанция счита, че така постановеното решение от АССГ е недопустимо, тъй като не дава яснота кои, колко и какви по предмета си искове съдът е приел за неоснователни. Нещо повече, видно от посоченият общ размер на исковете, отново следва заключение, че съдът е постановил недопустим акт. Съгласно допуснатото изменение в размера на исковете от 20.05.2013 г., ищецът претендира причинени вреди в размер на 106 094,48 лева, относими към апартамента на бул. "Дондуков"27, както 111 163,55 лева - за апартамента в ж. к. "Дианабад". Изменението в размер на исковете, съпоставено с търсената от ищеца разделна отговорност спрямо ответниците, за съвместно причинения вредоносен резултата в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага, че общият размер на съединените искове е 217 258,03 лева, а общият размер на отговорността за всеки от ответниците, които според ищеца следва да отговарят "по равно", е съответно 108 629,02 лева. При така изложеното, решението на съда, посочващо общ размер на исковете за всеки от ответниците в размер на 53 047,24 лева е очевидно в противоречие с предмета на делото, установено по едни или друг начин от съда в мотивите му към решението. При така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, решението следва да бъде обезсилено изцяло и върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,