Решение № 8888 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2013 г.

Решение № 8888 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Камено, подадена чрез пълномощник адв. Мосинов срещу решение № 434 от 25.02.2013 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. дело № 118/2013 г. по описа на съда, с което е прогласена нищожността на решение по точка 4 от проведеното на 13.05.2010 г. заседание на общински съвет град Камено, обективирано в протокол № 6/13.05.2010 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/ и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, необоснованост и постановено в нарушение на процесуалните правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на решението на Общински съвет - Камено. Ответникът по касационната жалба - Районна прокуратура Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на ОбС - Камено е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред Административния съд Бургас се е развило по протест на прокурор в Районна прокуратура Бургас против цитираното решение на Общинския съвет - Камено с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е събрал относимите и допустими доказателства, които е обсъдил и е установил правнорелевантните факти по спора. Не имало спор между страните, че с протестираното решение по точка 4 от проведеното на 13.05.2010 г. заседание на Общински съвет град Камено, обективирано в протокол № 6 от 13.05.2010 г., прието на осн. § 4, ал. 1 от ЗСН, вр. чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС е взето решение за отдаване под наем на язовир, публична общинска собственост с площ 14,312 дка, находящ се в землището на с. Винарско, общ. Камено, ПИ № 000014 с начална тръжна цена 504,00 лева годишен наем, без ДДС. Възложено е на кмета на общината да организира и проведе търга и да сключи договор за наем със спечелилия участник. На основание на процесното решение и проведен публичен търг е сключен договор за наем на язовира с Митко Колев Колев. За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Съдът е посочил и по делото не се спори, че имотите са публична общинска собственост. Предвид този статут и съобразно разпоредбата на чл. 20 от Закона за водите управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Законът за водите е специален закон, който регламентира реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. В чл. 11, ал. 1 от ЗОбС е предвидено отдаването под наем на този вид обекти, само когато в специален закон е предвидено това, какъвто не е процесния случай. Ето защо по отношение на визираните обекти са приложими нормите на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите и обектът не следва да се отдава под наем по реда на ЗОбС. Първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, посочена като правно основание за издаване на акта на Общинския съвет, като е преценил, че текстът изрично изключва от режима на обектите, публична общинска собственост, които могат да се отдават под наем по посочения ред, тези подлежащи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Следвало е да се приеме решение за отдаване под наем по реда на Закона за концесиите, тъй като се явява е специалният закон по отношение на ЗОбС. С тези аргументи Административният съд Бургас е счел, че оспореното решение на Общинския съвет - Камено е издадено при липса на законова материална компетентност и е нищожно. Така постановеното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователно е възражението на касатора Общински съвет - Камено за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите на Закона за водите, респ. Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост. Безспорно е установено по делото, че процесният обект е публична общинска собственост - приложено е като доказателство АПОС № 2 от 15.05.1997 г., което има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализирания в него обект. Не са налице и доказателства посочения обект да попада в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. От текста на решението на ОбС - Камено и от договора за наем е видно, че язовирът се използва за водно-стопанска дейност, като е от значение обстоятелството, че § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОбС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от същия закон. След изменението, публикувано в ДВ, бр. 15 от 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2010 г. и следователно е трябвало да се приложи по стария ред. Правилно съдът е преценил, че в конкретната хипотеза е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, по силата на който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите /редакция от ДВ, бр. 34/2001 г./ са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, т. 1 от ЗВ /с комплексен и значим характер/ и включени в имущество на търговски дружества или на сдружения за напояване, защото такива доказателства по делото няма нито пред първата инстанция, нито са представени в касационното производство. В този смисъл позоваването на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) е неотносимо и възражението в касационната жалба на Общински съвет Камено е неоснователно. Няма данни процесният язовир да е предназначен за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 от ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма и данни и за постъпило искане по реда на нормата на § 3 от ПЗР на ЗСН. Няма никакви доказателства и за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от ЗСН са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия /територия на сдружението/, в качеството им на юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. В случая относно наемателят няма доказателства да е чл. на сдружение за напояване и е без значение дали имотите са били в имуществото на организации по § 12 отПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като липсва и съгласуване с надзорен орган. В случая е допуснато такова съществено нарушение на материалния закон - пълна липса на правно основание за отдаване под наем, което нарушение води до нищожност на постановения административен акт, до който извод е достигнал и първоинстанционният административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,