Решение № 17300 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2013 г.

Решение № 17300 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12471/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 174 от 16.07.2013 г. по административно дело № 171/2013 г., Административен съд - Хасково е: 1) отменил решение № Ж-26-1 от 14.05.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 261-00-162-8/10.04.2013 г. на старши експерт по осигуряването в Сектор "ПОБГВ" при ТП на НОИ - Хасково, подписано "За ръководител на осигуряването за безработица"; 2) осъдил ТП на НОИ - Хасково да заплати на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково направените по делото разноски в размер на 450 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Хасково. В жалбата и в писмено становище на процесуалния представител юрисконсулт Хараланова са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд, потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ и присъждане на разноски по делото за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация - Наталия Ивановна Сазонова-Пеева от гр. Хасково, действаща чрез пълномощника адвокат Челебиев, в писмено становище оспорва касационната жалба и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли решението на Хасковския административен съд да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена. Възведена е и претенция за присъждане на заплатения за настоящата инстанция адвокатски хонорар. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство е установено, че на 18.08.2011 г. Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е подала заявление вх. МП-14828 за отпускане на пенсия от Украйна. Впоследствие по заявление вх. № 261-00-162 от 13.01.2012 г. с разпореждане № 261-00-162-1 от 3.02.2011 г. на началник сектор "ПОБГВ" при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Хасково, на Сазонова-Пеева е било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 12.01.2012 г. до 10.10.2012 г. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 9.03.2012 г. Същевременно с разпореждане № 4349 от 27.06.2012 г. на началника на Управлението по пенсионно осигуряване при Пенсионния фонд на Украйна на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е била отпусната пенсия "поради възраст" за положения в Украйна осигурителен стаж, считано от 18.08.2011 г. След като е получена в РУСО - Хасково информация от пенсионния орган на Украйна за отпуснатата пенсия, с разпореждане № 261-00-162-7 от 10.04.2013 г. на старши експерт по осигуряването в "ПОБГВ" при РУСО - Хасково е отменено разпореждане № 261-00-162-1 от 3.02.2011 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. То е последвано от процесното разпореждане № 261-00-162-8/10.04.2013 г., с което на Наталия Ивановна Сазонова-Пеева е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като тя има отпусната пенсия в Украйна. Своевременно подадената от Сазонова-Пеева жалба по административен ред срещу това решение е отхвърлена като неоснователна с оспореното пред първата съдебна инстанция решение № Ж-26-1/14.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково. Решението на Хасковския административен съд, с което жалбата на Сазонова-Пеева до него е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт обаче страда от пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Административен съд - Хасково правилно е установил, че процесното решение на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Хасково е издадено от компетентен орган в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, но въпреки това е уважил сезиралата го жалба срещу него по съображения, че решение № Ж-26-1/14.05.2013 г. и разпореждане № 261-00-162-8/10.04.2013 г. са издадени в нарушение на материалния закон. Настоящият касационен състав не споделя тези от изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени решението на директора на РУСО - Хасково и потвърденото с него разпореждане. Хасковският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материална незаконосъобразност. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно реда и предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Разпореждане № 261-00-162-8/10.04.2013 г. е издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, а не на основание чл. 54ж, ал. 2 от КСО. За издаването му не е предпоставка влизането в сила на предхождащото го разпореждане № 261-00-162-7/10.04.2013 г., с което е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица, както е приел съда, защото не е налице хипотезата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО. В случая се касае за придобито право на пенсия в друга държава, поради което е налице правоизключващият ефект на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, и Наталия Ивановна Сазонова-Пеева не е титуляр на правото на обезщетение за безработица. При така установеното без правно значение за изхода на спора се явява това, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението по чл. 54а от КСО, заявителката коректно е декларирала, че няма отпусната пенсия, защото заявлението й съдържа и декларация, че при всяка промяна в посочените от нея обстоятелства, ще уведоми съответният орган в 7-дневен срок от настъпването й, което не се е случило. В нарушение на поетото от нея задължение и на чл. 54д, ал. 3 от КСО тя не е декларирала пред органа, издал разпореждането за отпускане на паричното обезщетение за безработица, настъпилата промяна, а именно, че й е отпусната украинска пенсия. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважена своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред двете съдебни инстанции, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Хараланова. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесния казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на по 150 лева за всяка от съдебните инстанции (общо 300 лева), които ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Хасково за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,