Решение № 5 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1973/2013 г.

Решение № 5 от 14.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1973/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано "молба") на осъдения Н. И. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 9 март 2012 г. на Софийския районен съд, постановена по нохд № 14683/2011 г., потвърдена с решение № 316 от 11 март 2013 г. на Софийски градски съд по внохд № 4302/2012 г. В искането са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, когато допуснатите нарушения са съществени. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на молителя по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият М. участва лично и със защитника си адв. Т. от САК, който поддържа искането за възобновяване на наказателното дело при релевираните в него отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа. Защитникът е на становище, че преди постановяване на въззивното решение е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което СГС е следвало да внесе отново делото в съдебно заседание и да изиска становището на подсъдимия за приложението на чл. 82 от НК. Предлага ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК. Пред настоящия състав на касационната инстанция осъденият М. прави искане наказателното производство по делото да бъде прекратено. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че трябва да се съобрази становището на осъденото лице, което иска прекратяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, при осъществения контрол по реда на възобновяването на наказателни дела, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 09.03.2012 г. на СРС Н. И. М. е признат за виновен в това, че на 23.06.2005 г. в [населено място], [улица], в сградата на ОПП - СДВР, пред М. С. В. - служител в ОПП- СДВР, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - карта за медицински преглед на водач на МПС, на което е придаден вид, че е издаден от V МБАЛ - ЕАД, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения. В рамките на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения М., е постановен атакуваният сега по реда за възобновяването на наказателните дела съдебен акт на СГС - решение № 316 от 11.03.2013 г., с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Върховният касационен съд намира изразеното лично от осъдения в съдебното заседание на 15.01.2014 г. пред касационната инстанция волеизявление наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК за основателно. Поради това, направеното искане за прекратяване на производството поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване не налага разглеждане на искането за възобновяване по същество. За деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, извършено от осъдения на 23.06.2005 г., предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 4 НК. Към момента на постановяване на въззивния съдебния акт /11.03. 2013 г./ е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване - 23.12.2012 г. СГС не е съобразил това обстоятелство и е допуснал нарушение на закона - основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е упражнил правомощията му по чл. 317, вр. чл. 302, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 и 2 НПК. При изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение