Решение № 1479 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2018 г.

Решение № 1479 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Тодоров - изпълнителен директор и представляващ "ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ- Ямбол" АД срещу решение № 214 от 6.12.2017 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 288/2017 г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против решение № 1040-28-45/15.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ, с което се оставя без уважение възражение вх. № 1012-28-228/17.08.2017 г. на "Инертни материали Ямбол" АД против задължително предписание № ЗД-1-28-00303156/10.08.2017 г. на контролен орган - главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Ямбол, с което на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ/ИРНОКРДКОНОИ/ е дадено задължително предписание на осигурителя "Инертни материали Ямбол"АД да се декларира злополука, настъпила с И. Петров [ЕГН]. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, ТП на НОИ Ямбол взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената преписка, че по силата на трудов договор лицето И. Петров е заемал длъжността "Шофьор, товарен автомобил" в предприятие "Инертни материали-Ямбол" АД, обект кариера "Каменец" с. Каменец, община Стралджа. Установено е също така, че сутринта на 31.07.2017 г. около 7. 20 часа Петров пристигнал на работното си място и след инструктаж се отправил заедно с колегите си към паркираните камиони които управлявали. При достигането до камиона си Петров се обляга на бронята, поставя ръка на сърцето си и споделя, че му е лошо при което се свлича на земята. След обаждане пристигналия медицински екип констатира смъртта му. Тези данни констатирала комисия за вътрешно разследване на осигурителя. След уведомяване на заинтересованите институции за смъртта му са дадени задължителни предписания от главен инспектор по осигуряването към при ТП на НОИ Ямбол към работодателя да декларира трудовата злополука. Те са потвърдени с оспореното решение, предмет на делото пред административния съд. След установеното от фактическа страна съдът е приел, че няма нарушения при постановяване на решението на директора на ТП на НОИ Ямбол. Приел, че приложими са разпоредбите на чл. 55 и сл. КСО, поради което е изведен правен извод за законосъобразност на решението и даденото предписани за деклариране на трудова злополука. Решението е правилно. Относимата уредба към злополуките на работното място е в чл. 55 - 67 КСО-Осигуряване за трудова злополука и професионална болест. Определението на трудова злополука се съдържа в чл. 55 КСО. Съгласно чл. 57 КСО осигурителят или предприятието ползвател са длъжни да декларират пред ТП на НОИ в срок от 5 работни дни всяка трудова злополука. В чл. 58 КСО е предвидено, че се провежда разследване на всяка смъртна трудовата, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Според чл. 58, ал. 2 КСО ТП на НОИ може по своя преценка да разследва и други злополуки освен посочените в ал. 1. Според чл. 58, ал. 3 КСО разследването на трудова злополука трябва да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудова злополука, вида на уврежданията, други сведения които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на злополуката, като при разследването имат право да присъстват лицата по чл. 58, ал. 4 КСО. Резултатите от разследването- чл. 58, ал. 6 КСО се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от него се връчва от ТП на НОИ на пострадалия /наследниците му/ и на осигурителя. В ТП на НОИ се съставя досие със съдържанието по чл. 59 КСО и злополуката се приема или не се приема за трудова съгласно чл. 60 КСО с разпореждане, което може да се обжалва. Така изложена процедурата според КСО предвижда задължително деклариране на злополуката поначало като трудова злополука пред ТП на НОИ. Разпоредбата е създала объркване в жалбоподателя, че той като осигурител първо декларира злополуката като трудова, след което следва да твърди и да защитава позиция, че злополуката не е трудова. Следва да се посочи, че тази декларация, подавана по силата на чл. 57, ал. 1 КСО има правната стойност само на уведомяване на ТП на НОИ след което предстои разследване и произнасяне на длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ дали злополуката е трудова или не. Това разпореждането чл. 60, ал. 1 КСО се постановява в 14-дневен срок то подаването на декларацията от осигурителя. Актът на длъжностното лице с което злополуката се признава или не за трудова е административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл. 117 КСО по административен и съдебен ред. В тези производства се разрешава спор дали злополуката е трудова или не и след влизането им в сила настъпват последиците от квалификацията на злополуката. Всяко друго разследване вътрешно и на специализирани органи извън процедурата предвидена в чл. 55 и сл. на КСО не освобождава осигурителя да декларира настъпилата трудова злополука. Този ред е гаранция за заинтересованите лица, включително и за жалбоподателя, че квалификацията на злополуката има действие по отношение на всички заинтересовани лица. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер от 100 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение