Решение № 184 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2009 г.

Решение № 184 от 7.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Стоянов Дотов, действащ като ЕТ "Владимир Дотов" със седалище гр. Бургас срещу решение № 622 от 3.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1722/2008 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № 2701/09.10.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас. Ответната Община Бургас взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд Бургас отхвърля жалбата на ЕТ "Владимир Дотов" гр. Бургас срещу заповед № 2701/09.10.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено премахване на преместваем обект - павилион за промишлени стоки, с площ от 25кв. м., находящ се на тротоара на ул. "Лавеле" срещу № 12-14 в гр. Бургас. За да постанови този правен резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуални предпоставки и при липса на надлежно разрешение на 2008 г. Преценено е безспорно установеното обстоятелство, че по искането за издаване разрешение за поставяне на 2008 г. е постановен изричен отказ, обжалван по съдебен ред и отменен с влязло в сила решение, но при липса на задължение за административния орган за издаване на разрешението за поставяне. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и основанията, визирани в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесният преместваем обект, конкретизиран изцяло в заповедта, е поставен без Разрешение за поставяне по чл. 56 ЗУТ, т. е. налице е основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и това е единственият релевантен юридически факт за премахването му, поради което изводът за законосъобразност на заповедта е съобразен с фактическата обстановка. Освен това обстоятелството за липса на издадено разрешение за поставяне за 2008 г. не се оспорва както в първата съдебна инстанция, така и в настоящето касационно производство. Безспорно е установено, че ЕТ "Владимир Дотов" е разполагал с разрешения на поставяне на процесния обект за 2006 г. и 2007 г. и в срока на последното (на 19.11.2007 г.) е подал заявление за издаване на ново разрешение за 2008 г. Постановен е изричен отказ, отменен като незаконосъобразен с решение № 884 от 13.10.2008 г. по адм. д. № 511/2008 г. на Административен съд - Бургас, като е постановено връщане на преписката за ново произнасяне. В тази част обаче решението на АС-Бургас е отменено от ВАС с решение по адм. д. № 14438/2008 г. като е прието, че предвид изтичане на календарната 2008 г. указанията за издаване на разрешение за поставяне за този период са неизпълними, тъй разрешението за поставяне на преместваем обект се издава само за бъдещ период. Следователно е налице настъпил в хода на първоинстанционното производство факт от значение за спора относно законосъобразността на заповед № 2701/09.10.2008 г. на зам. кмета на Община Бургас, който съдът процесуално обосновано е взел предвид. Към датата на постановяване на решението по въпросите относно липсата на разрешение за поставяне за 2008 г. и липсата на основание такова да бъде издадено за същата година е налице влязъл в сила съдебен акт, а от влязлата в сила отмяна на отказа да бъде издадено разрешение за 2008 г. касационният жалбоподател може да черпи единствено права, подлежащи на реализиране по реда на исковото производство. В тази връзка се явява правилен и изводът за липса на съществено нарушение на процедурата по чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,