Решение № 8402 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура (ОПТТИ) срещу Решение 27816 от 19.12.2024 г. по адм. дело 9522/2024 г. на Административен съд София град, В ЧАСТТА, с която е отменено негово Решение ИП-43/12.09.2024 г., в частта му, с която е отказано верифицирането на разходи в размер на 4 200,00 лв. по договор 11530/29.10.2022 г., 15 540,00 лв. по договор 11640/01.04.2022 г., 9 108,00 лв. по договор 11926/28.04.2023 г. и 6 000,00 лв. по договор 11951/23.05.2023 г. както и на разходи за гориво на обща стойност 273.96лв.

Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Транспорт и транспортна инфраструктура, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита първоинстанционното съдебно решение за неправилно, тъй като по отношение на четирите консултански договора няма предоставена информация за направено пазарно проучване или друго подобно, което да обосновава, че разходите са направени на пазарни цени с цел спазване на принципа за добро финансово управление. Твърди, че разходите са недопустими на основание чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. Изм. ДВ, бр.51 от 2022 г. в сила от 01.07.2022 г.)(ЗУСЕФСУ). Излага също така, че решението е неправилно и в частта, с която е отменен отказът за верификация в частта относно неверифицираните разходи за гориво на обща стойност 273,96 лева, тъй като според него не са представени фактури за всички направени разходи за гориво.

Предвид изложеното, счита изводите на съда, изложени в оспорената от него част на решението, за неправилни и необосновани.

Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Ответникът по касационната жалба на ръководителя на УО на ОПТТИ - Държавно предприятие Национална компания Железопътна инфраструктура (ДПНКЖИ), чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила съдебното решение в тази част. Претендира съдебни разноски.

Постъпила е и касационна жалба от ДПНКЖИ срещу Решение 27816 от 19.12.2024 г. по адм. дело 9522/2024 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отхвърлена неговата жалба срещу Решение ИП-43/12.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПТТИ, в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 18 421 008,45 по договор 6645/27.11.2019 г. поради сигнал за 100% финансова корекция.

Касационният жалбоподател ДПНКЖИ, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита изводите на съда за незаконосъобразност на отчетените разходи по договор 6645/27.11.2019 г. за неправилни и несъответстващи на доказателствата, приложени към делото.

Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че не е налице издадено и влязло в сила решение за определяне на финансова корекция на ДПНКЖИ, следователно направените разходи по този договор не могат да се приемат за недопустими.

Прави искане съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Ответникът по втората касационна жалба ръководителят на УО на ОПТТИ, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира съдебни разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на страните, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са допустими подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, касационната жалба на ДПНКЖИ е основателна, а подадената от ръководителя на УО на ОПТТИ - неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

ДПНКЖИ е бенефициер за изпълнение на Проект : BG16M1OP001-1.001-0004 Модернизация на железопътна (ЖП) линия София - Пловдив в железопътен участък Елин Пелин - Костенец по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. ДОПТТИ 2 от 09.02.2018 г. Размерът на допустимите разходи е 1 084 999 272,24 лв., одобрената БФП е 658486 058,32 лв. С анекс от 01.06.2021г. размерът на БФП е намален на 539 497 177,20 лв. и частично се преразпределят средства между категориите разходи. С анекс от 20.03.2023 г. също се преразпределят средствата между категориите разходи. С анекс от 31.04.2024 г. се удължава срокът за подаване на окончателно плащане. С анекс от 18.07.2024 г. се преурежда изпълнението на проекта на фази и определяне на допустимите разходи, които ще се финансират по ОПТТИ.

На 24.07.2024 г. е подадено искане за окончателно плащане 29. С искането са докладвани разходи по проекта в размер на 93 985 476,43 лв., от които 15 050 813,59 лв. от собствено финансиране и общо 78 934 653,84 лв. - безвъзмездна финансова помощ. На основание чл. 63 ЗУСЕФСУ, УО на ОПТТИ е изпратил писмо на бенефициера чрез ИСУН, с което последният е уведомен за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост и са изискани допълнителни документи във връзка с верификацията на разходите, отчетени в искането за плащане. Бенефициерът е представил отговор с кореспонденции BG16М1ОР001-1.001-0004-С04-М115.

С оспореното пред първата инстанция решение на ръководителя на УО на ОПТТИ от заявените 78 934 653,84 лв. за безвъзмездна финансова помощ са верифицирани разходи в размер на 58 638 087,01 лв., респ. постановен е отказ по отношение на разликата от 20 296 566,83 лв., формирана в частност и от сумите както следва:

• 4 200,00 лв. по договор 11530/29.10.2022 г.

• 15 540,00 лв. по договор 11640/01.04.2022 г.

• 9 108,00 лв. по договор 11926/28.04.2023 г.

• 6 000,00 лв. по договор 11951/23.05.2023 г. на НКЖИ с М. Л.;

• 18 421 008,45 лв. по договор 6645/27.11.2019 г.

• 97,17 лв., представляващи надвишения на начислените и докладвани осигуровки за отпуски над полагащите се върху максималния осигурителен доход;

• 9 575,28 лв. - надвишение на докладваните отпуски над изчислените на база посочените по индивидуален отчет

• 373,38 лв. представляващи надвишения на докладваните разходи за отпуска и съответстващи осигуровки на К. П. П. за 08.2019;

• 293,89 лв., представляващи докладвана отпуска и съответстващите осигуровки за 03.2020 на М. Н.;

• 70,23 лв. по Борсов договор 430/27.04.2021 г. ( на НКЖИ 11412/05.05.2021 г.) - недопустими;

• 203,73 лв. по Борсов договор 1070/25.11.2022 г. ( на НКЖИ 11784/30.11.2022 г.);

Отказът е постановен от М. Г., ръководител на УО на ОПТТИ.

Решението е съобщено на 12.09.2024 г., жалбата срещу него е подадена на 26.09.2024 г.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение, в оспорената част, е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при частично нарушение на материалния закон.

Анализирайки относимата нормативна уредба и приетите по програмата Условия за кандидатстване първоинстанционният съд е счел за правилни изводите на УО, че законосъобразно е отказана верификация на разходи в размер на 18 421 008,45 лева по договор 6645/27.11.2019 г., сключен с ДЗЗД Джен-Дуй, представляващ 100% от докладвания разход по Допълнително споразумение (ДС) 6/30.05.2023 г., тъй като е регистриран сигнал за администриране на нередност и за определяне на 100% финансова корекция върху разходите по споразумението.

По изложените съображения съдът е приел, че актът е законосъобразен в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 18 421 008,45 лева по договор 6645/27.11.2019 г., и е отхвърлил жалбата в тази част.

По отношение на отказаната верификация на разходите от 4 200,00 лв. по договор 11530/29.10.2022 г., 15 540,00 лв. по договор 11640/01.04.2022 г., 9 108,00 лв. по договор 11926/28.04.2023 г. и 6 000,00 лв. по договор 11951/23.05.2023 г. съдът е приел, че тези разходи неправилно са възприети като недопустими, тъй като при сключването на първите два договора бенефициерът не е имал задължение да прави проучване, а при сключване на последните два договора не е могъл да направи такова пазарно проучване, доколкото услугите, които са предмет на договорите, нямат ясно определяема пазарна цена.

По отношение на разходите за гориво съдът е приел, че сочените основания за отказ за верификация не са налице, доколкото направените пътувания, във връзка с които са отчетени разходите за гориво, са свързани с изпълнението на финансирания проект и следователно са допустими разходи.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отчетените разходи в размер на 4 200,00 лв. по договор 11530/29.10.2022 г., 15 540,00 лв. по договор 11640/01.04.2022 г., 9 108,00 лв. по договор 11926/28.04.2023 г. и 6 000,00 лв. по договор 11951/23.05.2023 г. както и на разходи за гориво на обща стойност 273.96 лв., отменил е решението в тази част и е върнал преписката на органа за ново произнасяне.

Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на ДПНКЖИ срещу административния акт в частта му, с която е отказано верифицирането на разходи в размер на 18 421 008,45 лева по договор 6645/27.11.2019 г.

Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът (ръководителят на УО на ОПТТИ), не сочи. Налице е бланкетно твърдение на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с нито един конкретен довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок.

Останалите доводи на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно допустимостта на отказаните за верифициране разходи от оспорения административен акт.

Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕФСУ. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация.

По отношение на отказа за верификация на разходи в размер на 4 200,00 лв. по договор 11530/29.10.2022 г., 15 540,00 лв. по договор 11640/01.04.2022 г., 9 108,00 лв. по договор 11926/28.04.2023 г. и 6 000,00 лв. по договор 11951/23.05.2023 г. съдът намира следното:

Отказът в тази част е мотивиран единствено с фактически констатации, че договорите са сключени, без да са представени доказателства за извършено пазарно проучване. Ръководителят на УО в тази част на отказа си, не е посочил конкретно правно основание - някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 57 или чл. 57 ЗУСЕФСУ.

Административният орган в тази част е отказал верификацията на претендираните разходи, без да подведе фактическите си установявания под конкретна хипотеза на твърдяната като нарушена правна норма. Всяко едно от основанията за отказ от верификация изисква да бъде изпълнена от фактическа страна конкретна хипотеза. Органът в случая не е подвел изложените факти под относимо правно основание, поради което съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието на административния орган, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно правото си на защита. Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. Съдът може само да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на съответна правна норма, поради което е постановил незаконосъобразен акт в цитираната по-горе част.

По отношение на отказа за верификация на разходите за гориво на обща стойност 273,96 лева ръководителят на УО е посочил, че това са разходи по маршрути, които са извън обхвата на проекта и нямат връзка с него, за част от тях не са представени доказателства или са извършени от лице, което не е член на ЗПИУП. Като правно основание тук са посочени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗУСЕФСУ.

На първо място ръководителят на УО не е посочил коя е относимата редакция на цитираните разпоредби. Предвид разпоредбата на §70 ПЗР на ЗУСЕФСУ, съгласно която до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми, то относима и приложима в случая е редакцията на ЗУСЕФСУ от 27.05.2022 г., т.е. от преди изменението от 01.07.2022 г.

Съгласно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1 и т .4 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция от ДВ, бр.39 от 27.05.2022 г.) разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: по т. 1 разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициери съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; и по т. 4 разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Видно от мотивите на административния акт изложените фактически основания не могат да попаднат в хипотезата на чл. 57, ал.1 , т. 1 ЗУСЕФСУ (в редакцията от ДВ бр.39 от 27.05.2022 г.), доколкото липсват констатации, че разходите не съответстват на критериите за подбор или че са извършени от недопустими бенефициери.

В случая изложените от органа факти не могат да попаднат и в обхвата на т. 4 (в относимата редакция), тъй като в акта не се твърди, че разходите са извършени в нарушение на разпоредба от Европейското законодателство или на българските закони, следователно и втората правна квалификация, посочена от органа, не е налице.

Предвид горното органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна уредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.

С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт, в посочената по-горе част, е правилен.

По отношение на отказа за верификация на разходи в размер на 18 421 008,45 лева по договор 6645/27.11.2019 г.:

В тази част актът е мотивиран като е посочено, че съответните разходите по цитирания договор са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ, тъй като е регистриран сигнал за нередност, за която е предвидено определянето на 100% финансова корекция.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), разходите се считат за допустими, ако същите са отразени в счетоводната документация на бенефициера чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система.

И в тази част фактическите установявания на органа не съответстват на соченото правно основание, което обстоятелство обосновава извод за незаконосъобразност на акта и налага неговата отмяна в цитираната част. Както бе отбелязано вече по-горе съдът не може да променя правната квалификация, приета от органа, а единствено може да провери дали е налице съответствие между правното основание и фактическите установявания, на които се е позовал административният орган в своя акт.

Видно от изложеното, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения акт, в частта, с която е отказана верификация на разходи в размер на 18 421 008,45 лева по договор 6645/27.11.2019 г. е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Това прави обжалваното решение неправилно в тази му част и съдът следва да го отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения акт в цитираната част и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) съдът определя 90 - дневен на органа за произнасяне.

Решението, в останалата му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски на касатора ДПНКЖИ в първоинстанционното производство.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора ДПНКЖИ искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на транспорта и съобщенията юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, да заплати на ДПНКЖИ претендираните в производството разноски в общ размер на 9 200,00 лв., от които за държавна такса общо 9 000,00 лева (по 4 500,00 лв. за всяка инстанция) и общо 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, (по 100,00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК Върховният административен съд