Решение № 12046 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7139/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област Стара Загора, срещу решение 1181 от 27.03.2025 г., постановено по адм. д. 1071/2024 г. от Административен съд Стара Загора. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общински съвет - Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Участващия в производството прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване по реда на чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА от областния управител на област Стара Загора на решение 822 от 28.11.2024г. на Общински съвет Стара Загора, с което е прието повторно решение 704, прието на заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 31.10.2024г. Съдът с първи диспозитив е оставил без разглеждане оспорването против административния акт в частта относно повторно приетата т.1 от решение 704 по Протокол 19 от заседание на Общински съвет - Стара Загора, проведено на 31.10.2024г., с която на основание чл. 21, ал.1, т. 12 от ЗМСМА, чл.8, ал. 9 от ЗОС и чл. 10, ал. 2 от НРПУРОС е допълнена Годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2024г., раздел V Имоти за учредяване на възмездно право на строеж с УПИ V- 22, кв. 247 по ПУП на гр. Стара Загора, като недопустимо и прекратява производството по административното дело в тази му част и с втори диспозитив отхвърля като неоснователно оспорването на Областния управител на област Стара Загора, против решение 822 /28.11.2024г. на Общински съвет- Стара Загора, в частта относно повторно приетата т.2, т.3 и т. 4 на решение 704 по Протокол 19 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 31.10.2024г. Административния съд за да постанови първия диспозитив е установил, че т.1 от решение 704/31.10.2024г., повторно приет с решение 822 от 28.11.2024г. не съдържа властническо волеизявление създаващо права или задължения или засягащо права и интереси на правни субекти, съответно няма белезите на индивидуален или общ административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Приел е, че решението в т.1 може да бъде разглеждано като част от процедурата по издаване на административен акт по чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, следователно не подлежи на самостоятелно обжалване и контрол за законосъобразност, по аргумент на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което е налице хипотезата на чл. 159, т.1 от АПК и оспорването се явява частично недопустимо и е оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част е прекратено. В останалата част оспорването е прието за допустимо, а разгледано по същество е прието неоснователно, тъй като административния съд е счел, че административният акт е приет на редовно проведено заседание на общинския съвет и с необходимото квалифицирано мнозинство, при ясно изразено волеизявление на общинския съвет, в качеството му на субект, упражняващ правата на собственик на общинска собственост, насочено към постигане на нормативно предвиден резултат, а именно: учредяване на възмездно право на строеж на сграда от допълващо застрояване. Съдът е приел, че настоящият случай не може да бъде подведен под хипотезата на чл. 37, ал.1 от ЗОС, какъвто е и основания довод на жалбоподателя. В настоящият казус е налице дадено от Общинския съвет Стара Загора съгласие за учредяване право на строеж за изграждане на допълващо застрояване върху имот, частна общинска собственост, след като в същия имот вече е било учредено на заявителя - К.Е., право на строеж на основно застрояване, като следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗУТ. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че в ЗОС не е предвиден облекчен ред за процедиране на тази хипотеза, но с оглед изложените специфики, същата се доближава до хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗОС. А съгласно чл. 46, ал.1, т. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община Стара Загора е доразвито и конкретизирано учредяването на право на строеж, от кмета на общината въз основа на решение на Общинския съвет, без публичен търг или публично оповестен конкурс в полза на собствениците на жилищни сгради, изградени по силата на учредено право на строеж върху недвижими имоти отредени за индивидуално жилищно застрояване за изграждане на допълващо застрояване, складове, гаражи и др. Въз основа на така посоченото съдът е приел за неоснователен довода на Областния управител, че в конкретния случай Общинския съвет е следвало да вземе решение за учредяване право на строеж след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. В допълнение съдът е посочил, че допълващото застрояване не е задължително да бъде предвидено в ПУП ПЗ, а може да бъде допуснато с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ал. 3 във вр. с чл. 41, ал.2 от ЗУТ. Установено е по делото, че изграждането на допълващо застрояване работилница с площ 13.69 кв.м. в УПИ V-22, кв. 247 по плана на гр. Стара Загора, е допуснато с визата за проектиране издадена на 01.04.2024г. от гл. архитект на Община Стара Загора, като по делото не са представени доказателства , а и не се твърди, че същата е била обжалвана и съответно да не е влязла в сила към датата на приемане на административния акт. При така установеното съдът е заключил, че е налице изискването за допустимост на застрояването съгласно предвижданията на действащия ПУП, поради което с приемането на т.2-т.4 от Решение 704 от 31.10.2024г., потвърдено с обжалваното Решение 822 от 28.11.2024г., Общински съвет Стара Загора е законосъобразно. Общинския съвет е упражнил правомощието си по чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 38, ал.2, вр. 46, ал.1 т. 3 от НРПУРОС. Решението е правилно. С касационната жалба се излагат доводи, че съдът не е извършил преценка доколко нормата на чл. 38, ал.2 от ЗОС е приложима. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че решение 822 от 28.11.2024г. на Общински съвет Стара Загора, в частта относно повторно приетите т.2, т.3 и т. 4 от решение 704 от 31.10.2024г., с което на основание чл.21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 41, ал.1 от ЗУТ, Общински съвет Стара Загора е дал съгласие за учредяване на право на строеж със ЗП и РЗП 13.69 кв.м. за изграждане на допълващо застрояване работилница в общински имот, като е указано всички нормативно определени такси и данъци по сделката да се внесат от К.Е. и възлага на кмета на Община Стара Загора да извърши всички последващи нормативно определени действия е законосъобразен административен акт. Правилно административния съд е приел, че в настоящия случай Общинския съвет Стара Загора е дал съгласие да се учреди право на строеж за изграждане на допълващо застрояване върху имот частна общинска собственост, след като в имота има вече учредено и реализирано от заявителя К.Е. право на строеж на основно застрояване и че в случая следва да намери приложение специалната хипотеза на чл. 38, ал.2 от ЗОС, като най-близка за конкретния случай. Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС е изключение от общия принцип на учредяване на право на строеж, регламентиран в чл. 37, ал. 1 ЗОС. Последната норма предвижда учредяване на правото на строеж да става след приемане на решение на общинския съвет, от кмета на общината, чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. С чл. 38, ал. 2 ЗОС е уредена единствено хипотезата, при която се учредява право на надстрояване и/или пристрояване на собственика на вече построена сграда в общински имот. Само в тези случаи законодателят е предвидил различен ред за издаване на заповедта - този в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. Регламентирането на ограничените вещни права на надстрояване и пристрояване в самостоятелна норма, изведена извън общото правило, обуславя извод за предвиден облекчен режим спрямо чл. 38, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗОС. Законосъобразно съдът е приел, че настоящият случай се доближава до разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗОС, поради което правилно е приел административния съд, че оспореното решение на Общински съвет Стара Загора е в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Неоснователен е довода на касатора, че решение 822 от 28.11.2024г. на Общински съвет Стара Загора, в частта относно повторно приетата т.1 от решение 704 от 31.10.2024г. на основание чл. 21, ал.1, т. 12 от ЗМСМА, чл.8, ал. 9 от ЗОС и чл. 10, ал.2 от НРПУРОС,не счита, че се явява отделно самостоятелно решение, а напротив същото е с цел направеното искане за учредяване право на строеж. Настоящият съдебен състав приема, че първостепенният съд точно е констатирал, че приемането на решение за допълване на Годишната програмата за управление за управление и разпореждане с имоти- общинска собственост на Община Стара Загора, няма белезите на административен акт със самостоятелно правно значение. Съгласно чл. 8, ал. 9 ЗОС в изпълнение на стратегията по ал. 8 общинският съвет приема план за действие за общинските концесии в съответствие със Закона за концесиите и годишна програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост, по предложение на кмета на общината. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. В конкретния случай годишната програма отразява намерението на общината да учреди право на строеж върху общински имоти,. Реализацията на това намерение е издаването на последващо решението по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, което ще подлежи на оспорване по реда на чл. 8, ал. 11 ЗОС. Поради това решение 822 от 28.11.2024г. на Общински съвет Стара Загора, в частта относно повторно приетата т.1 от решение 704 от 31.10.2024г. на Общински съвет Стара Загора е част от производството по приемането на решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, а това, при действието на чл. 21, ал. 5 АПК, го изключва от кръга на индивидуалните административни актове, съответно от възможностите за съдебен контрол. С оглед изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение