Решение № 5808 от 1.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Минева, гр. Варна против решение 873/29.06.2022 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело 1027/2021 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ МД-АУ-1023/29.07.2015 г. на орган по приходите в дирекция Местни данъци при Община Варна, потвърден с писмо peг. МД-Т20006115ВН_001ВН/11.09.2020 г. на директора на Дирекция Местни данъци при Община Варна за установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци в общ размер на 949.22 лева и лихви в размер на 260.53 лева.

В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретните оплаквания са за нарушение на материалния закон при преценката на погасителната давност. Касаторът счита, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е съобразил, че с издаването на оспорения акт на 29.07.2015 г. давността е прекъсната и от този момент е започнал да тече нов давностен срок, който е изтекъл на 29.07.2020 г., преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на 17.08.2020 г.

Поддържа и доводи за неправилна преценка относно компетентността на органа по приходите, издал оспорения акт, поради липса на надлежното му оправомощаване на основание чл. 4, ал.1 ЗМДТ със заповед 2612/22.06.2015 г. издадена от заместник кмета на община Варна при условията на заместване. В тази връзка сочи, че по делото не е установено по безспорен начин отсъствието на кмета на община Варна, възпрепятстващо го да изпълнява служебните си задължения към момента на издаване на тази заповед.

Изложени са и доводи, че към момента на връчване на оспорения акт 17.08.2020 г., задълженията не са съществували, поради заплащането им.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на акта. Претендират се разноски.

Ответникът директор на дирекция Местни данъци при община Варна, чрез гл. юрк. Ж. Хаджиев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Варна е бил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ МД-АУ-1023/29.07.2015 г. издаден от С. Добрева гл.инспектор, орган по приходите в дирекция Местни данъци при Община Варна, с който на В. Минева, гр. Варна са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 1 800.50 лева и съответните лихви в размер на 630.43 лева и за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 2 347.09 лева и съответните лихви в размер на 881.73 лева за периодите на 2010 г. - 2014 г. за следните недвижими имоти: земя, находяща се в град Варна, район Младост, Западна промишлена зона с партиден 5210231148009; апартамент, находящ се в град Варна, [улица], с партиден 7512031077002 и два офиса, заедно с идеалните части от правото на собственост върху земята, находящи се в град Варна, [улица], партиден 7512031077002.

Първоинстанционният съд е отменил акта в частта, в която са определени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 3 198.37 лева и лихви 1251.63 лева общо 4450 лева, като погасени по давност на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК или чрез плащане и е отхвърлил жалбата в останалата част, по отношение на определените данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер на 949.22 лева и лихви в размер на 260.53 лева общо 1 209.75 лева и е присъдил съдебни разноски в тежест на жалбоподателя.

Предмет на касационното обжалване е съдебното решение в отхвърлителната част, по касационна жалба на В. Минева. В останалата част, в която актът е отменен, решението е влязло в сила, като необжалвано.

За да отхвърли жалбата в частта, в която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 949.22 лева главница и лихва в размер на 260.53 лева за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила.

От доказателствата по делото съдът е установил, че В. Минева е собственик на недвижимите имоти, обект на облагане, както следва: на имота, находящ се в гр. Варна, район Младост, Западна промишлена зона, представляващ земя, урбанизирана територия, в периода от 23.12.2008 г. до 23.03.2012 г., на имотите, находящи се в гр. Варна, [улица]офис с площ от 109.99 кв.м. от които 35.93 кв.м. сутерен и офис с площ 74.06 кв.м. в периода от 17.03.2003 г. до 02.04.2013 г., а на имота, находящ гр. Варна, [улица] апартамент, жилище - 10.09.2007 г. до 15.06.2017 г. Имотите са декларирани по реда на чл. 14 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е задължено лице за ДНИ и ТБО съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. По отношение на имота на [улица] установено, че е основно жилище, за което данъкът е дължим с 50 на сто намаление съгласно чл. 25, ал.1 ЗМДТ.

В мотивите си съдът е посочил, че на основание чл.19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съгласно приложимата към 2010 г. - 2014 г. редакция на чл. 62 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) е приел, че таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно и в процесния случай е определена и за трите компонента.

От представените в хода на съдебното производство доказателства за извършване на услугите, за които се дължи ТБО в процесните имоти /л. 115 - 653 и л. 776 829 от делото/, съдът е установил, че имотите попадат в обхвата на заповедите, в които е определено извършване на дейностите по трите компонента за определяне на ТБО. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил извършването на услугите - на сметосъбиране и сметоизвозване съгласно представените приемо- предавателни протоколи за почистване и извозване на смесен отпадък в район Младост и район Одесос на община Варна, на обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения съгласно представените доказателства за заплатени суми за обезвреждане на отпадъци, протоколи за реално депонирани количества отпадък в регионално депо за неопасни отпадъци в [населено място] и отчети за количеството приети отпадъци в регионалното депо в [населено място], както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съгласно представените протоколи за поддържане чистотата в район Младост и район Одесос на общината. Приел е, че таксата е определена за всяка от процесните години в съответствие с приложимите наредби на Общински съвет - Варна за определяне на местни данъци и такси на територията на община Варна и е изложил мотиви по отношение на всеки от имотите каква част от задължения са погасени (по давност или чрез плащане) и каква част са дължими.

При съобразяване заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за имота, находящ се в град гр. Варна, район Младост, Западна промишлена зона, представляващ земя, урбанизирана територия, партиден 5210231148009 съдът е приел, че АУЗД е законосъобразен в частта на установените задължения за 2012 г. за ДНИ в размер на 10.44 лева главница и лихви от 3.26 лева 13.70 лева и за ТБО в размер на 20.36 лева главница и лихви от 6.36 лева 26.72 лева или общо задължения за този имот 40.42 лева.

От представените доказателства за извършени плащания от задълженото лице и изчисленията на експерта, съдът е приел, че към момента на издаване на АУЗД за имотите (офиси), находящи се на [улица], гр. Варна за 2012 г. са дължими лихви за данък върху недвижимите имоти в размер на 22.30 лева и лихва за такса за битови отпадъци в размер на 46.43 лева, за 2013 г. данък върху недвижимите имоти в размер на 69.06 лева и лихви от 14.57 лева общо 83.63 лева и такса за битови отпадъци в размер на 134.50 лева и лихви от 28.38 лева.

За имота, находящ се гр. Варна, [улица]съдът е приел, че задълженията за ДНИ и ТБО за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и съответните лихви не са погасени по давност на основание чл. 171, ал.2 ДОПК и законосъобразно са установени както следва: за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2012 г. в размер на 160.03 лева и лихви от 47.32 лева общо 207.35 лева, за 2013 г. в размер на 159.21 лева и лихви от 30.91 лева общо 190.12 лева и за 2014 г. в размер на 158.39 лева и лихви от 14.68 лева общо 173.07 лева и такса за битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. в размер на 80.01 лева и лихви от 23.66 лева общо 103.67 лева, за 2013 г. в размер на 79.61 лева и лихви от 15.46 лева общо 95.07 лева и за 2014 г. в размер на 77.71 и лихви от 7.20 лева общо 84.81 лева.

По тези съображения и на основание чл. 19, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 ЗМДТ с решението в обжалваната част съдът е отхвърлил жалбата на В. Минева за установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в общ размер на 949.22 лева главница и лихви в общ размер на 260,53 лева.

Решението в обжалваната част е неправилно в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и съответните лихви за 2012 година, поради изтекла в хода на касационното производство абсолютна погасителна давност за тези задължения на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. 10-годишният давностен срок за посочените задължения е започнал да тече от 01.01.2013 г. и е изтекъл на 01.01.2023 г., в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. Поради това и на основание чл. 171, ал.2 ДОПК възражението за изтекла погасителна давност за тези задължения се явява основателно и следва да бъде уважено. Това налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2012 г. в общ размер на 270.84 лева (главница) и лихви в общ размер на 149.33 лева, от които:

• данък върху недвижимите имоти в размер на 10.44 лева и лихви от 3.26 лева и такса за битови отпадъци за 2012 г. в размер на 20.36 лева главница и лихви от 6.36 лева за имота, находящ се в град Варна, район Младост, Западна промишлена зона;

• задължения за лихви за данък върху недвижимите имоти в размер на 22.30 лева и лихви за такса битови отпадъци в размер на 46.43 лева за имотите (офиси) находящи се гр. Варна, [улица];

• данък върху недвижимите имоти в размер на 160.03 лева и лихви от 47.32 лева и такса за битови отпадъци в размер на 80.01 лева и лихви от 23.66 лева имота, находящ се в гр. Варна, [улица].

В останалата обжалвана част, решението е правилно постановено.

По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. за имотите, находящи се в гр. Варна, [улица] [улица]давностният срок по чл. 171, ал.2 ДОПК не е изтекъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за изтекла погасителна давност, започнала да тече на основание чл. 172, ал. 3 ДОПК от прекъсването й с издаването на акта на 29.07.2015 г. до връчването на поканата за доброволно изпълнение на 17.08.2020 г. В този период давността е прекъсната отново на основание чл. 172, ал. 2 с предприемането на действия по принудително изпълнение върху вземания на задълженото лице от търговски банки на основание чл. 508 от ГПК съгласно представените по делото запорни съобщения на ЧСИ от 16.07.2020 г. и не е изтекла.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че преди прекъсването, давностният срок е спрян на основание § 29, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците ( в сила от 24.03.2020 г., ДВ бр. 28/2020) за времето на обявеното извънредно положение. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателства относно компетентността на органа, издал оспорения акт, поради липса на надлежно оправомощаване от кмета на общината съгласно чл. 4, ал.1 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е изяснил фактите по издаване на заповед 2612/22.06.2015 г. от заместник кмета на община Варна при условията на заместване, включително и тези свързани с отсъствието на кмета на община Варна и е извършил дължимата проверка относно материалната компетентност на органа по приходите, издал оспорения акт. Изложените в решението мотиви по този въпрос се споделят изцяло от настоящия касационен състав по смисъла на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Същественото в случая е, че органът по приходите, издал оспорения акт - С. Добрева на длъжност главен инспектор в отдел Контролно ревизионни дейности и принудително събиране, дирекция Местни данъци при община Варна е определена като орган по чл. 4, ал.1 ЗМДТ с предходна заповед 4709/17.12.2014 г., издадена от кмета на община Варна, която запазва своето действие, в случай на твърдяната от касатора нищожност на заповед 2612/22.06.2015 г. за отмяната й.

Правилна е преценката на съда за материална законосъобразност на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г.

Няма спор по делото, че В. Минева е собственик на недвижимите имоти на територията на община Варна за процесните периоди и като такъв е задължено лице за ДНИ по чл.11, ал.1 ЗМДТ и за ТБО по чл. 64, ал.1 ЗМДТ за процесните периоди на 2013 г. и 2014 г. Не е спорно и обстоятелството, че недвижимите имоти подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти съгласно чл. 10, ал.1 ЗМДТ и за тях се дължи такса битови отпадъци съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ. Съдът е извършил проверка и законосъобразно е приел, че данъкът е определен върху основа формирана съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ, а таксата - съобразно действащите през процесните периоди наредби, приети от Общинския съвет Варна, обстоятелство потвърдено и от заключението по съдебно счетоводната експертиза.

По отношение на таксата битови отпадъци съдът е събрал и проверил доказателствата за реалното извършване на услугите по чл. 62 ЗМДТ, което е условие за законосъобразното установяване на този вид задължения. По делото от страна на ответната страна в спора са ангажирани писмени доказателства /заповедите на кмета на община Варна по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ /л. 161 и сл./, договори между община Варна и Титан АС ЕООД за изпълнение на сметосъбирането, сметопочистването, сметоизвозването и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и община Варна и Спартак Таксим ООД за извършване дейността по депониране на отпадъци от територията на общината /л.185 и сл./, приемо - предавателни протоколи за извършени услуги /л.230 и сл./, за реалното предоставяне от страна на община Варна на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на процесните имоти. За услугата, касаеща извозване и обезвреждане в депа или в други съоръжения на битовите отпадъци, е установено, че общината ползва депо съгласно представен договор между община Аксаково, в качеството си на собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на [населено място] и община Варна като ползвател /л. 203/, тристранно споразумение между община Варна, община Аксаково и Спартак Таксим ООД /л.202 гръб/, както и отчети за количеството приети битови отпадъци за обезвреждане от територията на община Варна за процесните периоди /л. 593, л. 617 и л.627 от делото/. Размерът на задълженията е потвърден от заключението на съдебно счетоводната експертиза, което съдът е кредитирал в съответствие с чл.202 ГПК.

По делото не е установено плащане на задълженията за 2013 г. и 2014 г., поради което доводите в касационната жалба, че задълженията за тези периоди не съществуват, са неоснователни.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на В. Минева за установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г. в общ размер на 678.38 лева и лихви в общ размер на 111.20 лева общо 789.58 лева, дължими за имотите, находящи се в гр. Варна, [улица] в град Варна, [улица], е правилно постановено и следва да се остави в сила.

Независимо от изхода на спора решението в частта за разноските, не следва да се отменя, тъй като са присъдени в претендирания от ответника размер, който е по-нисък от дължимия. Пред първата инстанция жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

За касационното производство на касационния жалбоподател се дължат разноски съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба от 420.17 лева. Направените разноски в настоящото производство са в размер на 10 лева платена държавна такса, от които следва да се присъдят 3.50 лева.

На ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева, съобразно материалния интерес, за който се отхвърля касационната жалбата от 789.58 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение