Решение № 14408 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2014 г.

Решение № 14408 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново срещу Решение № 63/11.03.2014 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 983/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт № 04251300011/07.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 479/21.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която на "Тера" ООД, гр. Велико Търново е начислен допълнително ДДС в размер общо на 54 574,97 лв. за д. периоди от м. 01.2008 г. до м. 12.2012 г., ведно с лихви за забава в размер на 17 452,24 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС и цитираната практика на СЕС, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Тера" ООД, чрез процесуален пълномощник в о. с. з. и с писмена защита по съществото на спора оспорва нейната основателност, като претендира и присъждане на осъществените разноски.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 04251300011/07.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 479/21.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с която на "Тера" ООД, гр. Велико Търново е начислен допълнително ДДС в размер общо на 54 574,97 лв. за д. периоди от м. 01.2008 г. до м. 12.2012 г., ведно с лихви за забава в размер на 17 452,24 лева. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: В хода на ревизията е констатирано, че по доставките, осъществени от дружеството и имащи за предмет - продажби на недвижими имоти, в данъчната им основа не са включени заплатените от получателите нотариалните такси, данъкът по чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и таксите за вписване по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията чл. 4, буква "в" от Закона за държавните такси. В резултат на този извод и на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 15 от ППЗДДС, органът по приходите е увеличил данъчните основи на извършените продажби със стойността на нотариалните такси, местния данък и таксите за вписване и е начислил съответния допълнителен ДДС върху разликите. След като е отграничил безспорното между страните, съдът е приел, че спорът е правен и се концентрира върху въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в хипотезите, при които разходите, направени за заплащане на дължимите такси и данъци, са от името и за сметка на получателите на доставките и в счетоводство на доставчика не са отразявани никакви разходи или приходи извън продажната цена на недвижимите имоти. В този контекст решаващият състав е обсъдил разпоредбите на чл. 26, ал. 2,, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, чл. 15 от ППЗДДС и е счел, че приложение им е изключено от чл. 26, ал. 5 от ЗДДС, съобразно който в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Посочил е още, че чл. 79, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност изрично сочи, че в данъчната основа не се включват сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. Позовавайки се и на мотивите на СЕС в Решение от 28.07.2010 г. по дело С- 228/09 г., т. 40 съдът е приел, че когато данъкът не е платен от името и за сметка на доставчика, макар и да е свързан с доставката, то същият не следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане с ДДС, поради което незаконосъобразно с РА са увеличени данъчните основани по процесните доставки и за разликата е доначислен ДДС. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Независимо, че аргументите на касатора относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС в случая следва да бъдат споделени, то те не променят извода за незаконосъобразност на РА в атакуваната му част. Противно на доводите в жалбата, тълкуванията на СЕС в Решението по дело С- 106/10 г. са относими, тъй като касаят разпоредбите на чл. 78 и 79 от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета. Същите са транспонирани в националното законодателство с нормите на чл. 26 от ЗДДС, които следва да се тълкуват в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112/ ЕО за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. Съгласно т. 32 от цитираното Решение по дело С- 106/10 г., разпоредбите на чл. 78 и чл. 79 от Директивата сочат, че данъчната основа включва а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност; б) съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане, като за целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи. Нормата на чл. 79, § 1, б. "в" предвижда, че данъчната основа не включва сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка. СЕС уточнява, че за да се установи дали съответният данък трябва да бъде включен в данъчната основа за начисляване на ДДС или обратно да бъде изключен от нея, следва да се определи, от една страна, дали той попада в обхвата на понятието "данъци, мита, налози и такси" по смисъла на чл. 78, § 1, б" а" от Директивата, и от друга страна, дали по отношение на него се прилага изключението, предвидено в чл. 79, § 1, буква в) от тази Директива. В т. 34 от Решение от 22 декември 2010 г. по дело Комисия/Австрия С-433/09 СЕС е посочил, че за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки, че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с тази доставка. Определящо още за включването на дадена такса или данък в стойността на данъчната основа е и дали доставчикът ги е платил от свое име и за своя собствена сметка - т. 40 от Решение от 20 май 2010 г. по дело Комисия/Полша, дело С- 228/09. Визираните разяснения от СЕС сочат, че съответните местен данък, такса за вписване и нотариална такса следва да се включат в данъчната основа на доставката при наличието на две кумулативни предпоставки: заплатените данък и такси да са свързани с доставката и същите да са за сметка на доставчика. В случая е безспорно, че заплатените данък и такси са свързани с доставките, както и, че местният данък, нотариалната такса и таксата за вписване са заплатени от получателите по тях. При липсата на ангажирани доказателства същите реално да са изплатени от името и за сметка на доставчика, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е неприложима. Действително, за разлика от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ, нормата на чл. 87 от ЗННД не определя коя от страните дължи нотариалните такси и таксите за вписване, но след като няма противна уговорка в нотариалните актове и от ангажираните доказателства се установява, че те са заплатени изцяло от получателите, то обосновано и съответстващо на материалния закон е заключението на решаващия състав, че обжалваният РА е незаконосъобразен. Отменяйки същия, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2160 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение