Решение № 349 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2016 г.

Решение № 349 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Постъпила е касационна жалба от "Б. река - ВЕЦ" ООД, чрез процесуалния представител адв. Митева срещу решение № 1644/26.08.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 599/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161303807/28.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 66 от 17.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, гр. П., при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за наличйие на всички основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото относно наличието на данни за укрити приходи от продажби по неотчетени фактури по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК., както и за липса на основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Позовава се на заключението на съдебно - техническите експертизи, според които заключенията на органът по приходите остават недоказани, като изградени единствено на предположения, но не и на верни технически данни. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.-Д. оспорва касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на "Б. река - ВЕЦ" ООД е установен допълнителен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 16207,96 лв., ведно с начислените лихви 750,40 лв., както и допълнително е начислен ДДС в размер на 320 380,07 лв. и са определени прилежащи лихви в размер на 56 455,80 лв. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Първоинстанционният съд е отменил изцяло ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за облагане на ревизираното лице. Според съда безспорно е установено обстоятелството по т. 2 - наличие на данни за укрити приходи. За прилагането на т. 2 е достатъчно да се установи само наличие на данни за укрити приходи, за да се пристъпи към определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като конкретното установяване на наличието на укрити приходи и техния вид и размер се осъществило при извършване на съответните процесуални действия в хода на ревизията. Жалбоподателят не е оборил констатациите в издадения ревизионен акт, относно установения в хода на ревизията факт, че през ревизираните периоди не е отразило в счетоводните си регистри продажби. В хода на производството пред административния съд, жалбоподателя не е представил безспорни доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви по наличието или липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, въз основа на което в ревизионния акт на "Б. река - ВЕЦ" ООД е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и съответно е определен данък по ЗКПО. В решението са преповторени съображенията на органите по прихода. Независимо от допуснатите ССчЕ и единична и тройна СТЕ, спорният въпрос в производството остава неизяснен. Съдът не е обсъдил представените доказателства по делото, поради което, фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, а това от своя страна препятства надлежната проверка за правилно приложение на материалния закон. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като лишава страните по делото от съдебен контрол на ревизионния акт в първата инстанция и препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по същество на спора предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши преценка съобразно доказателствата по делото на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно размера на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и законосъобразността на установените в акта задължения за корпоративен данък за ревизираните период на 2011 - 2012 г. Следва да се назначи комплексна експертиза с участието на компютърен експерт и счетоводител, която да изготви заключение в два варианта, като единият е във връзка с възраженията изложени в касационната жалба, като бъде предоставена възможност на страните за поставяне на допълнителни задачи на вещите лица с оглед изясняване на спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 т АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,