Решение № 164 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2016 г.

Решение № 164 от 5.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Истрой" ЕООД против Решение № 1767/10.10.2016 г., постановено по адм. дело № 539/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., офис П., потвърден с Решение № 90/22.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 5 476,32 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1 048,66 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, касаторът излага доводи за нищожност на издадения РА, поради липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. На второ место, касаторът твърди, че неправилно съдът приел за установено основанието за отказ на право на данъчен кредит. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и прогласяване нищожността на издадения РА, а при условията на евентуалност - отмяната му, като незаконосъобразен. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АС - П. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Истрой" ЕООД срещу РА № 16001615004878-091-001 от 03.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., офис П., потвърден с Решение № 90/22.02.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 476,32 лева, ведно с начислените лихви за просрочие в размер на 1 048,66 лева. За да постанови този резултат, АС - П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - П. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че в съответствие с материалния закон - чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит за придобит лек автомобил. От фактическа страна, съдът е приел за безспорно установено по делото, че за ревизирания период "Истрой" ЕООД е декларирало вътреобщностно придобиване (ВОП) на лек автомобил от Германия, закупен с фактура № 131210/12.12.2013 г. и платен по банков път за сумата от 14 000 евро. Не е било спорно, че във връзка с ВОП, дружеството е издало Протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 1 от 12.12.2013 г., включен в дневник за покупките и дневник за продажбите за м. 12/2013 г., а автомобилът е заведен от дружеството в сметка 205 - транспортни средства. Приел е за безспорно обстоятелството, че автомобил е лек по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, видно от представеното свидетелство за регистрация на лек автомобил, марка Мерцедес Е280 ЦДИ, с брой на местата за сядане без мястото на водача, непривещаващи пет броя. Във връзка с твърдението на ревизираното лице, че придобития автомобил е използван за отдаване под наем, за което към възраженията против констатациите в РД са представени договор за наем на МПС от 02.02.2015 г. за срок от една година и ППП от 02.02.2015 г., АС - П. е приел за спорен въпроса дали е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС - превозното средство да се използва единствено за отдаване под наем, при което законодателят допуска разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС да не се прилага. Съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от която се установило, че за дължимия наем жалбоподателят е издал фактура № 578 с дата 24.11.2015 г., като плащането е направено по банков път на 08.12.2015 г., макар че в договора за наем е определена месечна наемна цена от 300 лв. и обосновал правни изводи, че през едногодишния период на договора за наем автомобилът може и да е отдаван под наем, но този период е извън ревизирания период. Посочил е, че ревизията по ЗДДС е възложена за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., през който автомобилът е бил придобит и до края на м. 12.2013 г. не е отдаван под наем, а не е отдаван под наем и през следващата година. Въз основа на тези факти е обоснован правен извод, че отдаването под наем е за изолиран период, не е основна дейност на дружеството-жалбоподател, поради което не са налице предпоставките за прилагането на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба на "Истрой" ЕООД отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за липса на доказателства за прилагане на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС . Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на решенето, поради нарушение на материалния закон с изложени доводи за нищожност на издадения РА. Касаторът твърди, че издадения РА е нищожен, поради липса на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията. Изложени са твърдения, че след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, "началник на сектор Ревизии" при ТД на НАП - П. не са сред органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, поради което същият не е от кръга на органите, притежаващи компетентността да издават ревизионни актове. В настоящия случай, процесния РА № Р-16001615004878-091-001 от 03.12.2015 г. не е издаден от "началник на сектор Ревизии" при ТД на НАП - П., а от П. И. Л. на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП-П. - възложил ревизията и Г. Д. С. на длъжност - инспектор по приходите при ТД на НАП-П. - ръководител на ревизията, поради което извода на АС - П., че РА е издаден от материално компетентен орган по приходите - възложил ревизията и ръководител на ревизията е в съответствие с материалния закон. Отделно от това, изложените доводи са в противоречие с постановеното ТР № 5/13.12.2016 г. по т. дело № 10/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. На следващо место, настоящата инстанция счита, че изводът на Административен съд - П. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. В мотивите съдът е отговорил правилно на възраженията на жалбоподателя. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС в РА. Дружеството е придобило по вътреобщностно придобиване лек автомобил Мерцедес с 4+1 места, който е заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Законосъобразен е изводът на органите по приходите и съда, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради липса на условия по чл. 70, ал. 2 ЗДДС не следва да се признава право на приспадане на данъчен кредит по вътреобщностното придобиване, тъй като представените доказателства за отдаване под наем на придобития автомобил през 2015 г. не удовлетворяват законовото изискване по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС - превозното средство да се използва единствено за отдаване под наем. Безспорно лекият автомобил от момента на придобиването му през м. 12.2013 г. в продължителен период от време не е отдавано под наем, поради което не може да се приеме за доказано, че МПС се използва единствено за отдаване под наем. По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АС - П. са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и материалния интерес по делото, Дирекция "ОДОП" - П. има право на разноски за касационното производство в размер на 3/4 от заплатените такива за първоинстанционното производство, но не по-малко от 500 лева, поради което "Истрой" ЕООД следва да заплати разноски за касационното производство в размер на 500 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение