Решение № 5722 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2018 г.

Решение № 5722 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018 г.) и във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Б. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Дякова, срещу решение № 1580 от 19.07.2018 г. по адм. д. № 755/2018 г. на Административен съд – гр. В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 041 от 09.02.2018 г. на Кмета на район "Владислав Варненчик" на община В., в частта й на т. 2 и 4, с които за него се създават задължения за доброволно премахване на установения на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ незаконен строеж "едноетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 10135.4501.1470 по кадастралната карта и регистър на гр. В." и в частта, с която е наредено при липса на доброволно изпълнение да се извърши принудително такова за сметка на Б. В.. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона. Твърди, че неправилно той е определен като лице, което следва да понесе тежестта на премахване на незаконния строеж, тъй като по делото е безспорно установено, че не е извършител или възложител на строежа. Посочва, че е установено, че е влезнал във владение на имота на 23.03.2016 г., като стоежът е извършен от Т. Ж. и неговите синове, които са подали сигнала за незаконното строителство след загубен спор за собственост на поземления имот с жалбоподателя. Поради това посочва, че не той следва да понесе тежестта на разноските за премахване на незаконното строителство, а извода в тази насока на АС – гр. В. счита за незаконосъобразен. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта в оспорените й части. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на район "Владислав Варненчик" на община В., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. В. е ограничил преценката на законосъобразността на оспорената част в рамките на очертаните в жалбата предели, а именно разпореждането по точки 2 и 4, според което след влизането й в сила следва да се отправи покана за доброволно изпълнение до жалбоподателя, а при липсата на такова – да се извърши принудително премахване на строежа за негова сметка. Приел е, че правилно жалбоподателя е посочен като адресат на заповедта, като от административния орган са съобразени приложимите материално-правни разпоредби, тъй като чл. 225 а ал. 5 от ЗУТ регламентира извършителя и възложителя на незаконния строеж като задължени лица за премахването му, но съгласно чл. 225 а ал. 6 от ЗУТ тяхната отговорност е солидарна, което ще рече, че от всеки от двамата може да се търси пълно изпълнение на задължението. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в чл. 225, ал. 6 и 7 ЗУТ. Посочил е, че възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като тази разпоредба съотнесена с чл. 225, ал. 6 и 7 от ЗУТ, § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, дефинира, че адресат/адресати на заповедта за премахване на незаконния строеж са физическите или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, като спрямо тях се създава задължение за премахването му. Приел е, че след като в случая липсват данни на извършителя на строежа или на което и да било друго лице, несобственик на терена, да е учредено право на строеж за изграждането на спорната сграда, правилно административният орган е посочил като адресат на заповедта собственикът на поземления имот, в който е изграден той. Поради това е отхвърлил жалбата срещу оспорената част на заповедта е неоснователна. Решението е правилно. Правилно АС – гр. В. е определил, че спорният по делото въпрос е относно това дали Б. В. следва да е адресат на оспорената заповед в тази й част. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед в оспорената й част е постановено в съответствие със закона, като е посочен Великов като собственик на поземления имот, в който е извършен незаконния строеж, като адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Кръгът на адресатите на заповед за премахване на незаконен строеж може да е собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж, или извършителят на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Т. е. това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство жалбоподателят се легитимира като собственик на терена, в който е изпълнена наредената за премахване сграда. Не е спорно, че същият не е извършител на строежа, като е установено, че извършител е Т. Ж., който е починал и неговите синове. От доказателствата по делото безспорно се установява, че между синовете на Т. Ж. – Д. Я. и Я. Я. и жалбоподателя в това производство Б. В. е бил налице спор за собственост на ПИ с крайни цифри на идентификатор 1470, стар имот ПИ № 1022, който спор е бил спечелен от Векилов с влезнало в сила окончателно решение. В тази връзка и по правилата на приращението и съгласно чл. 92 от ЗС Векилов се явява и собственик на незаконно построената в имота сграда от Т. Ж.. Правилно съдът е приел, че съгласно чл. 225, ал. 6 от ЗУТ и разпоредбата на § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица, като в конкретния случай оспорената заповед като насочена към собственика на терена е издадена в съответствие със закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община В. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че следва да са в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора съответно е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,