Решение № 6889 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г.

Решение № 6889 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Васил Димитров Милев срещу решение № 6471 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 5848/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 73289/10.10.2012 г. на началник група "АНД", отдел "Пътна полиция" - СДВР, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелство за управление на МПС на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон - да върне доброволно свидетелството си за управление, при отнемане на всички контролни точки. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че общо отнетите контролни точки с изброените в заповедта шест наказателни постановления е 43 точки, а не както е посочено в оспорената заповед - 40 точки, тъй като с НП № 61590 от 23.06.2005 г., са отнети 10 точки, а не както е посочено - 7 контролни точки. Установил е, че наказателните постановления са връчени лично, а НП № 72617 от 12.06.2007 г. и НП № 73289 от 13.06. 2007 г. са връчени по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 10.03.2008 г., видно от докладна записка от 10.03.2008 г. и са влязли в сила на 18.03.2008 г. Съдът е направил извод, че посочените в оспорения акт НП са редовно връчени и влезли в сила и следователно са отнети посочените в тях контролни точки. Счел е за неоснователни изложените в жалбата доводи, че е изтекла давността за изпълнение на наложеното наказание по чл. 82 от ЗАНН. Предвидените в тази норма давностни срокове, касаят изпълнението на наложеното наказание, което производство е различно от производството по оспорване на наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДП, като тази мярка не съставлява вид административно наказание, по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Изложил е съображения, че в случая е неприложима нормата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за служебно възстановяване на отнетите точки, тъй като посочената норма се прилага за възстановяване на контролните точки при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (аргумент от чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). Правилни са изводите на съда, че на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16 септември 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39 и същия размер на контролните точки е предвиден и в чл. 2, ал. 1 от сега действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г., поради което е намерил за неоснователни изложените в жалбата доводи, че се цитира новата наредба, вместо действаща към момента на издаване на наказателните постановления. В случая оспореният пред съда акт е административен акт, а не наказателно постановление, поради което е достатъчно, че е посочено правилно фактическото правно основание. В случая са приложими и двете посочени наредби, действуващи към момента на издаване на съответното наказателно постановление, с което са отнети контролен брой точки. Правилно е прието от съда, че за нуждите на настоящото производство не се установява, че двете наказателни постановления, който са връчени през 2007 г. по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са влезли в сила. Извършено е връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и е отбелязано влизането в сила на наказателните постановления. Дори и при положение, че наказателните постановления не са връчени, те са известни на жалбоподателя при издаване на заповед № 73289/10.10.2012 г. за налагане на принудителна административна мярка, в която административният орган се е позовал на влезлите в сила наказателни постановления от 2007 г. Няма твърдения и доказателства, че жалбоподателят е обжалвал посочените наказателни постановления пред районния съд, който в производството по обжалването им следва да провери дали жалбата срещу наказателното постановление е допустима, като подадена срок във връзка с възраженията за редовното връчване на наказателното постановление. Добросъвестното упражняване на процесуалните права изисква жалбоподателят да е подал жалба срещу наказателните постановления от 2007 г. пред районния съд и производството по обжалването им да не е прекратено, за да се приеме от административния съд, че наказателните постановления не са влезли в сила. В противен случай, жалбоподателят може да не подаде жалба срещу наказателните постановления, а за целите на настоящото производство да твърди, че не са влезли в сила. В този смисъл неотносимо е представеното писмено доказателство удостоверение за постоянен адрес, с оглед доводите на жалбоподателя, че това е постоянния му адрес към момента на издаване на наказателните постановления, който е посочен в наказателните постановления и не е било налице основание за прилагане на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение