Решение № 4545 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2019 г.

Решение № 4545 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик против решение № 703 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 329/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав, в частта му, с която решение № 1012-12-10 # 1 от 27.02.2019 г. е отменено за периодите от 3.07.2000 г. до 30.09.2006 г., от 25.01.2007 г. до 30.05.2008 г. и от 30.05.2008 г. до 28.04.2010 г. Твърди се, че трудът на М., съответно полаган в "Елшица 99" АД, "Стройинжект" АД и "Бау-Сервиз" ООД неправилно е приет като такъв от втора категория по т. 26 и т. 53а ПКТП. Съдът е нарушил материалния закон, тъй като през тези периоди е действала НКТП, а не цитирания правилник. В противоречие с чл. 104, ал. 10 КСО по делото били разпитани свидетели и въз основа на техните показания са направени изводи за категорията на труда. Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът – Л. М. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Царска, в отговор от 26.11.2019 г. и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. С решение № 703 от 29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 329/2019 г., съставът на Административен съд – Пазарджик е отменил решение № 1012-12-10 # 1 от 27.02.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-477 от 28.12.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Пазарджик. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното: Оплакването на касатора, че при преценка на категорията на осигурителния стаж на Л. М. от [населено място] за периодите от 3.07.2000 г. до 30.09.2006 г., от 25.01.2007 г. до 30.05.2008 г. и от 30.05.2008 г. до 28.04.2010 г., не се прилагат нормите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране е основателно. В цитираните части съдебният акт се оспорва. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби, изменението обн. в ДВ, бр. 114 от 1999 г., Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране влиза в сила от 1 януари 2000 г. В тази връзка, прилагайки разпоредби на ПКТП (отм.); , съдът е нарушил материалния закон. Но касационната инстанция намира, че решението на съда е правилно като краен резултат и в тази оспорена негова част, тъй като административният акт на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик, в посочената му част, е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Относно периода 3.07.2000 г. до 30.09.2006 г. в административния акт е прието, че кандидатстващият за пенсия е работил като фадромист в "Елшица - 99" АД. Възпроизведен е текста на чл. 2, т. 3 от НКТП, а именно че трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководни служители до началник на участък включително от рудници и кариери за открит добив на полезни изкопаеми е от втора категория. Следва извод, че от трудовата книжка и РОЛ не се установява М. да е работил при условията на чл. 2, ал. 3 НКТП, поради което стажът се зачита от трета категория. От представената административна преписка, за посочения период, от правоприемника на осигурителя в "Елшица - 99" АД, който е "Панагюрски мини" ЕАД (в ликвидация), не е изискано удостоверение обр. УП-3, както и данни относно мястото на работа (цех, звено, участък), вид дейност. Такива доказателства се съдържат за предходни периоди, поради което са неотносими за периода 3.07.2000 г. до 30.09.2006 г. Действително в трудова книжка № 163 от 1.07.1981 г. не е вписан отрасъл на предприятието, но административният орган, след като не е изяснил предмета на дейност "Елшица - 99" АД и отрасъла на предприятието, не е могъл да направи обоснован извод относно категорията на труда. В удостоверение обр. УП-3, изх. № 09-03-212 от 27.06.2018 г. (лист 42 от делото), издадено от "Евро Алианс Геотехника" АД, правоприемник "Стройинжект" АД, е посочено, че през периода от 25.01.2007 г. до 1.06.2008 г. М. е работил като фадромист, а от 1.05.2010 г. до 26.07.2010 г. – като машинист ПМС. В удостоверение обр. УП-3, изх. № 09-02-961-1 от 25.06.2018 г. на "Евро Алианс Тунели" АД са отразени периодите от 26.07.2010 г. до 1.08.2010 г., на длъжност машинист, и от 1.08.2010 г. до 12.09.2011 г. – на длъжност машинист ПСМ. (лист 45). За спорния период 25.01.2007 г. до 30.05.2008 г., както за следващия такъв период от 30.05.2008 г. до 28.04.2010 г., не са изискани от правоприемниците на осигурителите данни за М. относно мястото на работа (цех, звено, участък), вид дейност. Като цяло за трите периода, които са процесни пред касационната инстанция, в решение № 1012-12-10 # 1 от 27.02.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик липсва анализ на машините, на които е работил жалбоподателя, както и техните функции (приложение), в съответните относими отрасли и конкретни дейности. Не са коментирани същото така кодовете на длъжностите, които М. е заемал по Националната класификация на професиите и длъжностите, за които по делото са налице данни в представените трудови договори. Записът по чл. 2, т. 21 от НКТП обхваща машинисти и помощник-машинисти на подбивни и пресевни машини, свързани с изграждането и поддържането на железния път. В административния акт не е обсъдено приложима ли е нормата на чл. 2, т. 25 от НКТП относно управляваните от жалбоподателя машини. По делото са изслушани свидетелски показания, от които се установява, че М. е упражнявал трудовите си функции в Обогатителна фабрика "Елшица", в рудник "Радка", в рудник "Цар Асен", в рудник "Бобов дол", при изкопи на тунели под земята на Метростанция 13, бил е машинист на пътно-строителни машини под земята при изграждане на метрото в гр. София. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., предвижда че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. В случая за периодите са представени писмени доказателства – две трудови книжки, както и трудови договори, които са издадени от работодателя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. При наличието им, липсва нарушение на цитираната разпоредба чл. 104, ал. 10 КСО. В посочените по-горе случаи органите на ТП на НОИ – Пазарджик не са изследвали задълбочено характера и особените условия на труд, при които М. е работил, което е определящо за категорията, съгласно чл. 104, ал. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 35 АПК изисква индивидуалният административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Като е отменил административния акт и в посочената му част, и е върнал преписката за ново произнасяне и по посочените по-горе периоди, съставът на първоинстанционния съд е постановил като краен резултат правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. След проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, подадената касационна жалба се възприема като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в тежест на касатора се възлагат сторените от ответника в настоящето съдебно производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 500 лв., които видно от договор за правна защита и съдействие от 19.11.2019 г., са заплатени в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,