Решение № 11264 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4179/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Коул Енерджи ЕООД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Г. Костолов срещу решение 1471/06.03.2024 г., по адм. дело 8117/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р 22221222004747 091 001/11.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 968/12.07.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС за невнесен ДДС от Ай Ви Пи Комършъл ЕООД в общ размер на 1 221 344,50 лв., от която сума главница в размер на 1 024 821,35 лв. и лихви 196 523,15 лв. за данъчен период от месец октомври 2020 г. до месец ноември 2021 г. Релевират се оплаквания, че касационната жалба е неоснователна поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът буквално е пресъздал съдържанието на обжалвания ревизионен акт, като не е счел за необходимо да изрази мотиви по оплакванията на жалбоподателя, свързани с прилагането на материалния закон, а единствено е повторил изводите в акта, без да излага собствена аргументация. Друго оплакване на касатора е, че съдът не е обсъдил приетата съдебно счетоводна експертиза, на която изрично се е позовал в изявлението си по същество, като тази експертиза съдът само бегло е споменал в съдебното решение при изброяване на събраните доказателства по делото. От така изразеното в касационната жалба се твърди, че съдебното решение страда от липса на мотиви и затова са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По отношение на правните доводи, в касационната жалба се сочи, че те са посочени бланкетно, не са подведени под конкретни обстоятелства, които евентуално да се приемат от съда за установени. Твърди се и за необоснованост в тази връзка на съдебното решение и поради това, че делото е изяснено от фактическа страна, моли за решение по съществото на спора. Подробни съображения, обосноваващи всяко едно от посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба. В същата са изложени всички факти и обстоятелства, установени по делото с твърдение, че свързаността между страните по доставките (законните представители са баща и син) не е елемент на отговорността по чл.177 ЗДДС и в този смисъл се сочи решение по дело С 512/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Твърди се, че е без значение къде се намира постоянния адрес на законния представител на ревизираното лице и как същото организира счетоводната си отчетност. В касационната жалба се възразява и за липсата на знание у Коул Енерджи ЕООД, че доставчикът му не е внесъл ДДС, тъй като то не може да контролира постъпващите и изходящите парични потоци на Ай Ви Пи Комършъл ЕООД. В тази връзка се твърди, че е доказано, че доставчикът е разполагал с достатъчно средства за да заплати задълженията си за ДДС, както и че Коул Енерджи ЕООД не е знаел за липсата на парични средства при доставчика му. Изложени са и доводи относно съдебно счетоводната експертиза, че доставчикът е имал приходи от дейността си, като част от фактурите не са платени в брой и/или по банков път, а задълженията по тях са погасени чрез прихващане. Сочи се и съдебна практика на ВАС по адм. дела 212/2015 г. и 732/2015 г. по приложението на чл. 103 и сл. ЗЗД. Относно даването на заеми от касатора на неговия доставчик, в касационната жалба се сочи, че също не може да обоснове наличие на знание, че начисленият ДДС няма да бъде платен. Първата необходима предпоставка за ангажиране на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС на едно лице по отношение на задълженията за ДДС на друго лице касаторът е посочил, че е наличието на данъчна измама, но в случая доставките по фактурите, издадени от Ай Ви Пи Комършъл ЕООД са реално извършени, което е потвърдено и в съдебното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна и на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касация директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Н. Горанов, я оспорва с искане да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Коул Енерджи ЕООД срещу посочения по горе ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността на дружеството по чл. 177 ЗДДС за невнесен ДДС по доставки от Ай Ви Пи Комършъл ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено знание у получателя по реално осъществени доставки от посочения доставчик, че ДДС по тези доставки няма да бъде внесен в бюджета. Установено е според съда, че издадените фактури са включени в дневника за продажби на доставчика и дължимият ДДС не е внесен, а получателят по доставките е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по тях. В обжалваното решение съдът е приел, че спорът между страните е за субективния елемент от фактическия състав на чл. 177, ал. 2 ЗДДС знанието на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. При анализа на доказателства съдът е приел за законосъобразно приетото от ревизиращите органи, че е осъществен субективния елемент, а то е знание у получателя, че ДДС няма да бъде внесен от страна на доставчика. По въпроса за знанието съдът е приел за относими данни за наличие на свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК поради участие на лица в роднинска връзка и в двете дружества в качество на управители (баща В. Б. П. управител на Коул Енерджи ЕООД и син А. В. П. управител на Ай Ви Пи Комършъл ЕООД), поради което изводът, който е направен от съда, че е налице знанието за всеки един от тях за релевантните за спора обстоятелства. Освен това е установено по делото и съдът е приел, че двете дружества са регистрирани на един и същи адрес, поради което законосъобразно е направен извод за доказана фактическа свързаност и респ. знание. В решението е отразено, че освен родствената връзка между управителите на двете дружества, счетоводната им отчетност се е водела от едно и също лице, което също обосновава извод за обективни и субективни данни за знание у получателя. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е приел за законосъобразни изводите на ревизиращите органи за наличието на знание у получателя по доставките, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът се е позовал на решение по адм. дело 8260/2016 г. на ВАС, Първо отделение. В решението е посочено, че предвид установената свързаност на лицата, които са управители на дружеството, което е първата хипотеза на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, безпредметно е обсъждането на втората хипотеза на същата разпоредба. Относно твърдението за извършени прихващания на насрещни вземания според съда само по себе си не доказва знание за неплащане на дължимия ДДС, но пък е установена липсата на реален паричен поток при доставчика, поради което получателят е нямало как да е сигурен, че ДДС ще бъде разчетен с бюджета, което е задължение на доставчика. Обжалваното решение е правилно постановено. Безспорно установено по делото, че "Коул Енерджи" ЕООД е концесионер на Бобоводолски въглищен басейн, както и че ДДС, за който му е ангажирана отговорността по чл. 177 ЗДДС е по доставки от " Ай Ви Пи Комършъл" ЕООД. Не се спори между страните по доставките и, че те са реално осъществени и затова законосъобразно дружеството е упражнило правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. Спорът е относно приложението на чл. 177 ЗДДС по отношение на Коул Енерджи ЕООД и невнасянето от негова страна на дължимото към бюджета задължение за ДДС. Разпоредбата на чл. 177 ЗДДС регламентира особена солидарна отговорност за чуждо задължение, тъй като при отделните хипотези на тази разпоредба отговорността се ангажира спрямо получателят по доставката затова, че неговият доставчик, на когото е платил ДДС, не го е внесъл в републиканския бюджет. В тълк дело 2/2020 на Общото събрание на съдиите на Първа и Втора колегия на ВАС също се приема, че тази отговорност е солидарна отговорност за чуждо задължение, както и тази отговорност намира уредба и в чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО. Правилно приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд са установили наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде разчетен с бюджета. Този извод е направен с оглед на установена свързаност между страните по доставките по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДР на ДОПК роднинската връзка, посочена по горе между управителите на получателя и доставчика. Тази свързаност, а и воденето на счетоводството на двете дружества от едно и също лице, както един и същ адрес, от който двете дружества са осъществявали търговската си дейност, обосновава законосъобразният извод, че знанието у получателя е налице, както е прието и в обжалваното решение. Свързаността в случая наистина предполага знание и въпреки, че то представлява субективен елемент, установяването на знанието е въз основа на обективни обстоятелства, които сочат, че отношенията между търговците чрез свързаността на управителите им надхвърлят обикновените (обичайните) търговски взаимоотношения. Съвкупността от посочените по - горе обстоятелства доказва, че получателят по доставките е бил наясно с финансовото състояние на съконтрагента си, както и че същият не разполага със свободен паричен ресурс, поради което Коул Енерджи ЕООД чрез неговия управител е знаел, че ДДС по доставките няма да бъде внесен. В този смисъл, катто са приели приходните органи, а впоследствие и първостепенния съд наличието на обстоятелства, че управителите на дружествата получател и доставчик са в пряка роднинска връзка, както и че двете дружества са на един и същи адрес и счетоводно ги обслужва едно и също лице, обективира знание у получателя какво е финансовото състояние на доставчика, на когото е задължението да се разчете с републиканския бюджет, а то не е сторено. Освен това установено е в хода на ревизията, че Коул Енерджи ЕООД е давало заеми на Ай Ви Пи Комършъл ЕООД, което също сочи на знание за лошото финансово положение на доставчика, а това логически води до извод за знание у получателя, че ДДС няма да бъде внесен, тъй като липсват свободни парични средства а доставчика. В тази връзка следва да се посочи, че е образувано изпълнително производство 200902793/2020 г.на посочения доставчик, но е установено, че "Ай Ви Пи Комършъл" ЕООД не разполага с имущество или финансови активи, поради което не може да се погасят задълженията му, вкл. и да се разчете с бюджета дължимото, но невнесено ДДС по доставките. Друго обстоятелство за наличието на знание у получателя по доставките е и липсата на разплащане по тях, което предполага страните по доставките да са наясно с финансовото състояние на всяко едно от тях, а и факта на отпускане на заем от получателя по доставките на своя доставчик е показателен, че ДДС няма да бъде внесен, тъй като доставчикът не разполага със свободни парични средства. Невнасянето на ДДС показва, че взетият заем от "Ай Ви Пи Комършъл" ЕООД не е използван от "Ай Ви Пи Комършъл" ЕООД за внасяне на ДДС по доставките. Наред с това следва да се посочи, че вместо плащане по доставките е извършено прихващане на насрещни вземания, което заедно с останалите установени по делото данни за недоброто финансово състояние на доставчика, чието е задължението да се разчете с бюджета относно процесния данък, обосновават извод за ангажиране отговорността на получателя по доставките по чл. 177 ЗДДС Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът не е изложил собствени мотиви. Фактите, доказващи знанието по чл. 177, ал. 2 ЗДДС са установени в хода на ревизионното производство и предвид доказателствата във връзка с това, съдът е възприел за законосъобразни констатациите на приходните органи, което не означава съществено нарушение на съдопроизводствените действия. Правилно съдът се е позовал на решение 4/10.05.2022 г. по тълк. дело 2/2020 г. на ВАС относно задължението за лихва, като според това решение обхватът на отговорността по чл. 177 ЗДДС обхваща не само главницата на задължението за ДДС, но и за лихвите. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски не се присъждат на касационния жалбоподател предвид изхода на делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 700 лв., вместо претендираните 42 970,17 лв. с оглед разпоредбата на чл.161, ал. 2 ДОПК. Преценката на съда за този размер е, че в касационното производство съгласно чл. 219 АПК само се допускат писмени доказателства, представени от страните по делото, но не се събират доказателства, не се назначават съдебни експертизи, нито се разпитват свидетели, поради което и обема на защита на процесуалния представител на тази страна в касационното производство е по - малък, в сравнение с производството пред първата съдебна инстанция. Следва да се вземе предвид и приетото в решение по дело С - 438/22 на СЕС. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение