Решение № 6085 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2013 г.

Решение № 6085 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1952/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Фаворит 06" ЕООД срещу решение № 118 от 14.12.2012 г. по адм. д. № 297/2012 г. на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Заповед № 3Я2/21.08.2012 г. на началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Шумен за отказ да бъде извършена първоначална регистрация поради възстановяване на товарен автомобил "Пежо Експерт", снет от отчет (стар рег. № СА 2731 НК) с рама № VF3XU9HUC64151356 в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - гр. Шумен по заявление № 120869008345/27.07.2012 г., подадено от "Фаворит 06" ЕООД, гр. Шумен - собственик на превозното средство. Излагат се касационни основания за неправилност на решението. Счита се, че неправилно административният съд е приел, че с оглед установения в хода на административното производство факт на интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на рамата, довела до заличаването му в нарушение на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП забрана, е възникнало субективното право на административния орган да откаже възстановяване на прекратената регистрация. Според жалбоподателя, съдът не е обсъдил приетите писмени доказателства: писмо изх. № 2-3655/9.08.2012 г. с приложени опис на претенция и снимков материал от Дирекция автомобилно застраховане "Дженерали Застраховане" АД от 7.11.2011 г. и 10.11.2011 г. от който се установява, че след ПТП и преди извършения ремонт на автомобила, идентификационния номер, поставен от производителя /номерът на рамата/ съвпада изцяло с номера на отрязаният детайл и кореспондира с всички останали писмени и гласни доказателства по делото, в тази насока са и дадените от вещото лице пояснения и приетата по делото експертиза, че е имало възможност в хода на административното производство да бъде установен автентичния идентификационен номер на процесния автомобил, поставен от производителя. Ответната страна е представила писмен отговор, претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение. Излага доводи, че законовата делегация на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП към условията и реда за възстановяване на прекратена регистрация в такива случаи е към Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Тази наредба е изменена с ДВ, бр. 67 от 31.08.2012 г., и промените са влезли в сила. Липсват преходни правила в които да е посочено, че заварените производства за регистрация на МПС се довършват по досегашния ред. Това означава, че и за висящите такива производства следва да се приложат новите норми. Съгласно тези нови процедурни правила - чл. 21, възстановяване на прекратена регистрация се извършва при поискване от собственика с данните от отчета на превозното средство по реда на чл. 14 - 17 само за ПС, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, кражба или регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на действащия БДС 15980 и БДС ISO 7591. В случая при прекратяване на регистрацията на МПС с изплатена тотална щета (хипотеза на чл. 18а, ал. 2, т. 1 от наредбата), не е предвидено да се възстановява регистрацията, а чл. 21, ал. 3 от наредбата допуска само използване на двигателя. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за установено от събраните доказателства, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване на регистрацията на МПС, върху същото не е имало трайно набит идентификационен номер от завода производител поради механичното премахване на поставения такъв, което означава, че е налице заличаване на идентификационния номер на МПС по вложения в чл. 143, ал. 3 от ЗДвП смисъл. Обстоятелството, че по делото са представени свидетелство за регистрация - Част I досежно процесния автомобил, договори за продажба на МПС от 16.03.2012 г. и 5.03.2012 г., протокол за ПТП № 89945, застрахователна полица № 121411908087, съдържащи данни за идентификационния номер на рамата на лекия автомобил, не обуславя категоричен извод, че върху рамата на автомобила е бил набит същият номер, респ. не може да обоснове отпадане на визираните в чл. 143, ал. 3 от ЗДвП предпоставки. Фактът, че управителят на оспорващото дружество е представил пред административния орган металния детайл с обозначен върху него ИН и залепен стикер с отразен ИН, съответстващи на описания такъв в документите на въпросния автомобил, също не е основание да се приеме, че ИН е установен за целите на регистрацията на МПС, независимо от констатациите на експерта по техническата експертиза за тяхната автентичност, доколкото изискването на закона е номерът да съставлява неразделна част от рамата на МПС. Посочено е, че в обжалваната заповед административният орган е заявил, че не са налице предпоставките на чл. 4 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г. за възстановяване на ИН на МПС, тъй като липсващия детайл от площадката, където е набит номера на рамата прави невъзможно установяването му по реда на тази инструкция, но е прието, че този довод не кореспондира със заключението на техническата експертиза, съгласно което съществуват технически възможности за установяване с категоричност съпричастността на механично отделената метална конструкция, съдържаща ИН, към металната конструкция от процесния автомобил - чрез металографическо-трасологическо изследване на съответните проби. Решението е правилно. Неоснователно се счита от ответника, че съдебното решение не е допустимо, тъй като още преди образуване на производството пред административния съд правният интерес на жалбоподателя да иска позитивно решение на заявлението му за регистрация на МПС не може да бъде удовлетворен поради промени в действащото законодателство, които го засягат, които не могат да бъдат игнорирани както от административния орган в сектор "Пътна полиция", така и от съда, който по реда на АПК контролира законността на актовете за отказ от регистрация, като се сочи, че заявлението по което административният орган се е произнесъл е свързано с искане за възстановяване на регистрация на МПС, която преди това е била прекратена поради претърпяно ПТП и изпратена тотална щета и в тази насока са документите, приложени по делото от застрахователя "Дженерале застраховане" АД, с тяхно писмо, вх. № ДА-01-2239/12.10.2012 г. Приложението на посочената разпоредба е въпрос по същество на спора. Данните по делото сочат, че към момента на подаване на заявлението за възстановяване регистрацията на автомобила, последният е бил със заличен/липсващ автентичен идентификационен номер на рамата. По безспорен начин е установено, че частта от металната конструкция, върху която се полага фабрично идентификационният номер е премахната с металорежещ инструмент, като на нейно място е заварена друга, върху която липсва номер. Това е потвърдено от разпитаните свидетели по делото, така и от вещото лице по назначената експертиза. Съдът правилно е приел, че представените по делото свидетелство за регистрация на автомобила, договори за продажба на същия, протокол за ПТП, застрахователна полица, съдържащи данни за идентификационния номер на рамата му не могат да оборят този извод. Такова се явява и обстоятелството със залепения стикер с отразен върху него номер. Същият не е закрепен по начин, препятстващ неговото премахване, още повече, че на негово място може да бъде поставен друг с номер по желание на заинтересованото лице. Предвид на това, той не се явява носител на категорична информация за ИН на МПС. След като съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП всяко МПС подлежи на регистрация, заличаването на ИН на същото води до противоположния извод и наличието на материалноправните предпоставки да бъде отказана регистрацията на същото, както правилно е направил административният орган с оспорената заповед. Основателни са доводите на жалбоподателя, че нормативната уредба не ограничава начините за установяване на идентификационния номер - използването на "евро-табелата" /намираща се между предна дясна и задна дясна врати/, справки от производителя, съдебно- техническа експертиза и други установъчни данни, при липса на положителен резултат след химичното или механично третиране на рамата. Действително няма данни това да е проведено в производството по издаване на заповед № ЗЯ2/21.08.20128 г., но в случая доказателствената тежест е на жалбоподателя и той не е извършил пълно доказване, не е поискал и извършване на такава експертиза в съдебното производство. Не са налице касационни основания даващи основание за отмяна на оспореното решение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение