Решение № 6619 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2013 г.

Решение № 6619 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Анри-64-Андрей Кехайов" гр. Смолян срещу Решение № 1176 от 22.05.2013 г., постановено от Административен съд град Пловдив по адм. дело № 462 по описа на същия съд за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 210900151/01.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Смолян (сега ТД на НАП Пловдив, офис Смолян), потвърден с Решение № 95/11.02.2010 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 129,23 лв. за данъчен период месец февруари 2009 г., ведно със законни лихви вследствие несвоевременно разчитане с бюджета, в размер на 616,25 лв. и Ревизионен акт (РА) № 210900151/15.01.2010 г. за поправка на Ревизионен акт № 210900151/01.12.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Смолян (сега ТД на НАП Пловдив, офис Смолян), потвърден с Решение № 185/19.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. Бъчварова оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че спорният между страните въпрос в казуса се концентрира именно по отношение наличието на осъществена от посоченият доставчик спрямо жалбоподателя доставка на процесните стоки 30 132 литра дизелово гориво. Констатирал е, че нито от страна на доставчика, нито от ревизираното лице, включително и в хода на съдебното производство, са представени убедителни доказателства относно фактическото предаване/приемане на стоките, както и за транспортирането им (товарителници, пътни листове, тахографски листове, фактури за закупено гориво), няма безспорни доказателства относно наличността им по счетоводни данни при доставчика. Не са представени също и доказателства, че доставчика е разполагал със съответния персонал, назначен по трудов или граждански договор, не е установено същият да разполага със ДМА във връзка с осъществяването на доставката, като складова база, собствени или наети транспортни средства. Не е установено също така, че соченият като предходен доставчик ЕТ "Мади Транс - Филип Илиев" разполага със собствени или наети активи във връзка с осъществяването на дейността, както и с наети лица по граждански или трудови договори. В тази насока, е достатъчно да се съобрази дадената декларация от собственика Филип Цветанов Илиев, съгласно която същият е заявил пред органите по приходите, в хода на провежданото спрямо него ревизионно производство, че е неграмотен, не притежава нито счетоводни, нито търговски документи и не знае как е станал собственик на тази фирма. В обобщение, административния съд е стигнал до извода, че събраните в хода на съдебното производство доказателства, в т. ч. и приетите две съдебни експертизи, не дават еднозначен и категоричен отговор на спорните по делото въпроси от къде, кога, как (с какво транспортно средство) и от кого са били превозени, съответно физически предадени процесните стоки до получателят им, били ли са налични при продавача и при купувача, съответно кога, как и къде са били съхранявани, респективно, са били реализирани впоследствие от страна на жалбоподателя. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено установената фактическа обстановка, приложените и събрани писмени и устни доказателства, включително заключението на назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и изводите, които е изложил в обстойните мотиви на съдебното решение са правилни и обосновани. Правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено винаги от реално извършена доставка или услуга по аргумент на чл. 6 или чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и тъй като в конкретния случай се касае до родово определени вещи, дизелово гориво на основание чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обосновано е констатирано, че е било необходимо прехвърлянето на собствеността на стоките върху купувача чрез фактическото й отделяне. Реалността на доставката, категорично следва да се докаже по отношение на прекия доставчик, който следва да е разполагал с фактурираното количество стока, за да може да прехвърли собствеността й върху получателя. С датата на прехвърляне собствеността на стоките /вещите/, ЗДДС свързва момента на възникване на данъчното събитие по чл. 25 от ЗДДС, което е основание за начисляване на данък и приспадане на данъчен кредит. В случая липсват доказателства за индивидуализация на процесното гориво, а приложените приемо-предавателни протоколи, товарителници и други транспортни документи, правилно са преценени в своята съвкупност, доколкото са съпътстващи документи наравно с първичните счетоводни такива - процесните фактури. Съобразен е правнозначимия факт във връзка с доказателствената сила на частните писмени документи, които не обвързват съда при преценка на основанията по чл. 68 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като с тях се удостоверяват и потвърждават волеизявленията на страните така, както са ги направили и доколкото датата поставена в тях е достоверна, но те не биха могли да обусловят безспорния извод за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл, следва да се тълкуват и доказателствата изхождащи от свидетелските показания, които правилно са квалифицирани като заинтересовани, създадени за целите на данъчното производство. От приложеното заключение на СТЕ не може да се направи категоричен извод, че стоките отразени в процесните фактури са доставени от конкретния доставчик и са получени от конкретния получател по сделките, като липсва идентичност на доставените и реализирани стоки, поради което твърденията на жалбоподателя, че е реализирал горивото на "Пътнически преводи" АД са недоказани с оглед на това, че липсва фактическо предаване на спорните стоки. Липсата на доказателства за транспортиране, товарене - разтоварване, складови бази за съхранение, наличие на ДМА, кадрова и техническа обезпеченост, несъмнено сочат за липса на реални доставки между жалбоподателя и доставчиците и между него и "Пътнически преводи" ЕАД. В разпоредбите на ДДС няма изискване за изследване произхода на стоката и съдът не е изложил специални мотиви в тази насока, като косвено е обвързал този критерий с основния въпрос за наличието на прехвърляне на собствеността на стоките. С оглед данните по делото и доводите на страните, липсата на облагаема доставка за получателя по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като основен правопораждащ елемент, правилно е приета като достатъчна, за да се приеме, че не е налице правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, осмо отделение