Решение № 8477 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2017 г.

Решение № 8477 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. М. И. от гр. В. срещу Решение № 1322 от 14.07.2017 г. по адм. дело № 713/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР - В. и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е определен размерът на присъдените разноски. Иска се отмяната му, алтернативно намаляване размера на присъдените разноски. Ответната страна - младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР - В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура да заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да отхвърли жалбата на Й. М. И. от гр. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР - В., съставът на АС - В. е установил, че с издадена от директора на ОД на МВР-В. заповед № 365э-955/14.04.2015 г., Д. М. Д. е назначен на длъжност "младши автоконтрольор" в група "Охранителна полиция" към Четвърто РУ при ОД на МВР-В.. Същата длъжност е заеманата от Д. и към датата 14.02.2017 г., когато според утвърдения от директора на ОД на МВР-В. месечен график за периода от 1.02.2017 г. до 28.02.2017 г. с рег. № 4420-7300/6.03.2017 г., същият е бил определен да изпълнява патрулно-постова дейност за времето от 19.00 ч. на 14.02.2017 г. до 7.00 ч. на 15.02.2017 г. Съгласно издадената от министъра на вътрешните работи заповед № 8121э-1216/27.10.2016 г., Четвърто районно управление е с район на действие на територията на общините В., Б., А., Д. Ч. и Б., а с издадената от същият министър заповед № 8121э-1524/9.12.2016 г. са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. На основание последната, директорът на ОД на МВР-В. издава заповед № 365э-184/17.01.2017 г., с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП оправомощава служители за издаване на принудителни административни мерки, като с т. 2.4 за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 б."д" и т. 2а ЗДвП са оправомощени назначените по график служители на длъжност "младши автоконтрольор" в РУ при ОД на МВР-В. - за нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-В.. Изпълнявайки служебните си задължения на 14.02.2017 г., мл. автоконтрольор Д. извършва около 21.48 ч. проверка на движещия се по улица "Първи май", кв. А., гр. В. лек автомобил "Ауди А6" с рег. № *******, управляван от Й. М. И.. При извършената проверка на водача И. с ал. дрегер 7510 № 0233 е установена концентрация на алкохол в обема на издишания въздух от 0,69 промила. Издаден е на водача талон за медицинско изследване № 0016915/14.02.2017 г., който е връчен на И. в 22 ч. и 30 мин., като в него е посочено време за явяване в МБАЛ "Св. Анна" до 0.45 минути. Същевременно, от мл. автоконтрольора Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 999068/14.02.2017 г., в който е посочено, че И. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП - на 14.02.2017 г., около 21.48 ч. в гр. В., кв. А., по ул. "Първи май" в посока кв. Г. управлява личното си МПС "Ауди А6" с рег. № ******* след употреба на алкохол, установено с ал. дрегер с № 0233, отчел 0,68 промила. АУАН е предявен на И. на 14.02.2017 г. и подписан от него без възражения. От мл. автоконтрольора Д. е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145/14.02.2017 г., в която е посочено, че предвид съставения на И. АУАН № 999068 за управление на 14.02.2017 г. около 21.48 ч. в гр. В., кв. А., по ул. "Първи май" на собствения му лек автомобил "Ауди А6" с рег. № ******* под въздействие на алкохол, установено с техническо средство ал. дрегер 7510 с № 0233, отчел 0,69 промила концентрация на алкохол в обема на издишания от водача въздух с проба 00577, на същия се налага на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП принудителна административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца, а на основание чл. 172, ал. 4 ЗДвП се отнемат СРМПС № 004709934 и 2 бр. регистрационни табели № *******. Заповедта е връчена на И. на 14.02.2017 г., след което на 27.02.2017 г. същият предприема съдебното й обжалване пред АС-В.. Въз основа на съставения АУАН № 999068/14.02.2017 г. е издадено от началника на четвърто РУ на МВР-В. НП № 17-0442-000122/1.03.2017 г. в мотивите на което е цитирана проба № 00577, а с диспозитива са наложени на И. адм. наказания на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП . От началника на четвърто РУ на МВР-В. е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000148/15.02.2017 г., с която по повод на същото адм. нарушение на И. е приложена на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП принудителна административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца и е отнето СРМПС № 004709934. Впоследствие, тази заповед е отменена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК с издадена от началника на четвърто РУ на МВР-В. заповед № 442э-757/3.07.2017 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и целта на закона. За неоснователни са приети възраженията на И. за нарушения във формата на административния акт и за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид липсата на мотиви в обжалваната заповед. Съдът е посочил, че приложената с оспорения акт норма на чл. 171, т. 2а ЗДвП съответства на посоченото в обжалваната заповед фактическото основание за управление от И. на собственото му МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,69 промила. Размерът на принудителната административна мярка "Прекратяване регистрацията на ППС" е определен в минималния размер от 6 месеца, предвиден в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което съдът е приел, че материалният закон е правилно приложен в това отношение. С оглед изхода на спора, И. е осъден да заплати на ЮЛ към което принадлежи ответника разноски за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт в размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лв. Решението е неправилно в частта относно присъдените по делото разноски и правилно в останалата му част. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция, преди изменението с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалвания административен акт са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Предвид факта, че размерът на приложената ПАМ е в законоустановения минимум, правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на акта и в тази му част. Доводите на касатора, че и в този случай следва да бъдат изложени мотиви, не съответства на относимата правна норма. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Й. М. И. от гр. В. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0442-000145 от 14.02.2017 г. на младши контрольор в Четвърто РУ в ОД на МВР - В.. Решението следва да бъде отменено В ЧАСТТА, с която на Областна дирекция на МВР - В. са присъдени разноски в размер на 500 лева. Съдът неправилно е определил юрисконсултското възнаграждение в размер на 500 лева в съответствие с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение