Решение № 5753 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2021 г.

Решение № 5753 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ардино, чрез процесуален представител, срещу решение № 235/24.11.2020 г., постановено по адм. д. № 185/2020 г. по описа на Административен съд Кърджали/АС-Кърджали/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна- К. А., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност на касационната жалба са изложени в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС-Кърджали е отменил Заповед № 441/27.05.2020 г. на кмета на община Ардино, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с К. А. поради обстоятелството, че въпреки настъпване основанието за недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл-А. се е оказал в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпругата си Х. А., не е изпълнил задължението си по чл. 27 от ЗДСл вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същия закон. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и формално спазени изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК, но при допуснато противоречие с материалния закон. Съдът е счел, че в случая не е доказано наличие на йерархическа връзка на ръководство и контрол между жалбоподателя А. и съпругата му Х. А., тъй като служебните отношения между тези лица не могат да се идентифицират като такива на власт и подчинение. Според съда оспорената заповед е незаконосъобразна и поради обстоятелството, че в случая съпругата на жалбоподателя е назначена по трудово правоотношение, а предвид разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл (доп. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 3 от 2019 г. - ДВ, бр. 23 от 2019 г.) прекратяване на служебното правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл е допустимо когато и двете лица са държавни служители. Решението е правилно. Несъвместимостта е законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба, при наличие на изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл условия. В качеството на правопрекратяващ служебното правоотношение юридически факт, несъвместимостта може да съществува от самото начало на заемане на службата или да възникне след този момент, при осъществяване на някое от условията, предвидени в чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Йерархическата връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга е предвидено като нормативно ограничение, представляващо условие за несъвместимост в чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Същото цели обезпечаване интереса на държавата- чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗДСл при изпълнение на държавната служба. В чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е въведено специфично основание за прекратяване служебното правоотношение на държавните служители без предизвестие от органа по назначаването, според което органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител при установяване, че служителя не е спазил задължението си за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, т. е. когато при възникване някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 (вкл. основанието по т. 1) в 7-дневен срок от настъпването на това основание не е уведомил органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба- наличие на пречка за продължаване на изпълнението на длъжността. Видно е, че за осъществяване фактическия състав на посоченото по-горе основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл трябва да са налице следните елементи: 1. служебно правоотношение между страните; 2. обективиране на обстоятелство по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, и 3. Бездействие от страна на служителя, изразено в неизпълнение на задължението му за уведомяване на органа по назначаването в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството на йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга. От приетите по делото доказателства се установява, че в настоящия случай не е бил налице вторият елемент от посочения по-горе сложен фактически състав, а именно не е възникнала йерархическа връзка на ръководство и контрол между държавния служител К. А., назначен на държавна служба на длъжност "Секретар на община" от 4.03.2002 г. и съпругата му Х. А., защото използваното понятие от законодателя "йерархическа връзка" е в контекста на йерархическата подчиненост по см. на чл. 24, ал. 1 ЗДСл, предполагаща заемане на определена позиция в стълбата на съответната държавна служба, т. е. лицата между които възниква йерархическа връзка на ръководство и контрол следва да имат качеството на държавен служител. Х. А. няма качеството на държавен служител, тъй като същата работи по трудово правоотношение на длъжност "касиер счетоводител" в община Ардино, място на работа "Дневен център за възрастни хора с увреждания" на основание сключен трудов договор от 21.11.2008 г. При тези факти за А. не е възникнало задължение за уведомяване по см. на възприетото от органа правно основание за издаване на оспорения акт, поради което и третият елемент от фактическия състав в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 ЗДСл, не е бил налице. Казано по друг начин, поведението на служителя като правно значим факт, изразено в спазване задължението му за уведомяване по чл. 27 ЗДСл, в конкретния казус не е било дължимо. Предвид горното правилен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Не са налице процесуални нарушения извършени от първоинстанционния съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,