Решение № 9235 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2012 г.

Решение № 9235 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6033/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Борислав Николов Запрянов от гр. Варна, срещу решение № 2871/05.12.2011 г., постановено по адм. д. № 1263/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се твърдят доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата му срещу Заповед № КД-14-03-392/14.02.2011 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна. Производството по делото е образувано и по частна жалба на Борислав Николов Запрянов срещу определение № 1029/29.02.2012 г., постановено по същото дело, с което искането му за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на решението по реда на чл. 175 и чл. 176, ал. 1 АПК е оставено без разглеждане. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи искането му. По касационната жалба: От ответниците становища по касационната жалба за нейната неоснователност в писмени отговори са изразили Любомир Георгиев Цвятков и Мария Георгиева Цвяткова, двамата от гр. Варна. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Борислав Николов Запрянов срещу Заповед № КД-14-03-392/14.02.2011 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, с която е отказано да измени одобрената кадастрална карта на землището на гр. Варна, състоящо се в изменение на границите на имоти с идентификатори 10135.2568.81, 10135.2568.90 и 10135.2568.125. За да постанови решението си съдът приел, че отказът е законосъобразен, тъй като съставеният акт за непълноти и грешки в кадастралната карта не е подписан от заинтересуваните собственици. Решението е правилно. Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКИР измененията на одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри при наличие на условията по чл. 53 ЗКИР, се одобряват със заповед. Заповед по този текст може да се издаде след съставянето на акт съгласно чл. 53, ал. 3 ЗКИР, който констатира наличието на грешка или непълнота и който акт се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В конкретния случай съставеният акт не е подписан от заинтересуваните собственици на имот с идентификатор 10135.2568.90, които са Любомир Георгиев Цвятков и Мария Георгиева Цвяткова и на имот с идентификатор 10135.2568.125, собственост на община гр. Варна. Собствениците се извличат от записванията за това във влезлите в сила кадастрални регистри, което за случая се вижда от представените и приложени по делото скици /л. 46 и 47/, издадени въз основа на влязлата в сила кадастрална карта. Изискването на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР е за безспорно решаване на изменението на кадастралната карта по отношение на изместването на кадастралните граници, което се установява с подписване на съставения акт. В конкретния случай собствениците на имот 10135.2568.90 не са подписали съставения акт, а лицето подписало акта на мястото посочено за общината, не е кметът на същата, нито е представено съответно пълномощно, че има право да положи подписа от негово име. Правилно съдът е приел, че е налице спор за материално право, на което сочи искането кадастралната граница да се премести навътре в имот 10135.2568.90, т. е. части от неговата площ да се присъединят към имот с идентификатор 10135.2568.81, който е пречка за изменение на границите на имотите по представения от жалбоподателя проект. Като се има предвид гореизложеното законосъобразно административният орган е издал заповед с отказ да се издаде искания административен акт, което е в съответствие на условията по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, за изменение на влязлата в сила кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008, издадена на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, по отношение на границите на посочените по-горе имоти. Предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, като не се установяват и допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и затова решението следва да се остави в сила. По частната жалба: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура и на заинтересуваните лица Любомир Цвятков и Мария Цвяткова е, че частната жалба е неоснователна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдът правилно е приел, че с решението се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, както и че не е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в обжалваната от Запрянов заповед липсва произнасяне по искането за изменение на кадастралните регистри за имот с идентификатор 10135.2568.81, в които той да бъде записан за собственик на този имот. В тази връзка с решението съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне и по това искане, което е в интерес на жалбоподателя. По съществото си то представлява искане за вписване на ново /безспорно/ обстоятелство в кадастралните регистри, като представя нотариален акт за собственост, за който няма данни да е отменян по общия исков ред. Освен това видно от скицата за имота в кадастралния регистър не е записан собственик. За записването на жалбоподателя в регистъра, не е необходимо съгласие на други лица, след като той представя нотариален акт за това, че е собственик. С оглед на това правилно е прието, че не е налице нито непроизнасяне по цялото искане с решението постановено по жалбата, нито очевидна фактическа грешка, поради което определението, като законосъобразно, следва да се остави в сила. По отношение претендираните разноски за касационната инстанция от ответниците по жалбата Любомир Цвятков и Мария Цвяткова, на всеки един от тях следва да се присъдят по 150 лв., независимо, че представят документи за разходвани по-големи суми. Те нямат отношение по частната жалба, тъй като нямат писмени доказателства, конкуриращи нотариалния акт на жалбоподателя по отношение на имот 10135.2568.81 и не е необходимо тяхното съгласие той да бъде записан като собственик в кадастралните регистри, след като се легитимира като такъв с нотариален акт, който е в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК