Решение № 14072 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2015 г.

Решение № 14072 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1643/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, подадена чрез процесуалния представител против решение № 1184/11.02.2014 г. постановено по адм. дело № 992/2014 г. по описа на Административен съд София-област. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - ЕТ "Драгон - Петър Якимов", с. Априлово, общ. Горна Малина, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдебното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него като липсват фактическите основания за издаването му. Наведените в тази насока доводи в касационната жалба са основателни. Оспореното уведомително писмо съдържало правните и фактическите основания за постановения отказ от подпомагане, защото от материалите по делото се установява, че при извършената проверка от страна на административния орган в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти (СИЖРЖО) на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е констатирано, че на 18.09.2013 г. в животновъдния обект са липсвали 25 бр. животни и собственикът на обекта не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 61/2006 г. да уведомява БАБХ за всяка настъпила промяна. От доказателствата по делото се установявало, че при издаване на оспореното уведомително писмо административният орган се е съобразил с приложимите материалноправни норми и конкретно с разпоредбите на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Установено е, че в определения в чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата срок от 100 дни заявителят не е отглеждал най-малко 80% от заявените за подпомагане животни. Към 10.06.2013 г. в проверения обект е имало 74 овце-майки, а към 18.09.2013 г. е имало 42 броя. Основателни са възраженията на касатора, че административният орган не е бил уведомен относно обстоятелството, че 25 бр. животни са били на изложба, а съгласно нормативните изисквания това обстоятелство е следвало да бъде отразено в СИЖРЖО като част от интегрираната система за интегриране и контрол. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правилно изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е направил отказ от подпомагане и е издал оспорения акт. Претендира се отмяна решението на първоинстанционния съд. Върховен административен съд, трето отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на ЕТ "Драгон - Петър Якимов", представлявано от управителя Петър Атанасов Якимов, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. № 02-230-2600/927 от 28.06.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие " - РА, с което е отказано финансово подпомагане, т. е. изцяло оторизираната сума е в размер на 0 лева, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението в 30-дневен срок от получаването на преписката. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че отказът за финансиране на заявлението не отговаря на изискването към формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложено е, че има пълна липса на фактически и неясни правни основания за издаването на процесното уведомително писмо, като също така не става и ясно кога и как е извършена проверката и дали ЕТ "Драгон - Петър Якимов" е уведомяван за нея. Въз основа на приетите по делото доказателства съдът е приел за безспорно доказано, че 25 животни от заявените за подпомагане от ЕТ "Драгон - Петър Якимов", в периода 18-20.09.2013 г., са били на изложба - Животинска изложба на Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от западна България, находяща се в пазара на с. Горна Малина, общ. Горна Малина, обл. София. От тук е изведен извод, че дори и подробно описаните в административния акт 25 животни да не са били в посоченият за отглеждане обект за времето от 18.09.2013 г. до 20.09. 2013 г., то отпускането на поисканата субсидия не би било незаконосъобразно, при положение, че животните съществуват реално, отглеждани са в регистриран обект и само временно, за горепосочената изложба, са били изведени оттам. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, в частта относно липсата на пълноценни мотиви към оспорвания административен акт. Първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение правилно е констатирано, че процесното уведомително писмо има характер на индивидуален административен акт и като такъв следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с постоянната съдебна практика административният съд е преценил, че посочените задължителни реквизити позволяват на адресата на акта да узнае основанието за формиране волята на органа, както и да организира защитата си срещу административния акт. Именно те позволяват и извършване на административен и съдебен контрол за законосъобразност на акта при неговото оспорване. В текста на процесния административен акт не само, че не се съдържа посочване на изискуемите основания за издаването му - фактически и правни, ами и дори не става и ясно кога и как е извършена проверката, както и дали ЕТ "Драгон - Петър Якимов" е уведомяван за нея. Следва да се отбележи, че представената под л. 19 от делото (стр. 4 от акта) таблица не е свидетелство за вида и начина на извършвани административни проверки. Същата не съдържа и твърдение за момента на извършване на проверката. На практика, жалбоподателят е въвел по делото периода от 18-20-09.2013 г. като относим спрямо наличието или липсата на процесните животни. Твърдения в тази посока от страна на административния орган липсват в акта и приложената по делото преписка. Следователно правилно административният съд е приел, че при издаването на оспорваното Уведомително писмо са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Принципно е положението, че пропускът за излагане на конкретни и пълни мотиви не може да бъде заместен нито от съображения, изложени от процесуалния представител на административния орган, нито от двете съдебни инстанции, нито самия орган може да дописва мотивите си впоследствие. Немотивираността на административния акт е достатъчно основание той да бъде отменен. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Спазването на материалния закон при издаването на акта и изложените в тази посока мотиви от АССО не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция, тъй като при наличие на установено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, този въпрос се явява ирелевантен, доколкото законосъобразното прилагане на материалния закон е предпоставено винаги от спазване на процесуалните правила. С оглед изходът от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответната страна - не претендира такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение