Решение № 9297 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2010 г.

Решение № 9297 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3045/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Вип Сервиз" ООД - гр. Пазарджик, представлявано от управителя Таня Александрова Костова, против решение № 68/14.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1293/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за регистрация по ЗДДС № 13042090013861/28.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че неправилно съдът е потвърдил акта за регистрация, тъй като приходите от комисионни за застрахователни услуги не следва да бъдат включени при определянето на облагаемия оборот: същите не са вследствие на извършена основна дейност, тъй като липсва връзка между дейностите по ремонт на битова техника и извършването на застрахователни услуги. Поддържаната от касатора теза е, че е налице основание за приложение на изключението по чл. 96, ал. 3 ЗДДС. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Вип сервиз" ООД против Акт за регистрация по ЗДДС № 13042090013861/28.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 800/14.11.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пазарджик. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт за регистрация по ЗДДС е законосъобразен, по съображения, че проверяваното лице "Вип сервиз" ООД е достигнало облагаем оборот в размер на 53 153.78 лв. за периода 1.01.2007 г. - 31.08.2007 г. и е следвало в 14-дневен срок да подаде заявление за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС. При проверката е установено, че дружеството извършва продажба на стоки (резервни части за битова техника) в магазин и сервиз в гр. Пазарджик; ремонт и гаранционна поддръжка на електродомакински уреди и електроника, съгласно сключени договори; застрахователно агентство по договор, сключен с "Булинс" АД. Спорът по делото е свързан с въпроса дали в облагаемия оборот следва да бъдат включени приходите от комисионни по договор за застрахователно агентство в размер на 27 020.47 лв. Съдът е приел, че доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че най-голям относителен дял от общия оборот на дружеството за спорния период заема оборотът от извършените застрахователни услуги, то комисионните за тях, макар и съставляващи освободени доставки, участват в сумата на облагаемия оборот. Въз основа на тези съображения, първоинстанционният съд е достигнал до извода за недоказаност на по чл. 96, ал. 3 ЗДДС, и преценката на данъчните органи относно размера на облагаемия оборот е обоснована и законосъобразна. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че няма спор по установената и в административното производство фактическата обстановка, като същевременно е очертал правилно и обхвата на спорните отношения между страните, приемайки, че срещупоставените тези се свеждат до това дали оборотът от застрахователни услуги следва да се включи като част от облагаемия оборот за целите на регистрацията по ЗДДС, както и до това коя дейност на жалбоподателя за периода следва да се приеме за основна. Отговорът, даден с оспореното решение на основните правни въпроси, обаче, е необоснован и при неправилно приложение на материалния закон. Действително, както е посочил и административен съд - Пловдив, в ЗДДС не се съдържа легална дефиниция на понятието "основна дейност", а то е от определящо значение за разглеждания спор. Това е така, тъй като нормата на чл. 96 от ЗДДС, в своята алинея трета, регламентираща изключенията от въведеното правило за определяне на облагаемия оборот в алинея втора, предписва, че в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и т. 3 (т. е. доставките на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47 ЗДДС, каквито са именно спорните доставки на услуги), когато "не са свързани с основната дейност на лицето". В реда на гореизложеното следва да бъде посочено, че необосновано първостепенният съд е приел, че е ирелевантен въпросът дали застрахователните услуги, осъществени от дружеството, са свързани с основната му дейност, тъй като самите те били неговата основна дейност за проверявания период. Този извод е направен при игнориране на голяма част от писмения доказателствен материал по делото, включително и на констатациите на съдебно - счетоводната експертиза. Несъмнено за проверявания период "Вип сервиз" ООД е извършвало следните видове дейности: продажба на стоки (резервни части за битова техника, електроника и др.) в магазин и сервиз, находящ се в гр. Пазарджик, ул. "Дойран" № 24, както и ремонт и гаранционна поддръжка на електродомакински уреди и електроника, съгласно сключени договори с "България сервиз груп" АД, търговска верига "Зора" АД, "Роял електроникс" ООД и др. приложени по делото; застрахователно агентство по договор от 30.06.2006 г. При тези данни е дадено неправилното тълкуване на понятието "основна дейност", за което, както бе посочено по-горе, в ЗДДС липсва легално определение, като по същество в мотивите на съда е извършено припокриване на последното понятие с понятието "основна икономическа дейност", съдържащо се § 1, т. 3 от ДР на Закона за регистър Булстат. Съдът в случая неправилно е счел, че приоритетно изведеният критерий в търсенето на точния смисъл на понятието "основна дейност" следва да бъде нетният размер на приходите от дейността. Налице е дори вътрешно противоречие в решаващите мотиви на съда, тъй като така направеният извод противоречи на предписанието на нормата на § 1, т. 12 от Закона за счетоводството, дефинираща понятието "обичайна дейност", и на това, въведено с § 1, ал. 2 от ДР на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, първата от които третира дейността като "съвкупност от стопански операции, извършвани регулярно от предприятието в рамките на осъществяваната дейност", а втората предпоставя основната икономическа дейност от броя на заетите лица по трудово правоотношение. Така, напълно необосновано, след като е цитирал текстовете на горепосочените разпоредби, но не е обсъдил тяхната връзка една с друга, нито с конкретния случай, съдът е счел, че процесните доставки на застрахователни услуги законосъобразно са били включени при формиране на облагаемия оборот на дружеството за целите на регистрацията по ЗДДС, тъй като имат най-голям относителен дял в приходите за периода. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в конкретния случай критерият за размера на достигнатия оборот не може да служи като основание да се приеме, че дружеството извършва застрахователни услуги като основна дейност. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, като вместо него бъде постановен друг на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, с което да бъде отменен като незаконосъобразен Акт за регистрация по ЗДДС № 13042090013861/28.04.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 445/2.07.2009 г., на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Касаторът претендира разноски и пред касационната инстанция, поради което и с оглед изхода на спора, ответникът му дължи сумата 405 лв. - общо сторени разноски пред двете съдебни инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение