Решение № 4696 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2012 г.

Решение № 4696 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7906/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Екстрем - МВ" ЕООД, гр. Ловеч, ул. Димитър Пъшков № 29, подадена от процесуалния му представител адвокат Тихол Тихолов, срещу решение № 231 от 07.05.2012 г., постановено по адм. дело № 625/2011 на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 111003707 от 09.03.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 266/06.06.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", (сега "ОДОП") гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на "Екстрем МВ" ЕООД, първоинстанционният съд е установил, че с процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2007 г., м. 02., 03., 04., 05., 06. и м. 08.2008 г., м. 05 и м. 08.2009 г. по 11 броя фактури, с предмет на доставката - алуминиева ламарина, издадени от "Карат 2007" ЕООД и "Еко Импекс" ЕООД в общ размер на 21 657.78 лв. и са начислени лихви в размер на 7 576.26 лв. За да откаже правото на данъчен кредит, органът по приходите се е мотивирал с резултатите от насрещните проверки на доставчиците "Карат 2007" ЕООД и "Еко Импекс" ЕООД. Стигнал е до извод, че по процесните фактури не са налице доказателства за реално извършени облагаеми доставки, като основен правопораждащ факт за възникване на данъчен кредит, по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказал данъчен кредит. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза и тройна съдебно-икономическа експертиза, като вещите лица са извършили проверка на приложените по делото фактури, счетоводните документи на жалбоподателя и доставчиците. Установено е, че при доставчика "Еко импекс" ЕООД има недостиг от 1400 кг. ламарина към 26.07.2007 г., както и че са налице пропуски във връзка с воденото счетоводство от дружеството, тъй като няма заведена аналитичност на стоково-материалните записи. Експертизите са констатирали непротиворечиво наличието на отклонения и разлики между синтетично и аналитично отчитаните на материалната сметка. Освен това ревизиращите органи са установили, че търговецът не е представил доказателства за наличието на складова база, в която са съхранявани стоките. Липсват и каквито и да било документи за предаването на стоката или транспортирането й към жалбоподателя. Тези изводи на вещите лица съдът е кредитирал като обективни и подкрепени от останалите доказателства по делото. По отношение на доставките от "Карат 2007" ЕООД са представени фактура № 294 за превоз и товарителница № 033899 за ламарина, които съдът е приел, че не могат да бъдат свързани с процесните доставки, тъй като документират превоз на стока с изпращач "ФМА" АД и получател "Карат 2007" ЕООД, т. е. липсват доказателства за превоза на стоката от прекия доставчик към жалбоподателя. Като доказателства за предаване на стоката жалбоподателят е представил в хода на съдебното производство 8 броя експедиционни бележки, а при обжалване на РД са представени други 8 броя експедиционни бележки и толкова пътни листове, които обаче са от 2010 г. и не се отнасят до процесните фактури. По искане на ответника и на основание чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК пред първата инстанция е открито производство по оспорване на 8 бр. експедиционни бележки и 8 бр. пътни листи, представени с възражението срещу РД и на експедиционните бележки, представени като доказателства в хода на съдебното производство. Поради липса на приемо-предавателни протоколи или друг документ, удостоверяващ предаването на стоката, съдът е стигнал до извода, че оспорвания РА е постановен в съответствие със ЗДДС, при спазване на административно-производствените правила, в определената форма, от компетентен орган и в съответствие целта на закона, което го прави законосъобразен, а подадената жалба срещу него - неоснователна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че от приетите по делото доказателства не е установен фактът на реалното извършване на процесните доставки на стоки - алуминиева ламарина. Твърдението, че ако не са били извършени процесните доставки, дружеството няма как да е произвело количествата капачки, които е произвело, не може да обоснове извод, че тези доставки са реално извършени. Дружеството може да е имало суровина в резултат на други облигационни отношения. Предмет на въпросните фактури са родово определени вещи - алуминиева ламарина. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Тъй като няма представен писмен договор между страните, от който да следва друго, собствеността следва да се прехвърля с предаването им. След като не са ангажирани доказателства за предаването на вещите - не може да се заключи и че доставките са реално осъществени. Предвид количествата и вида на процесните стоки /родово определени вещи/, то установяването на начина на съхраняването, предаването и транспортирането им са относими към реалното прехвърляне на правото на собственост, което е изискване за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно изискуемост на данъка. Липсват каквито и да било доказателства относно транспорта на стоките, като товарителници, които да удостоверят претендирания превоз на стоки, а не са представени и приемо-предавателни протокол или други документи, които да удостоверяват предаването на стоките от доставчика на жалбоподателя. Представените с възражението срещу РД пътни листове и експедиционни бележки са съставени през 2010 и очевидно не се отнасят за процесните фактури, а представените в съдебното производство експедиционни бележки, подписани от доставчика ("Карат 2007" ЕООД) и получателя ("Екстрем МВ" ЕООД) са оспорени от ответника по реда на чл. 193 от ГПК. По силата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК тежестта за доказване истинността на тези частни документи е лежала върху касационния жалбоподател. Той не е ангажирал доказателства за истинността на документите, поради което съдът правилно не ги е кредитирал като годни доказателства, удостоверяващи реалност на доставките. Поради това, безпредметно се явява възражението в касационната жалба, че представените експедиционни бележки имат характер на приемо-предавателни протоколи, тъй като са подписани от двете страни и удостоверяват предаване на стоката. Не са представени доказателства, които да установяват предаването на стоките от доставчика на ревизирания субект като получател по доставката. Не са налице и доказателства за съхранението на стоките, предмет на процесните доставки и начинът на тяхното транспортиране. Налице са пропуски във връзка с воденето от дружеството счетоводство. Не са представени доказателства, че доставчикът през процесните периоди да е притежавал собствени или наети МПС, с които да осъществява превоза на стоките. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът е изключил доказателствената сила на счетоводния анализ на стоковите потоци, направен в експертизите. Съдът е обсъдил заключенията на вещите лица и е възприел изводите им за пропуски във воденото от дружеството счетоводство, както и за наличните количества алуминиева ламарина. Съдът правилно е възприел недостигът от 1400 кг. алуминиева ламарина при доставчика (което не се оспорва от касационния жалбоподател), като индиция за липсата на реална доставка по фактурата от 26.07.2007 г. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, свързани с факта, че доставчиците са начислили дължимия ДДС по фактурите издадени от тях към "Екстрем МВ" ЕООД. Съгласно чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. Издателят на фактурата дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. Такова е тълкуването на Съда на ЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11, но то не е относимо към претендираното право на приспадане или възстановяване на начисления ДДС като данъчен кредит. С оглед изложеното касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка, въз основа на която са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, изр. 3 от ДОПК, са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,