Решение № 5721 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9277/2023 г.

Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба сна Н. Недялков, чрез адв. Г. Стоянов, против решение 334 от 29.06.2023г. по адм.д. 253/2023г. по описа на Административен съд- Плевен. След подаване на касационната жалба, на 15.11.2023г., касаторът Н. Недялков е починал, поради което и с определение от з.з. на 05.03.2024г. като касационни жалбоподатели по настоящото дело са конституирани наследниците на починалото лице- Н. Недялкова и Т. Недялкова. В касационната жалба са изложени съображения за неправилността на обжалваното решение. Поддържа се, че административният съд е достигнал до необоснован извод, че определение 664/ 29.03.2023г. по адм.д. 213/2023г. по описа на Административен съд- Плевен не е нищожен съдебен акт. Поддържа се още, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл.128а, ал.1 АПК, поради което се отправя искане атакувания съдебен акт, с който е отхвърлен предявения иск на посоченото правно основание за обявяване нищожността на горепосоченото определение на АС- Плевен, да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който да бъде уважена исковата молба. Ответникът- Общинска служба "Земеделие", представлявана от Г. Николов, чрез упълномощения представител И. Великова, счита касационната жалба за неоснователна, а решението на административния съд- за обосновано и законосъобразно. В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт Великова, която мотивирано поддържа становището си за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционното производство по чл.128а от АПК е образувано по искова молба на Н. Недялков за прогласяване нищожност на определение 664/ 29.03.2023г. по адм.д. 213/2023г. по описа на Административен съд- Плевен. С това определение е прекратено производството по адм.д. 213/2023г. по описа на АС- Плевен и е изпратено делото по подсъдност на Районен съд- Червен бряг за разглеждане и произнасяне по допустомистта и основателността на жалба с вх. 1574/15.03.2023г., подадена от Н. Недялков против Служба по земеделие- Червен бряг, по реда на чл.177, ал.2 АПК. Трайна и безпротиворечива е установената съдебна практика, според която, за да се реализира защитата по чл.128а от АПК е необходимо да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: да е налице съдебен акт, решение или определение, което прегражда по- нататъшното развитие на производството; този съдебен акт да не е бил предмет на касационно обжалване; същият да страда от такъв радикален порок, който обуславя неговата нищожност. Съдът намира, че в разглеждания случай този фактически състав не е реализиран. Определение 664/ 29.03.2023г. по адм.д. 213/2023г. по описа на Административен съд- Плевен не представлява съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на производството. Иначе казано, не е налице една от задължителните предпоставки за образуване и развитие на съдебно производсто по реда на чл.128а, ал.1 АПК. В хода на образуваното производство по адм.д. 213/23г. административният съд е установил, че жалбата на Н. Недялков срещу Протокол 0003/ 15.01.2018г. на Общинска служба по земеделие- Червен бряг, е неподсъдно на административния съд. Приел е, че спорът е родово и местно подсъден на Районен съд- Червен бряг по силата на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и § 19, ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК /обн., ДВ бр. 39 от 2011г. с изменения и допълнения/- индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК. Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното определение не прегражда по - нататъшното развитие на съдебното производството, тъй като същото продължава пред РС - Червен бряг, а и в АПК изрично не е предвидено за тази категория определения обжалваемост с частна жалба. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 135, ал. 7 от АПК, съобразно която определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. В настоящата хипотеза, само съдът, на който е препратено делото за разглеждане, ако счита, че спорът е извън местната или родовата му подсъдност разполага с възможността да повдигне препирня за подсъдност. Предвидената необжалваемост на актовете обхваща, както определенията на съставите по чл. 135, ал. 3 и ал.4 от АПК, с които се решават повдигнатите спорове, така и актовете по чл. 135, ал. 2, ал.5 и ал.6 от АПК, какъвто е процесният. Предвид изложеното по- горе, настоящият състав намира, че като е разгледал по същество исковата молба на Н. Недялков за прогласяване по реда на чл.128а, ал.1 АПК на нищожността на определение 664/ 29.03.2023г., Административен съд- Плевен е постановил един недопустим съдебен акт. Проверката за допустимост на жалбата има служебен характер и е задължителна за всеки съд, разглеждащ спора, в т.ч. следва да бъде извършена и в касационното производство, според изричното правило на чл. 218, ал. 2 АПК. След като вместо да остави без разглеждане и да прекрати производството, с което е сезиран, решаващият състав се е произнесъл по същество, той е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Образуваното по недопустима жалба съдебно производство пред Административен съд- Плевен също е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено. При този изход на спора разноски на ответника не се дължат, а касаторите не са заявили такова искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение