Решение № 6763 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14209/2018 г.

Решение № 6763 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14209/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Селим против решение № ЗЗ от 17.09.2018 г., постановено по адм. д. № 316/2018 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе отхвърля жалбата на В. Селим против заповед № ДК-10-СЦР-3/04.05.2018 г. на началника на РДНСК – Северен централен район, с която жалбата на Селим с искане за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж от 9.05.2008 г. на "Магазин за хранителни и промишлени стоки и кафе-бар" в УПИ ХVІІІ-82, кв. 27 по плана на гр. Ветово, е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Русе приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК – Северен централен район е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на разрешението за строеж не е допуснато нарушение на материалния закон, което да обоснове неговата нищожност. Правилно съдът приема, че дори и да се предположи, че липсва съгласие на собственика на съседния имот да се извърши строителство по общата имотна граница, то това не е основание за нищожност на разрешението за строеж, тъй като не е налице една от предпоставките за издаването му, което би обосновало неговата унищожаемост, но не и нищожност, която се претендира в жалбата до началника на РДНСК. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционния съд постановява правилен съдебен акт. Доводите в касационната жалба, че е налице отказ за произнасяне от административния орган, са неоснователни. Началника на РДНСК се произнася с решение по същество, като отхвърля жалбата с искане за прогласяване на нищожност на издаденото разрешение за строеж. Неоснователно е и твърдението, че строежът е извършен в съсобствен имот, който не е разделен от съсобствениците и в този смисъл не е дадено съгласие за извършване на строежа между границите на имотите. В тази насока по делото не са ангажирани доказателства. Напротив от приложените по делото доказателства е установено, че жалбоподателката има собственост в съседните УПИ ХVІІ-82 и УПИ ХХV-82, които са трасирани и същата не се легитимира като съсобственик върху имота, за който е издадено разрешението за строеж. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на твърдяното в касационната жалба съдът правилно конституира страните предвид предмета на оспорване. Така наречената в касационната жалба "последователка" на съседния имот не е участник в административното производство и правилно не е конституирана като заинтересувана страна в процеса. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,