Решение № 3492 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2016 г.

Решение № 3492 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1021/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Т. И.-Й., чрез пълномощника и адв. Бозаджиев и Държавна агенция за закрила на детето, [населено място], чрез процесуалния и представител, срещу Решение № 187/26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 232/2015 г. по описа на Административен съд Стара Загора. П. Т. И. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган на ответника в размер над присъдения такъв до претендирания. Излага доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло. Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, [населено място] обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен акт, наказателно постановление на директора на ДАЗД, с доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки касационен жалбоподател част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба на П. И. против ДАЗД София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявила обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, произтичащи от отменено по съдебен ред наказателно постановление на директора на ДАЗД. Искът за причинни неимуществени вреди се основава на произтекли от отменения акт стрес и дискредитиция на името и сред близки, познати и колеги. Искът за причинени имуществени веди се основава на сторените в хода на съдебното производство по отмяна на обжалваното наказателно постановление разноски – адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от И. иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 500 лв., като в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева го е отхвърлил като неоснователен. Предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди е уважил изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел за установени по първия предявен иск предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищцата, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По втория предявен иск съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване при установеното по делото заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер в производството по обжалване на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно относно претенциите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, е установила наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, и изцяло на предявеният иск за имуществени вреди. Доводите на касационните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищцата обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице надлежно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страна по делото с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди и за основателност на този за имуществени вреди съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател И. неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от дискредитиране на името и както в професионалните среди, така и сред обществото е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона. Сочените в касационната жалба действия на органи на ответника по делото са неотносими към предмета на спора. Исковата молба се основава на причинени от отменен акт вреди, а не и на действия и бездействия на негови органи или длъжностни лица. Изрично в този смисъл е изявлението на процесуалния представител на ищцата в съдебно заседание, проведено на 29.09.2015 г. Недопустимо в касационната жалба се извеждат основания, които не се основават на предявения пред съда иск. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ДАЗД за недоказаност на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищцата на последиците от изведените в обжалваното наказателно постановление факти, отречени с влязло в сила решение на съда. Извеждането на несъстоятелно административно-наказателно обвинение спрямо конкретното лице, чиято цялостна досегашна, добросъвестно упражнявана дейност се отрича, основава извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск. Обстоятелството, че конкретните данни, тиражирани в медиите не произтичат пряко от служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск. Искът се основава на преживян стрес и уронване на престижа, които са пряка и непосредствена последица от отменения акт, извеждащ незнание и невъзможност да се упражнява професията, която ищцата упражнява в продължение на години. Негативните преживявания, следствие от отмененото наказателно постановление са надлежно установени по делото, и основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване в определения от първоинстанционния съд размер. Изведените в касационната жалба правомерни действия, дължими се действия по Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето са неотносими към незаконосъобразността на наказателното постановление, установена от надлежния съд, от чиято незаконосъобразност произтичат и конкретните вреди, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ. Правилно е приета в обжалваното решение основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото от съда наказателно постановление. Съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г., по т. д. № 2/2016 г. на ОСС от I r II колегия на ВАС на РБ, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая по делото са доказани сторените разноски в производството по обжалване на наказателното постановление - за адвокатско възнаграждение в размера, в който е уважена исковата претенция.. Неправилно обаче съдът в обжалваното решение е определил размера на дължимите се на ищцата разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът дължи внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за адвокат съгласно уважената част от иска. Предявените обективно съединени искове са с обща цена от 15 800 лева. Разноските по делото са внесена държавна такса в размер на 10 лева, дължима се изцяло, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съобразно уважената част от предявените искове дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение, при приложението на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, възлизат на сума в размер на 50 лева. Като е приел, че се следват такива в размер на 600 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което налага отмяната му в частта, с която е осъдена ДАЗД да заплати на П. И. разноски по делото в размер над 60 лева, до присъдените такива от 610 лева. С оглед изхода на делото разноски на страните пред настоящата инстанция не се следват. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение