Решение № 401 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1377/2014 г.

Решение № 401 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1377/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Л. А., изготвена от защитник, против присъда № 19 от 12.V.2014 г. по внохд № 304/2014 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата, допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се възразява срещу доказателствения анализ, извършен от въззивния съд и с доводи по това твърдение, както и с твърдяни незаконосъобразност на въззивната присъда и явна несправедливост на наложеното на А. наказание, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и признаването на подсъдимия за невинен. В съдебно заседание жалбата се поддържа от изготвилия я защитник. Повереникът на частните обвинители писмено и устно, в съдебно заседание, възразява срещу основателността на жалбата и иска оставяне на въззивната присъда в сила. Представителят на ВКПр също смята, че въззивната присъда трябва да се остави в сила. ВКС установи: С присъда № 371 от 3.ХII.2013 г. по нохд № 5207/2012 г. на Софийския градски съд М. Л. А. е признат за невиновен в това, на 28.II.2009 г. в София, в района на кръстовището на [улица]с [улица], да е извършвал с поверения му товарен автомобил МАН, рег. [рег. номер на МПС], ляв завой в нарушение на ЗДП - чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 116 - и ППЗДП - чл. 76 - при което да е причинил по непредпазливост смъртта на 82-годишната Н. В. Г., и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. С обжалваната присъда А. е признат за виновен съобразно повдигнатото обвинение, но за допуснати нарушения само на чл. 25, ал. 1 и на чл. 116 ЗДП, осъден е на 1 г. лишаване от свобода с отложено изтърпяване за срок от 3 години, и за срок от 1 г. и 6 месеца е лишен от правото да управлява моторно превозно средство. Жалбата е основателна. Въззивният съд е приел за установени факти, каквито в действителност не са установявани. Приел е, че подсъдимият бил "забелязал... непосредствено" след предприелите неправилно пресичане трима пешеходци /при забранителен за тях сигнал на светофара/ "една възрастна жена... която също възнамерявала да пресича, но все още се двоумяла" /л.4 от мотивите/. Такъв факт, подсъдимият да е забелязал въпросната възрастна жена, впоследствие пострадала, както и нейното поведение и евентуални намерения, не е установяван, а той би могъл да бъде установен или пряко от А. или косвено от лице, с което е споделил възприятията си /показания на А. на л. 116-118 от първ.д./. Показания за наличието на възрастна жена върху десния по посока движението на товарния автомобил тротоар, е дала св. М. И. /на л. 111-115 от първ.д./, при липсата на твърдение, тази жена да е била в непосредствена близост до /зад, пред, вляво или вдясно/ тримата пресекли пешеходци. За да приеме горният факт за установен, въззивният съд е счел, че за подсъдимият било "напълно логично, закономерно, визуално осъществимо и постижимо" да възприеме пострадалата, след като тя е била възприета от М. И. Пропуска се обаче обстоятелството, че М. И. се е намирала в автомобил, разположен извън кръстовището и насрещно спрямо движението на управляваната от А. товарна кола, при което свидетелката е наблюдавала ситуацията "под друг ъгъл, за разлика от водача" /разяснения от експерта Д. в с. з. пред въззивния съд/. Неглижиран е факта, че М. И. не е дала никаква конкретизация за отстоянието на пострадалата от товарния автомобил, след преустановяването на движението му за пропускане на неправомерно пресичащите пешеходци. Не е съобразена и тази част от показанията на М.И., че след тримата пресекли пред товарния автомобил, друго лице не е предприело пресичане. Не е отчетена липсата на каквато и да било информация за поведението на пострадалата, след като М. И. я е възприела като стояща на тротоара по времето, когато товарният автомобил е бил спрял, за да пропусне пресичащите пред него трима пешеходци, по време на пресичането им и след това. И, накрая, напълно са пренебрегнати петорната КСМАТЕ и назначената от въззивния съд тройна АТЕ, чиито заключения въззивният съд е декларирал, че изцяло приема, и които единодушно сочат, първо, че всички обекти, отстоящи на 2.60 м и под тях вдясно от товарния автомобил, попадат в невидима за водача му зона, и, второ, че в момента, когато е предприела пресичане пред предната част на МАН-а, пострадалата се е намирала в тази невидима зона и ударът върху нея е бил непредотвратим /съответно на л.112 и на л. 111-112 от досъд. разсл. в отговор на поставените на КСМАТЕ 15-ти и 14-ти въпроси/. При безспорното неустановяване- и несъмнената липса на възможност да бъде установен с показанията на единствената очевидка М. И. - на факта, на какво отстояние вдясно от шофьорската кабина се е намирала пострадалата в момента, когато, след оттеглянето на тримата неправомерно пресекли пешеходци, подсъдимият е потеглил, за отговорността му е без всякакво значение, дали е отчел или не присъствието й на тротоара, който ще остане десен по посока на движението му, след предстоящото осъществяване на ляв завой от [улица] към [улица]. Но тъй като и към този момент, и при навлизането в кръстовището, А. е имал видимост към тротоара, въззивният съд, макар да не е имал, първо, данни, кога пострадалата е застанала там, не само е приел нейното присъствие за даденост от момента, когато подсъдимият е наближил кръстовището, а му е вменил нарушение и на чл. 116 ЗДП, защото пострадалата спадала към категорията на "престарелите хора". Защитавайки разбирането си, че е допуснато такова нарушение, съдът е изходил, по-нататък, от обективната данна, че пострадалата Н. Г. е била 82-годишна, което няма как да е било известно на подсъдимия. Трето, позовал се на възприемането от М. И. на пострадалата като "възрастна жена", с което сложил знак на равенство между "възрастен" / "който е напреднал в годините" според четвъртото фототипно издание на БАН от 1993 г. на Български тълковен речник/ и "престарял" / "много, премного, прекалено" стар според същия речник/ човек, с което недопустимо е разширил приложното поле на цитираната правна норма. И, накрая, въззивният съд изобщо не е счел за нужно да посочи, въз основа на кои доказателства приема - а прочитът на делото показва, че такива няма - че било външният вид /М. И. счела пострадалата за "възрастна жена" единствено защото била с "бяла коса"/, било поведението /в описаното от М. И. липсва каквато и да било специфика/ на пострадалата са съдържали и са могли да се възприемат като белези на приписаната й престарялост, изискваща повишено внимание. Дотук коментираните факти са установени още при разглеждането на делото в първата инстанция, а във въззивната са само потвърдени и налагат единствено извода за липса на доказателства, А. да е допуснал приписаните му нарушения на чл. 25, ал. 1 и на чл. 116 ЗДП, и това му поведение да е довело до причиняването смъртта на Н. Г. Т. е. деянието, макар и извършено, не съставлява престъпление и подсъдимият следва да бъде оправдан. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС