Решение № 13372 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2012 г.

Решение № 13372 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4720/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив, срещу решение № 248 от 07.02.2011 г. по адм. д. № 2683/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, десети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Борислав Кузманов Марков, от гр. Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 248 от 07.02.2011 г. по адм. д. № 2683/2011 г., Административен съд - гр. Пловдив, второ отделение, десети състав, е отменил Решение № 399 от 14.09.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151- 00 - 6735 - 1 от 03.08.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване", гр. Пловдив и е изпратил делото като преписка на административния орган за произнасяне по същество при съобразяване с указанията, отразени в мотивите на решението. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В тази връзка не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело не е било спорно, че Марков е отговарял на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Спорен е бил неговият размер и по-точно въпросът следва ли по отношение на жалбоподателя да се приложи ограничителната разпоредба на чл. 54б, ал. 3 КСО. По първоначалното дело е било установено, че с решение на Общото събрание на акционерите на "Пътни строежи" АД от 20.06.2011 г. са освободени от длъжност членовете на Съвета на директорите на цитираното дружество и не са освободени от отговорност за дейността си през 2010 г. С решение от 30.06.2011 г. на Съвета на директорите на "Пътни строежи" АД, което дружество е едноличен собственик на капитала на "Смолян пътстрой" ЕАД, са освободени от длъжност членовете на Съвета на директорите на "Смолян пътстрой" ЕАД, без да бъдат освободени от отговорност за дейността им през 2010 г. Следователно освобождаването от длъжност и неосвобождаването от отговорност не се отнася само до Марков, а и до другите членове на Съвета на директорите на цитираните дружества. Административният орган е приел, че при отпускане на обезщетението за безработица трябва да бъде приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО, тъй като правоотношенията с Марков като чл. на Съвета на директорите на "Пътни строежи" АД, гр. Пловдив и на "Смолян пътстрой" ЕАД, е прекратено поради виновното му поведение. Тази теза на административния орган е в противоречие със закона, както и със съдържащите се в административната преписка доказателства. Както по първоначалното дело, така и до приключване на устните състезания пред настоящата касационна инстанция не са налице доказателства, от които да бъде направен извод за безспорно установена вина на Марков за настъпили вреди в цитираните дружества, които да са в пряка причинна връзка с неговото поведение. Обстоятелството, че пред Пловдивския окръжен съд, Търговско отделение, 18 състав, е образувано т. д. № 889/2011 г., което е по предявен иск от "Пътни строежи" АД против Борислав Кузманов Марков за причинени имуществени вреди, с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ, не доказва нещо различно, тъй като видно от удостоверение № 3098 от 02.03.2012 г., издадено от Окръжен съд, гр. Пловдив, делото е на етап размяна на книжа - отговор на допълнителна искова молба по чл. 373 от ГПК. Фактът, че дело с посоченото правно основание е образувано, не доказва безспорно установена вина, тъй като това дело не е приключило със съдебен акт, установяващ същата. Съгласно чл. 240, ал. 2 от ТЗ, членовете на надзорния, на управителния съвет, както и на съвета на директорите, отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Но както правилно е приел първоинстанционният съд, тази вина не може да бъде предполагаема. От разпоредбите на чл. 240, ал. 2 и 3 от ТЗ се налага изводът, че в тези случаи вината трябва да бъде безспорно установена. Преценява се също така, че към момента на издаването на обжалвания административен акт, административният орган не е разполагал с доказани данни за наличие на виновно неизпълнение на служебни задължения - действие или бездействие на Марков, причинили щета на "Пътни строежи" АД, респ. "Смолян пътстрой" ЕАД. Претърпяната от дружествата през 2010 г. загуба, освобождаването на съвета на директорите от длъжност и неосвобождаването им от отговорност не налагат задължително извод за виновно поведение на Марков, а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО се прилага за безработните лица, чийто правоотношения са прекратени поради виновното им поведение. Но това виновно поведение следва да бъде безспорно установено, като в случая трябва да е налице влязъл в сила съдебен акт. Настъпването на риска "Безработица" променя коренно правното и социалното положение на безработния, тъй като той остава без трудови доходи. Събираните в цитирания фонд средства са целеви и трябва да обезщетят лицето при настъпване на този риск, когато то се нуждае от тях, а не в значително по-късен момент - едва след установяването на липса на вина за прекратяване на осигурителното правоотношение по съдебен ред. Казаното се отнася и до размера на обезщетението за безработица. При доказана по съдебен ред вина пред органите на РУСО, гр. Пловдив, съществува правната възможност да съберат разликата между пълния размер на обезщетението и този по чл. 54б, ал. 3 КСО по реда на чл. 110 и сл. КСО. Стигайки до аналогични правни изводи обуславящи незаконосъобразността на решението на Директора на РУСО, гр. Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,