Решение № 7396 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2015 г.

Решение № 7396 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8225/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 1915/23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11593/2014 г. на Административен съд София - град (АССГ) и частна жалба от Я. Л. Н. против определение № 2595/18.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11593/2014 г. на АССГ. Касаторът "Мобилтел" ЕАД оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Направено е и възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от другата страна. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни не оспорва касационната жалба. Ответникът по касационната жалба Я. Л. Н., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. С частната жалба на Я. Л. Н. се оспорва определение на АССГ, постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което е оставено без уважение искането му за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. Частният жалбоподател развива доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на съдебна практика. Иска да бъде отменено обжалваното определение и да му бъде осъден "Мобилтел"ЕАД да му заплати разноските, направени при първото разглеждане на спора пред първата касационна инстанция. Съображения в подкрепа на частната жалба са изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба "Мобилтел"ЕАД я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор. Ответникът по частната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) я оспорва и счита за правилно разпределението на разноските по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение № 1915/23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 11593/2014 г. на АССГ е отменено решение № Ж - 159/2013 от 01.08.2013 г. на КЗЛ, върната е преписката на Комисията за ново произнасяне по жалбата на Я. Л. Н. рег. № Ж-159/13.05.2013 г. и е осъдена КЗЛ да заплати разноски в размер на 610 лв., определени за двете съдебни инстанции и съобразно сложността на спора и направеното възражение за прекомерност. Административният съд е обосновал извода си незаконосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛ въз основа на събраните по делото доказателства, включително и поради липса на установяване, че писмо изх. н. 100623/08.05.2013 г. е получено от Я. Л. Н. При липса на преки доказателства за факта за уведомяване на Я. Л. Н. инстанцията по същество на спора, приема, че е налице незаконосъобразен отказ на "Мобилтел"ЕАД като администратор на лични данни да предостави достъп на физическото лице по реда на чл. 26 и чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С оглед на този извод, който е противоположен на изложеното в решението на КЗЛД и правомощията на компетентния административен орган, административният съд го е отменил и е разпоредил връщане на делото като преписка за ново произнасяне. При определяне на разноските по делото АССГ е взел предвид всички действително направени от Я. Н. разноски, характера на спора, направеното възражение за прекомерност и качеството на всяка една от страните по делото по същество на спора. АССГ е изложил съображения, според които "Мобилтел"ЕАД като заинтересована страна по спора не дължи разноски, независимо, че изходът на спора по същество е неблагоприятен за нея. Така постановеното решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. По делото е установено, че със заявление рег. № 13941/24.04.2013 г. Я. Л. Н. е поискал от "Мобилтел" ЕАД да му предостави цялата информация, която дружеството притежава за получателите, различни от "Мобилтел" ЕАД, на които са разкрити или продължават да се разкриват личните му данни. С атакуваното пред АССГ решение КЗЛД е приела, че с писмо изх. № изх. н. 100623/08.05.2013 г. администратора на лични данни "Мобилтел" ЕАД е отговорил на подаденото заявление и за Я. Н. липсва правен интерес, защото администраторът на лични данни е изпълнил своето задължение в срок. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото, включително и тези представени при повторното разглеждане на спора пред първата инстанция, АССГ е обосновал фактически извод, че те не са достатъчни за установяване получаването на това писмо от неговия адресат. Този фактически извод е правилен и обоснован. По делото не са събрани преки доказателства, че писмото от 08.05.2013 г. е получено от неговия адресат Я. Н. преди подаване на жалбата му до КЗЛД. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при изясняване на спора от фактическа страна са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е изпълнил точно указанията, съдържащи се в Решение № 13942/20.11.2014 г., постановено по адм. д. 1066/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, като е разпределил доказателствената тежест в процеса и е дал изрични указания за ангажиране на доказателства за спорните факти. "Мобилтел"ЕАД е представил доказателства, които са възприети то решаващият съдебен състав, но от тях не се установяват релевантните факти, защото са относими към други заявление на същото физическо лице в следващи периоди от време. АССГ не е възприел правното становище на "Мобилтел"ЕАД, че получаването на достъп по друго заявление обуславя отпадането на правния интерес от поддържане на жалбата на Я. Н. и по тази причина доказателствата, които установяват факти, свързани с тази теза са възприети като неотносими към спора. Настоящият съдебен състав намира за правилни правните изводи на АССГ и в този смисъл за напълно неоснователни твърденията за допуснато процесуално нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи като в зависимост от приложимата на правна норма се определят конкретния обем на тези обстоятелства. Необсъждането на доказателства за факти, които не са елемент от хипотезата на правната норма не може да бъде разглеждано като съществено нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което да обуславя отмяната на съдебния акт. В случая следва да се държи сметка освен на това основно положение в съдопроизводството и на етапа на който се намира конкретното съдебно производство, а именно разглеждане на спора пред втора по ред касационна инстанция. Аргументите за наличие на злоупотреба с право от страна на Я. Н. чрез подаване на множество молби с идентично съдържание е възможно да бъдат относими към административните (не съдебните) производства, образувани по последващите заявление за достъп на същото лице, но не и спрямо второто по ред ( за такава поредност са налице данни по делото) и то при условие, че към момента на подаването му Я. Н. не бил получил информация и по първото си искане. Касационната инстанция намира, че и към настоящия момент не е отпаднал правния интерес на Я. Л. Н. да поддържа както първоначалната си жалба до КЗЛ, така и жалбата до АССГ, защото с оглед спецификата на производството по ЗЗЛД жалбоподателят търси защита на личните си данни, която КЗЛ като специализиран орган следва да осъществи чрез упражняване на своите правомощия. Лицето, което е поискало и не е получило информация относно обработваните негови лични данни има право като да получи търсената от него информация, така и да му бъде предоставена защита на неговите лични данни чрез добросъвестно и законосъобразно упражняване на дейността на администратора на лични данни. В този смисъл обстоятелството, че в резултат от проведените производства Я. Л. Н. е получил достъп исканата от него информация за личните му данни, събрани и обработвани от "Мобилтел"ЕА, не е достатъчно да се приеме, че процедурата пред КЗЛ е изчерпана и не налице правен интерес от продължаването й. Налице е особено съществена разлика от правния интерес на лицата, които търсят право на достъп до обществена информация, например по Закона за достъп до обществена информация, който гарантира, че те имат право на информация и с получаването й тяхното право се удовлетворява и правото на достъп на лицата до информация за техните личните данни и начина по който те се обработвани от администраторите на лични данни. Това право включва освен правото да се знае и правото да се изисква от администраторите на лични данни да поддържат такава организация на работата си, че тези данни да бъдат защитени. Защита на тези лични данни е предоставена на специализирания орган КЗЛ и след надлежно сезиране, което не е оттеглено, за нея не отпада задължението да извърши проверка и се произнесе с решение в кръга на нейните правомощия, само поради факта, че подалият до нея жалба вече е получил достъп до търсената от него информация. По изложените съображения касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба свързани с доводите за отпаднал правен интерес за Я. Л. Н. и необоснованост на съдебното решение в частта, с която е разпоредено връщане на делото като преписка на Комисията за ново произнасяне. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани правни изводи в съответствие на материалния закон. Съдебното решение е правилно и в частта относно присъдените по делото разноски и следва изцяло да бъде оставено в сила. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК АССГ е изчислил общия размер на всички направени в цялото съдебно производство до този момент разноски от Я. Н. и е присъдил разноски при условията на основателно уважено възражение за прекомерност само в тежест на ответната страна по спора. При определяне в чия тежест следва да бъдат възложени направените по делото разноски съдът правилно е съобразил качеството на страните по делото в спора по същество и при съобразяване на правилата, установени в чл. 143 от АПК. Направените пред касационната инстанция разноски се присъждат от нея при окончателното приключване на спора или със самото съдебно решение, постановено в производството по чл. 208 и сл. от АПК или от първата инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане. При определяне на разноските с окончателното решение на касационната инстанция за потвърждаване на първоинстанционното решение, се взема предвид качеството на страните в това касационно производство - касационен жалбоподател (инициатор на производството т. е. причина за провеждане на това производство включително и за извършване на разходи за разноските по него) и ответник по касационната жалба. При определяне на разноските от първата инстанция, независимо от начина на формиране на общия им размер, се взема предвид само положението на страните в основния спор по същество. По същия начин се определят разноски и при пререшаване на спора от касационната инстанция след отмяна на първоинстанционното съдебно решение. При връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не присъжда разноски, именно защото не е ясен окончателния изход на спора по същество. По изложените съображения правилно АССГ не е присъдило разноски в тежест на "Мобилтел"ЕАД, който не е ответна страна в производството пред първата инстанция, независимо, че е бил касационен жалбоподател заедно с КЗДЛ. Направените от Я. Н. разноски пред първата касационна инстанция са взети предвид при определяне на общия размер на разноските, който е коригиран въз основа на възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от осъденият длъжник КЗД в съдебно заседание на 26.02.2015 г., което и настоящият съдебен състав намира за основателно. По изложените съображения определението по чл. 248 от ГПК, с което не е уважено искане за изменение на решението в частта относно присъдените разноски, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Цитираната съдебна практика в частната жалба е неотносима към настоящия спор, при който никоя от страните не е навеждала доводи за солидарна отговорност за разноски. По водене на делото пред настоящата касационна инстанция, включително и по частната жалба, Я. Н. не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,