Решение № 11836 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2009 г.

Решение № 11836 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Производството е образувано по жалба на адвокат Йолинка Станева, като пълномощник на Раймонд Билбил Джиндоли, против Заповед № ЗДМ 324/26.03.2009 г. на Директора на дирекция "Миграция", с която на Джиндоли е наложена принудителна административна мярка - експулсиране от страната; отнето е правото на постоянно пребиваване в Р България и му е наложена забрана за влизане, в страната за срок от 10 години. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "Миграция" при МВР, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намери, че жалбата е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваната заповед № ЗДМ-324/26.03.2009 г., директорът на дирекция "Миграция", на основание чл. 42, ал. 1 и ал. 2; чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България е наложил на Раймонд Билбил Джиндоли, гражданин на Р Албания, принудителна административна мярка "експулсиране", отнето е правото на постоянно пребиваване и е наложена забрана за влизане в страната, за срок от десет години. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че чужденецът е извършил умишлено престъпление на територията на страната, което съгласно българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от три години, поради което неговото присъствие създава сериозна заплаха за обществения ред. Административният орган се е позовал и на мотивите, изложени в предложение рег. № ХМ-2589/23.03.2009 г. на началник сектор 02 при дирекция "Миграция". Според данните в предложението, лицето Джиндоли е осъден на 3 години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1264/2001 г. на Районен съд гр. София за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК, Жалбоподателят оспорва наложената му принудителна административна мярка, с доводи, че не е съобразена с релевантните фактически обстоятелства относно личността му, установени по преписката. В тази насока поддържа, че не е осъждан преди престъплението, наказанието за чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от пет години; срок в който Джиндоли е имал безукорно поведение; сключил е граждански брак с българска гражданка на 07.06.1992 г. и от брака имат родени две деца - Ана-Мария, малолетна и Алмарин-непълнолетен. Твърди, че с наложената мярка се нарушават негови основни човешки права, преценката на административния орган, че присъствието му в страната е заплаха за обществения ред и сигурност не е съобразена с личността му и съответно обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. При тези съображения моли да се отмени оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав, като прецени данните по административната преписка и доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваната заповед е постановена от компетентния орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. По определение от § 1, т. 4 от ДР на ЗЧРБ "експулсиране" е принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея. Съгласно чл. 42 от ЗЧРБ, експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Данните за осъждане на жалбоподателя за тежко умишлено престъпление, са достатъчни да обосноват извода, че същият с поведението си създава сериозна заплаха за обществения ред. Жалбоподателят няма разрешение за пребиваване в страната и не се ползва от правата, произтичащи от статута на временно или постоянно пребиваващ. Наложената му мярка не противоречи на приложимите международноправни стандарти, принципи и правила за отношение към чужденците и правата на човека. В разпоредбата на чл. 8, § втори от Европейската конвенция за защита правата на човека са очертани рамките, в които, при спазване на принципа на съразмерност, е допустимо нарушение на правото на личен и семеен живот при най-малко засягане на правата и законните интереси на лицата - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оглед установените фактически обстоятелства, съдът намира, че наложената мярка не се явява непропорционална спрямо целения резултат и е в рамките на допустимите изключения по см. на чл. 8, § втори от ЕКПЧ. Предвид изложеното, жалбата на Раймонд Билбил Джиндоли срещу заповед № ЗДМ 324/26.03.2009 г. на Директора на дирекция "Миграция"при МВР е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, състав на Върховния административен съд, трето отделение