Решение № 13298 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2017 г.

Решение № 13298 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2812/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Т., А. Т., М. Б. и Ю. П. чрез процесуален представител срещу решение № 8187 от 20.12.2016 г., постановено по административно дело № 10293/2016 г. от Административен съд София-град, с което е отменено решение № 348/20.09.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по нейна преписка № 318/2012 г. в частта, с която е установено на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) че Министерски съвет чрез бездействието си да регламентира правно начина, по който следва да бъдат заплатени облигациите – част от Български държавен заем от 1923 г., притежавани от жалбодателите за разлика от създадената правна уредба за изплащане на облигациите по същия заем, притежавани от "бежанци", "наследници на бежанци" и членове на Съюза на тракийските дружества в България е извършил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по признак "лично положение" и му е дадена препоръка на основание чл. 47, т. 6 и т. 7 ЗЗДискр. да регламентира начина, по който следва да бъдат заплатени облигациите на тези лица като незаконосъобразно. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материално правните разпоредби се иска отмяната му и им бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответниците по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и министерски съвет (МС) не изпращат процесуален представител, но в представени писмени становища оспорват същата и молят съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт. Същото е и законосъобразно. След извършената проверка за законосъобразност АССг приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. АССг приема, че в случая не е осъществена дискриминация по отношение на жалбодателите, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява извършено неравно третиране по защитим признак. Прието е, че защитеният признак "лично положение" няма изначално и еднозначно прието обективно съдържание, за разлика от останалите признаци, изброени в разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр., при което е следвало в производството пред КЗД и в това пред съда да бъдат представени доказателства за наличието на значим за личността на жалбодателите белег, който да е обусловил различното третиране. В тази връзка в обжалваното решение е прието, че притежаването на облигации от Български държавен заем от 1923 г. не може сам по себе си да обоснове същностен за отделената личност белег, който да я отличава от други притежатели на държавни облигации и съответно да бъде съдържание на защитения по ЗЗДискр. признак "лично положение". Настоящият състав напълно споделя този извод, като намира, че притежаването на ценни книжа не може да изпълни съдържанието на посочения признак, тъй като на първо място притежаването на облигации не е същностен признак на личността на притежателя им, а освен това разликата в начина на придобиване на такива още по-малко може да осъществява различно съдържание на този признак. В случая КЗД определя като сравнител лицата, получили облигации по този заем, в качеството им на бежанци или наследници на бежанци, но при съпоставката им с оглед приетата нормативна уредба е направила неправилен извод за осъществена дискриминация. В случая именно качеството бежанец може да бъде прието като личен признак, определящ хора, които не живият в родната си страна и не могат да се върнат там, а бежанците от Егейска Македония, които са конкретния сравнител в случая са добили това качество поради българската си национална принадлежност и не могат или не са могли да се върнат по родните си места, съответно и техните наследници, както и да се ползват от имуществото си останало там. Именно поради тази причина същите са получили облигации от Българския държавен заем от 1923 г. като начин за овъзмездяване на понесените от тях загуби, с което на практика е реализирана обратна дискриминация – държавата е предприела мярката за изравняване на тези лица - български граждани в неравностойно положение съмнение са тази категория български граждани с останалото българско население. Именно в изпълнение на тези антидискриминационни мерки, макар и при липсата на законова уредба в българското законодателство в тази сфера е и приетата нормативна уредба - Решение № 202 от 31.05.1994 г. на МС за извършване на регистрация на тези облигации на приносител само на местни физически лица, получили ги като бежанци и техните наследници и последващите актове, свързани със заплащането им включително и Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., с който са осигурени средствата за заплащането им. Ето защо изводът в решението на КЗД, предмет на проверка пред АССг за извършена дискриминация по отношение на жалбодателите правилно е приет от първоинстанционния съд за неправилен. В тази връзка следва да бъде посочен и факта, че в случая КЗД не е отчела обстоятелството, че актовете на МС не са оспорени, породили са правното си действие, а последният акт, свързан с плащанията по процесните облигации е от 1996 г., при което приемането за разглеждане на жалбата, в частта ? срещу МС през 2012 г. е в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Правилен е и изводът на съда, че в случая не е установено бездействие от страна на МС, изразено в липсата на правно регламентиране на начина изплащане на част от тези облигации, както по изложените по-горе съображения, така и доколкото не е налице законово регламентирано задължение за същия да определи с нарочен свой акт условия и ред за изплащане на лица, притежаващи такива акции, но не притежаващи качеството бежанци, наследници на бежанци или членове на Съюза на тракийските дружества. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение