Решение № 4124 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2013 г.

Решение № 4124 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Апостол Георгиев Иванов от гр. Несебър срещу решение № 857 от 12 април 2013 г., постановено по адм. д. № 119/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-34/23 ноември 2012 г. на зам. началника на ДНСК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - зам. началникът на ДНСК и Росица Георгиева Кудева, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Апостол Георгиев Иванов срещу заповед № РД-14-34/23 ноември 2012 г. на зам. началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Трети тавански етаж - надстройка над II жилищен етаж от съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ VII-136, кв. 31 по плана на гр. Несебър. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 1996 г. Апостол Иванов е извършил масивна надстройка над II жилищен етаж от съществуваща жилищна сграда, с дървена покривна конструкция и покритие от керемиди. Имотът, в който е извършено строителството, попада в границите на Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват "Старинен Несебър". Установено е също така, че за извършването на строителството не са искани и съответно издавани строителни книжа, нито е съгласуван с Министерството на културата при условията и по реда на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ. През 2004 г. по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ е подавано заявление за узаконяване, което е било отказано с влязла в сила заповед. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 и 5 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Съдът е извършил преценка относно търпимостта на строежа, като е изложил съображения за липсата на предпоставките за това по всички хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Доколкото по отношение на времето на извършване на строителството по делото не е имало спор, то следва да се отбележи, че приложимата в случая хипотеза е тази по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Предпоставките за приложението са: наличие на незаконен строеж, започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г.; неузаконен до влизане в сила на този закон; допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон; декларация от собствениците на строежа пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., които предпоставки следва да са в условията на кумулативност. В случая част от тези предпоставки не са налице - строежът не съответства на подробния устройствен план и не е бил деклариран от собственика му в посочения срок, а това означава, че строежът не е търпим и подлежи на премахване като незаконен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че административният съд не е следвало да изследва въпроса за търпимостта на строежа съобразно критериите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. С тази разпоредба не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите. Тя е допълнение към § 16 от ПР на ЗУТ, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежите за търпими. Този нов период включва строежи, извършени в периода от 1 юли 1998 г. до 31 март 2001 г. Освен това цитираната разпоредба има материалноправен характер и при липсата на норма за обратното й действие, тя е приложима само по отношение на актове за премахване на незаконни строежи, издадени след влизането й в сила на 26 ноември 2012 г. Не е приложима за висящи съдебни производства по оспорване на актове от посочения вид, издадени преди влизането й в сила. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че оспорената от него заповед е издадена на правно основание, противоречащо на фактическите констатации, като сочи, че нормата на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ касае само строежи от първа, втора и трета категория, какъвто процесният не е. В случая касаторът се е позовал на текста на разпоредбата, изменен - ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г. Заповедта на зам. началника на ДНСК обаче е издадена преди това изменение, когато не е съществувало ограничението по отношение на категорията на незаконния строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,