Решение № 830 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2008 г.

ВАСIV отделение19.01.2009 г.докладчик т Мария Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/03.06.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав, по адм. д. № 1678/2006 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 830 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Илия Филипов Филипов от гр. Пловдив, чрез пълномощника му-адв. Мариана Пешева-АК-Пловдив, против решение № 234/03.06.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, трети състав, по адм. д. № 1678/2006 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, окръжният съд е отхвърлил жалбата на Илия Филипов от гр. Пловдив, против Заповед № ОА-2555/21.11.2006 г. на Кмета на община Пловдив, с която е одобрена застроената част от индивидуализиран описан имот пл. № 45 по плана на "Хр. Смирненски" от 1957 г., попадащ в обхвата на сега действащите кад. планове на "Кишинев-Хр. Смирненски" и регулационен план на "Хр. Смирненски-запад" по червен контур на приложена скица с номера на точките от 1 до 5, с площ 7 921 кв. м., като неоснователна. Производството е прекратено по отношение конституираните заинтересувани лица Хрисана Борисова Иванова, Антон Иванов Алексиев и Емилия Иванова Касаджикова. Решението в частта му с характер на определение не се оспорва от касатора, като в касационната жалба изрично се посочва, че в тази му част същото е правилно и законосъобразно. За да постанови решението си съдът се е позовал на приетото заключение на СТЕ, съгласно което върху процесния имот има реализирано комплексно мероприятие, включващо изградени четири пететажни жил. блока, приложена улична регулация със съответната надземна и подземна инфраструктура-пътна настилка, бордюри, тротоари, осъществени канализация, водопроводи, ел. кабели ниско напрежение, както и озеленяване в междублоковото пространство, представляващо декоративна дървесна растителност и тревни площи, включително обслужващи ги алеи с алейно осветление, пейки. Приел е, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се изследва само размера на застроената, респективно-незастроената част от имота и не са относими въпросите за характера и законността на строителството. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че макар и да има извършени строителни дейности върху имота, то за част от тях е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и не се е установило да е учредено право на строеж на трети лица и строежът фактически да е започнал до 1991 г. Предвижданията на действащия устройствен план са за комплексно застрояване, но от приетото и неоспорено заключение на вещото лице ясно личи, че имотът не се засяга от утвърдени транспортни схеми и такива липсват за този район. Улиците са проектирани на база прогнозни очаквания и перспектива на комуникационните потоци. Липсват и проекти за озеленяване за процесния имот. Ответната страна-Кметът на община Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. От Хрисана Борисова Иванова, Емилия Иванова Касаджикова и Антон Иванов Алексиев е постъпило писмено възражение срещу касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок, но по същество е неоснователна. В същата не се сочат конкретни касационни основания, като се твърди общо неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително и заключението на вещото лице, което не е било оспорено от страните и правилно е приел, че с оглед характера на процесния терен, който попада понастоящем в индивидуализирани урегулирани поземлени имоти с реализирано жилищно-комплексно строителство, са реализирани и съответните озеленявания на междублоковите пространства, върху които са изградени и детски площадки, обслужващи алеи от тротоарни плочи, каменни плочи и бетонови блокчета, алейно осветление и пейки, като не съществува възможност за обособяването на някаква свободна незастроена площ и са налице изискванията на п. 1в, ал. 1 ППЗСПЗЗ, който не позволява възстановяването на собствеността. Предвид гореизложеното моля, касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената факстическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Заключението на вещото лице не е оспорвано от страните и обосновано съдът се е позовал на същото при формиране на изводите си за неоснователност на жалбата. От заключението на вещото лице безспорно е установено изпълнението на отреденото по плана комплексно мероприятие-изградени жилищни блокове с прилежаща към тях площ, улична мрежа, подземна и надземна инфраструктура, обслужваща комплексното застрояване и зелено строителство-озеленяване (декоративна дървесна растителност и тревни площи), алеи от тротоарни плочи, каменни плочи и бетонови блокчета, детски площадки, алейно осветление и пейки и липсата на свободна от застрояване площ. Последното се установява и от обяснението на вещото лице в съдебното заседание на 16.04.2008 г. Изложените в касационната жалба фактически основания-твърдения за неправилно приложение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и липсата на мотиви относно наличието на неговите предпоставки, не са относими към производството по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, както правилно е приел съда. В настоящото производство се преценява само наличието на застроена, респективно свободна от застрояване част от имота и нейните размери. Въпросът за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ е от компетентност на друг орган-ОСЗГ, а постановеното от нея решение подлежи на оспорване в друго производство-това по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Данните за законността на реализираното строителство и времето на извършването му следва да се отразят в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, което се издава от техническата служба на общината. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,

Цитирани разпоредби

1