Решение № 6611 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2013 г.
ВАСV отделение16.05.2014 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Елена Димитрова Търничкова от гр. София срещу заповед № РД 10- 1587/13.09.2013 г. на министъра на образованието и науката. ОСЪЖДА Елена Димитрова Търничкова от гр. София да заплати на Министерство на образованието и науката сума в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща деловодни разноски. Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 6611 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13575/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Елена Димитрова Търничкова от гр. София срещу заповед № РД 10- 1587/13.09.2013 г. на министъра на образованието и науката, с която е прекратено служебното й правоотношение. По наведени в съдебно заседание от процесуалния представител доводи за незаконосъобразност на заповедта се иска отмяната й. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител и в представено от последния писмено становище оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като претендира присъжда на направените деловодни разноски. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала длъжност "главен експерт" в отдел "Общо образование", в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" в Министерство на образованието и науката (МОН). По длъжностното разписание в сила от 07.08.2013 г. в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" е имало предвидени 35 щатни бройки, от които 22 в отдел "Общо образование" и 12 в отдел "Професионално образование и обучение". От тях 15 щатни бройки са били за длъжността "главен експерт в отдел "Общо образование", една от които е заемала жалбоподателката и 8 са били в отдел "Професионално образование и обучение". По длъжностно разписание в сила от 23.08.2013 г. щатните бройки в дирекцията са намалени с една и същата е с 34 щатни бройки, от които 21 в отдел "Общо образование", като е намален броя на главните експерти и за тази длъжност са предвидени 14 щатни бройки. В отдел "Професионално образование и обучение" броят на предвидените щатни длъжности е запазен на 12, от които 8 за "главен експерт". По делото е назначена съдебно кадрова експертиза, която не е оспорена от страните, като от заключението на вещото лице се установява, че длъжността, заемана от жалбоподателката не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание", като в тази дирекция няма експертна длъжност със сходна или идентична длъжностна характеристика с тази за длъжността, заемана от жалбоподателката до издаване на процесната заповед. При извършения анализ на всички длъжностни характеристика за експертните длъжности в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" вещото лице не е констатирало в някоя от тях да има предвидени функции в областта на предмет "музика". Вещото лице е извело извод, че експертни функции в областта на предмета "музика" е изпълняват от длъжността "младши експерт" в отдел "Общо образование", заемана понастоящем по договор за заместване от жалбоподателката, в чиято длъжностна характеристика е предвидено задължение да изпълнява допълнително поставени задачи, възложени от директора на дирекцията и от началника на този отдел, макар такова задължение да се констатира в повечето длъжности характеристики. Настоящият състав не кредитира заключението в частта му, в която вещото лице е приело, че длъжността, заемана от Търничкова не фигурира като нормативно определена позиция, тъй като от представените длъжностни разписания се установява, че заеманата от нея длъжност "главен експерт" продължава да съществува в дирекцията и отдела, в който е била структурирана, но е с намалени бройки по новоутвърденото щатно разписание. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. В случая неправилно същата е озаглавена искова молба, но от съдържанието й безспорно се установява, че по съществото си е жалба срещу заповед № РД-10-1587/2013 г. на министъра на образованието и науката и макар да е адресирана до него в хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателката е уточнил, че същата представлява жалба до ВАС. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издадена от министъра на образованието и науката, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 14 от Устройствения правилник на МОН ръководи, организира и контролира кадровото и административното осигуряване на системите на образованието и науката. Заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма - същата е писмена и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). При постановяването на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Същата е постановена, след като надлежно е утвърдено от компетентния орган ново длъжностно разписание в изпълнение на разпоредбите на изменения с ПМС № 175/16.08.2013 г. Устройствен правилник на МОН, с което щатните бройки в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" е намален броят на служителите от 35 на 34 щатни бройки. Неоснователни са наведените доводи, че съкращаването на длъжността на Търничкова, като единствена осъществяваща служебни функции по отношение на предмета "музика" е в нарушение на чл. 142, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета, наредби № 2 за учебното съдържание, № 3 за системата за оценяване, № 6 за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование, за учебниците и учебните помагала и др. От анализа на представените по делото длъжностни характеристика за експертните длъжности в дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" при МОН се установява, че като основна цел на тези длъжности образователните области са посочени общо, като в същите не фигурират всички изучавани предмети като например изобразително изкуство физика, химия и др. Оспореният в настоящето производство административен акт е постановен в съответствие на материалния закон и неговата цел. От доказателствата по делото безспорно е установено, че макар длъжността, заемана от Търничкова да продължава да съществува като нормативно определена позиция, е намален броят на служителите, които я изпълняват. Същата обаче не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, а тези функции са изпълняват от длъжността "младши експерт" в отдел "Общо образование", но не по силата на изрично въведени в длъжностна характеристика функции, а по силата на обща разпоредба, предвиждаща, че служителят има задължение да изпълнява и допълнително поставени задачи, възложени от директора на дирекцията и от началника на този отдел. От така установеното следва, че длъжността, заемана от жалбоподателката, макар да съществува като нормативно определена позиция, като е намален броят на служителите, които я изпълняват, не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, при което е налице реално съкращение на същата и следователно са налице посочените в акта материалноправни предпоставки. Под съкращаване на длъжността се разбира намаляване, премахване за в бъдеще на определени бройки от длъжностното разписание на съответната администрация поради намаляване или премахване на определена или определени функции в държавната служба. Белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Длъжността като нормативно определена позиция се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. По негова преценка може да се преустанови някоя от осъществяваните от администрацията видове дейност или да се намали броя на заетите с осъществяването на дейността лица, което се изразява в премахване на предвидените от длъжностното разписание щатни бройки. Съкращение на длъжността по щатно разписание може да се осъществи като същата престане да съществува като позиция по щатното разписание и съвкупност от функции, или функциите се разпределят между останалите служители, както и когато се съкратят част от съществуващите повече от една идентични длъжности, като длъжността продължава да съществува като позиция и функции по щатното разписание. И двете проявни форми представляват съкращение на длъжността. При реално извършване на съкращаване на щатни бройки въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, неподлежаща на съдебен контрол е как и кои лица, и на кои длъжности съобразно новосъздадената структура да бъдат съкратени. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника направените деловодни разноски в размер на 550 лв., представляващи внесен депозит за възнаграждение вещо лице в размер на 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2