Решение № 386 от 21.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1864/2011 г.

Решение № 386 от 21.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 1864/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1979/2009 г. на Районен съд гр. Бургас и внохд. № 481/2010 г. на Окръжен съд гр. Бургас, образувано по искане на осъдения С. Д. Т. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Гражданската ищца и частен обвинител И. Б. не е взела становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни, при спазване на процесуалните правила, а наложеното на осъдения наказание справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 6.04.2010 г. постановена по нохд. № 1979/2009 г. на Районен съд гр. Бургас, подсъдимия тогава С., е признат за виновен в това на 25.01.2009 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл. 131а НК вр. с чл. 131, ал. 1, т. 12 НК вр. с чл. 129, ал. 2 НК вр. с чл. 29, ал. 1 б. А НК, от което е пострадала св. Б., поради което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. Признат е за виновен и в това, че на същата дата и място извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК вр. с чл. 130, ал. 1 НК, от което пострадала св. К., поради което и на посоченото основание и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 23 НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Подсъдимия е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Уважен е граждански иск, в полза на пострадалата Б. в размер на 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. С решение от 21.04.2011 г. постановено по внохд. № 481/2010 г. на Окръжен съд [населено място] присъдата е изменена, като деянието от което е пострадала св. Б. е преквалифицирано в такова по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 НК, по първоначалното обвинение Т е оправдан и е намален размера на наказанието от четири на две години, както и това по чл. 23 НК на две години. В останалата й част присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения Тенекеджиев: Доводите в искането за съществени процесуални нарушения касаят, не прецизност на фактическото обвинение отразено в обвинителния акт, от която било нарушено правото на защита. Защитата претендира и противоречивост в мотивите на първоинстанционната присъда, относно механизма на причиняване на телесната повреда на св. Б., което било равносилно на липса на мотиви. Не били обсъдени показанията на св. Д. и Г. и неправилно не им е дадена вяра. Доводите са неоснователни. Правото на защита на подсъдимия не е нарушено, а напротив осъществено е в пълнота, като се вземе предвид дори само изявлението му в съдебно заседание на 19.10.2009 г. и обстоятелството, че са удовлетворени всичките му доказателствени и други искания. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа. Доводите на защитата относно "съществени процесуални нарушения", посочени по горе почти дословно преповтарят тези направени пред въззивния съд, които съобразно чл. 339, ал. 2 НПК след като са обсъдени, законосъобразно са останали без последици. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона. Според защитата не са налице квалифициращите обстоятелства по т. 12 на ал. 1 на чл. 131 НК, тъй като Т. бил предизвикан от пострадалите и мотива му бил личен. На първо място, дори осъдения не твърди, да е бил "предизвикан" от пострадалите, на второ "хулиганските мотиви" не са несъвместими с чисто личните /дори да се приеме че има такива/ - в този смисъл Р № 65 по кд. № 718/2009 г. на I Н. О. на ВКС и П. № 2/1974 г. на Пленума на ВС. Не убедителни са съображенията на въззивния съд, за преквалификация на деянието във вр. с чл. 130, ал. 1 НК /относно характера на увредата на св. Б./. Липсата на претенция от частното или държавно обвинение обаче лишава Върховният касационен съд от възможността да поправи този порок, поради което и не се обсъжда. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, с корекцията от въззивния съд и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение