Решение № 9261 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2018 г.

Решение № 9261 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М., подадена чрез процесуален представител адв. К. Т., против решение № 488/25.01.2018 г. по адм. д. № 11456/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. К. счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил заповедта за задържане като фактически мотивирана и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - полицейски орган при 09 РУ – СДВР, изразява становище чрез юрисконсулт В. Пашунов, в писмени бележки за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. М. против заповед за задържане на лице, рег. № 1949/28.09.2017 г., издадена от полицейски орган при 09 РУ, гр. С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на касатора за срок до 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е счел, че процесната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон, с изложени фактически и правни основания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се установяват сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на точна преценка на доказателствата е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е възражението за наличие на процесуални пречки за даване ход на делото пред първа инстанция, което да е опорочило законосъобразността на постановения съдебен акт. Касаторът представя доказателства за ангажираност на процесуалния му представител по друго дело, възпрепятствало го да се яви на заседанието по настоящето. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 АПК предвижда възможност съдът да отложи делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая невъзможността засяга единствено пълномощникът, а за страната не се установяват пречки да присъства в съдебното заседание и да упражни правото си на защита. Следва да се отбележи, че задължителната защита, осъществявана от адвокат, е институт на наказателното право и не е познат на административното. Не са доказани и твърденията на касатора за нарушение на материалния закон в обжалваното решение. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, анализ на доказателствата и коректно тълкуване на приложимите правни норми. С нормата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, от т. 1 до т. 7 от ЗМВР. В настоящият случай от доказателствата по делото се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед са налични данни за това, че задържаното лице може да е извършител на престъпление. Този извод се обосновава от установената чрез справка на ОДЧ предишна съдимост на лицето за кражби по чл. 194 НК и задържането му във връзка с образувано досъдебно производство за квалифицирана кражба по чл. 195 НК. Наложената от полицейският орган принудителна административна мярка е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат мярката е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова, извършено от задържаното лице, както неправилно твърди касаторът. Приложението на ПАМ се свързва с това да се даде възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия, свързани с предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази марка не е необходимо винаги да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е както в случая, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него. Не е необходимо данните да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. Също така това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НК за образуване на наказателно производство или както в настоящия случай - да бъде опровергано предположението за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление, както и да бъдат предприети последващи процесуални действия. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора за необоснованост на заповедта. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната, не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, мотивите за издаване на административния акт може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед на неговото издаване. В заповедта следва да бъде посочено правното основание за задържането – в случая чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с данни за извършено престъпление по ДП ЗМ 1797/17 по описа на 09 РУ – СДВР – а фактическите обстоятелства да се съдържат по преписката. В обсъжданият казус такива се установяват от докладна записката, касаеща криминалните прояви на лицето, дадените от него лично обяснения за предишната му неколкократна съдимост за кражби по чл. 194 НК и протокола за обиск, съставен при задържането му. От последния се установява притежанието на 21 бр. секретни ключове, което следва да бъде съобразено, предвид, че лицето е задържано във връзка с разследване на образувано срещу неизвествен извършител досъдебно производство за квалифицирана кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 НК, извършена чрез използване на техническо средство, каквото безспорно се приема, че са ключовете. Поради изложеното мотивът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при наличие на фактическите обстоятелства и в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. Отхвърляйки жалбата съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед на резултата по спора и своевременно направеното искане, в полза на ответника трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение