Решение № 4910 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2016 г.

Решение № 4910 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Р., от гр. С., против решение № 3549/25.05.2016 г. по адм. дело № 7707/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като нищожно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: началникът на СГКК - С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците - физически лица, с изключение на И. В. Н. и К. Х. М., редовно призовани, не се явяват. Ответникът: И. В. Н., чрез пълномощника му - адв. Михайлов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответницата: К. Х. М., също оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Заповед № 18-3510/08.05.2015 г. на началника на СГКК - С. като незаконосъобразна и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Със заповедта, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, е одобрено изменението на КККР на гр. С., одобрена през 2011 г. със заповед на ИД на АГКК, изразяващо се в: 1/ нанасяне на ПИ 68134.2043.4021 в съответствие с границите на на ПИ пл. № 492 по нот. акт № 100, т. 3 д. № 543/24.02.1994 г. на Нотариус при СРС; 2/ нанасяне на нови обекти в КККР, а именно - ПИ с идентификатор 68134.2043.4021, с площ 3562 кв. м, ливада, собственост на С. В. Р., на основание н. а. № 100, т. 3 д. № 543/1994 г. и ПИ с идентификатор 68134.2043.4022, ливада с площ 8935 кв. м; и 3/ заличаване на обект в КККР, а именно ПИ с идентификатор 68134.2043.4007, ливада, с площ 12 497 кв. м За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че жалбата на И. В. Н., като един от наследниците на вписаните собственици Д. С. Г. и Г. С. Г. на ПИ с идентификатор накрая 4007 - предмет на изменението, е допустима. По съществото на спора е приел, че жалбата е и основателна поради допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон при издаване на заповедта. Според съда органът е нарушил съществено чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК, поради неуведомяване на известните му заинтересовани страни за образуваното административно производство по изменение на КККР, както и поради проявено бездействие за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Освен това е приел, че са налице данни за наличие на спор за материално право между страните по отношение на предприетото изменение на КККР, засягащо ПИ с идентификатор накрая 4007, който спор се явява преюдициален спрямо изменението и поради това следва да бъде решен предварително - чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При наличие на такъв спор органът е следвало да откаже изменението, до решаването му по съдебен ред от общия граждански съд. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отменена заповедта, и неправилно, в частта, с която делото, като преписка е върната на органа за ново произнасяне, като е определен срок за това. Неоснователно е оплакването за нищожност на обжалваното решение, поради липса на мотиви. Липсата на мотиви е основание за неправилност на решението, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3, вр. с чл. 172а, ал. 2 АПК, но не и за нищожност. В случая обаче не е допуснато такова нарушение, тъй като обжалваното решение съдържа мотиви - фактически и правни изводи, както и доводите на страните. Съобразно установените правнорелевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че оспорената заповед е издадена в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, т. е. при наличие на непълнота или грешка. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Следователно спорен по делото е въпросът има ли данни за наличие на такъв спор за материално право между страните относно недвижим имот, предмет на изменението, който да е пречка за изменението на КККР. Съобразно установените данни правилен е изводът на съда, че такъв спор е налице. Процесното изменение на КККР засяга ПИ с идентификатор накрая 4007, който се заличава и на негово място се създават два нови ПИ-та с идентификатори накрая 4021, записан изцяло на заявителя-касатор С. В. Р. и 4022, без записан собственик. С действащата КККР от 2011 г., този ПИ 4007 е заснет като ливада, с площ 12 495 кв. м, на името на Г. С. Г., Д. С. Г. и С. В. С.-Р., в съсобственост, на основание едно и също решение № 423/14.01.1993 г. на ПК "Витоша" /стр. 225 от делото/. Обстоятелството, че това решение е обявено за нищожно с решение от 31.07.2013 г. по гр. д. № 20948/2012 г. на СРС, влязло в сила на 24.09.2013 г., и преписката е върната на органа - ОСЗ "Овча купел" за ново произнасяне, не означава, че са отречени правата на тези съсобственици върху този имот, а само, че такова решение по земеделска реституция не съществува и че въпроса за възстановяване собствеността върху ливадата от 12 472 кв. м в кв. С. по трите заявени преписки на посочените лица, е висящ и подлежи на ново произнасяне от компетентния по земеделска реституция орган. Поради това и претенциите на наследниците на вписаните в КР лица - Д. и Г. Г., както и претенциите на С. В. Р. за земеделска реституция върху един и същи имот или части от него, обуславя извод, че е налице спор за материално право върху един и същи имот, респ. върху части от него, който спор, както правилно е прието от решаващия съд, следва да бъде решен преюдициално от гражданския съд, преди изменението на КККР, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. При несъобразяване с този спор, заповедта се явява незаконосъобразна и както такава е отменена правилно. Неправилно обаче след отмяната й съдът е постановил връщане на преписката за ново произнасяне, като е определил и срок за това. Предвид основанието за отмяна на заповедта - нарушение на материалния закон и необходимостта от разрешаване на спора за материално право между страните относно имот 4007, изменението на КККР за същия този имот, без да е решен този спор е недопустимо, от което следва, че връщането за ново произнасяне е безпредметно и в нарушение на чл. 173, ал. 1 и чл. 174 АПК. Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение