Решение № 1916 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2009 г.

Решение № 1916 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9582/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Веселка Димитрова Танева срещу решение № 69 от 28.04.2009 г. по адм. д. № 1316/2000 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III Ж състав, с доводи, че в частта в която е определен като начин на обезщетяване за отчуждения недвижим имот компенсаторни записи, вместо отделяне и реално връщане на земята или части от нея, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответниците Областен управител на област София, "Топлофикация" АД гр. София и "Интрансмаш" гр. София не излагат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, е отменен мълчаливия отказ на Областния управител на област София по заявление № РД-97-00-6011/19.11.1998 г. от Венета Дучева Данковска за обезщетяване за отчужден от наследодателите й Дучо Дучев Дучевски и Василка Дучевска по ЗОЕГПНС част от имот: 1/2 идеална част от ливада в землището на гр. София, м. "Земляне", цялата от 9.185 кв. м., като незаконосъобразен, и е признато право на обезщетяване на Веселка Димитрова Танева за горепосочения имот, като е определен като начин на обезщетяване компенсаторни записи, а жалбата в останалата й част е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Решението в частта относно отмяната на мълчаливия отказ и признатото право на обезщетяване на Веселка Димитрова Танева не е обжалвано и е влязло в сила. Оспорено е само в частта относно определения като начин за обезщетяване за отчуждения недвижим имот компенсаторни записи, вместо отделяне и реално връщане на земята или част от нея, като се твърди, че в случая това е възможно, тъй като може да се обособи самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Спорът в посочената му част е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи. В хода на съдебното производство на база писмените доказателства по делото и заключенията на назначените по делото експертизи безспорно е установено, че отнетото имущество от наследодателите на жалбоподателката не е възможно да и бъде реално възстановено, тъй като последното попада в площи за озеленяване, улица и парцела на отоплителната централа "Земляне". Отделно от това в рамките на очертанията по кадастъра на одържавения имот не е възможно да се образува УПИ, защото няма лице на улица. Предвид така очертаната фактическа обстановка единственият възможен начин за обезщетение на жалбоподателката в конкретния случай е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ, а именно чрез компенсаторни записи. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение