Решение № 11923 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7718/2015 г.

Решение № 11923 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7718/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава десета, раздел I "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 194б, ал. 5 във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Галя Василева Маринова, съдия в Апелативен съд Велико Търново, в качеството й на участник в процедура по избор на административен ръководител - председател на Апелативен съд гр. Велико Търново срещу решение на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 1 от протокол № 26 от заседание, проведено на 20 май 2015 г. С него се назначава Янко Манолов Янев - заместник на административния ръководител - заместник председател на на Окръжен съд Велико Търново с ранг "съдия във ВКС и ВАС" на длъжността "административен ръководител - председател на Апелативен съд гр. Велико Търново" с ранг "съдия във ВКС и ВАС". С жалбата се поддържат доводи за нарушения съставляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 3,4, и 5 от АПК поради което се иска отмяната му. Изразяват се в липса на мотиви за постановяването му, липса на публично оповестени правила за вземане на решението и упражняване на оперативната самостоятелност, нарушения при установяване и оценка на материалните предпоставки относно професионалните и нравствените качества на кандидатите и нарушения в процедурата по избора. Ответникът, Висш съдебен съвет представляван от процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Заинтересованата страна, Янко Манолов Янев, чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187 АПК и разгледана по същество въз основа на данните по делото и закона намира за неоснователна по следните съображения: С решение на ВСС по т. 4 протокол 2 от заседание проведено на 15.01.2015 г. на основание чл. 194а, ал. 1 от ЗСВ са обявени свободните длъжности за административни ръководители в органите на съдебната власт сред които /подточка 4.1.10 е длъжността "административен ръководител - председател на Апелативен съд гр. Велико Търново", обнародвано в Държавен вестник бр. 6/23.01.2015 г. Процедурата за назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт е уредена в чл. 194а - 19б от ЗСВ. Производството по назначаване съдържа решение на ВСС за обявяване което се обнародва в Държавен вестник, подаване на заявления от кандидатите във ВСС с представяне на писмени документи - чл. 194а и чл. 181, ал. 3, ал. 2 ЗСВ и оповестяване публично на кандидатите. Помощен орган на ВСС - комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи извършва проверка на документите и допуска до участие в избора на всички кандидати които отговарят на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1. Процедурата по избор на административни ръководители се провежда от ВСС чрез събеседване в рамките на което се прави преценка на обстоятелствата по чл. 194б, ал. 1, т. 1 - 4 ЗСВ като ВСС приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1 като решението се приема въз основа на преценката по ал. 1, т. 2. Процедурата е уредена в детайли и от Правила за избор на административни ръководители на органите на съдебната влас по чл. 167, ал. 1, т. 20 4 от ЗСВ приети с решения на ВСС по протокол № 10 от 14.03.2013 г. допълнени с решение на ВСС по протокол № 11 от 12.03.2014 г. изм. и доп. с решение на ВСС по протокол № 26 от 19.06.2014 г. изм. и допълнени с решение на ВСС по протокол № 54 от 20.11.2014 г. Обжалваното решение е взето след провеждане на такава процедура за която се твърди, че има нарушения съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отмяната му като незаконосъобразно. На първо място се твърди, че обжалваното решение не съдържа мотиви за издаването му което е съществен порок във формата и е нарушение на административно производствените правила като не позволява контрола за законосъобразност. Задължение за излагане на мотиви се съдържа в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и ВСС е следвало да изложи фактическите и правни основания въз основа на които е взето спорното решение а такива липсват. Този довод е несонователен. По делото е приложена цялата административна преписка в която се съдържат всички доказателства за действията на ВСС и помощните му органи натоварени с етапите на провеждане на процедурата. Видно от приложения протокол при вземане на решението от ВСС в него и отразено, че се извършва доклад по всички въпроси от значение за вземане на решението, представени са доказателства и техният анализ, взето е предвид решението на помощните органи относно липса на данни поставящи под съмнение високите професионални качества на двамата кандидати и са отразени изказвания на членовете на ВСС и техните предпочитания в полза и на двамата кандидати. В този протокол е отразено и изслушването на кандидатите по въпроси от техните концепции. За да е налице липса на мотиви като съществен порок във формата следва такива мотиви да не се съдържат никъде в процедурата по издаване на акта. Не е задължително тези мотиви да се съдържат технически само в решението, а те могат да се намират отразени в актовете на различните помощни органи на ВСС, които имат отношение към преценката в различните етапи на процедурата. Такива мотиви се съдържат в приложените решения на КПА и КПЕПК. Когато тези мотиви на помощните органи се възприемат от колективният орган при вземане на решението му не е нужно технически да бъдат възпроизвеждани отново и всички констатации от помощните му органи и това не представлява нарушение на административно производствения процес. В настоящият случай обсъждането на КПА и КПЕПК са изразени в решения и те са известни и благоприятни за кандидатите. Възраженията на жалбоподателката, че следва да бъде оценена по добре от другия кандидат и предпочетена пред него е по същество оспорване на оперативната самостоятелност на колективния орган, който е спазил всички изисквания за законосъобразност за издаване на акта. Не са налице нарушения във връзка с мотивиране на акта по повод направените изказвания на членовете на ВСС. Тези изказвания са в полза и на двамата кандидати и има и неутрални такива. Поради това не може да се приеме за основателен доводът че повечето изказвания са в полза на единия кандидат поради което той следва да бъде назначен на длъжността. В случаят не са се изказали всички членове и те да са заявили еднозначно позициите си, за да се отчетат евентуално различия в изказванията и последвалото гласуване. На следващо място са неоснователни доводите, че в процедурата има нарушение изразяващо се в това, че административният орган не е огласил публично критериите, вътрешните правила и практиката си по прилагане на закона при упражняване на оперативната си самостоятелност. Цитираните правила за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт са публично оповестени, достъпни и известни на всички и на кандидатите в процедурата. Характерът на тези правила ги определя точно като такива по чл. 13 АПК и всички кандидати за заемане на длъжностите са наясно с процедурата, етапите от нея и действията на всеки помощен орган на ВСС от тези етапи. Поради това възраженията на жалбоподателката за липса на такива правила в съчетание с неблагоприятни последици за нея като кандидат за длъжността са неоснователни. Неснователни са на следващо място и възраженията за липса на обективна оценка на професионалните и нравствени качества и превратно упражняване на дискреционна власт което прави изборът непрозрачен при неравно третиране на кандидатите. Конкретизирани са фактите по т. III от жалбата по които се твърди, че ВСС не е взел становище във връзка с представените доказателства. Тези доводи съдът намира също за неоснователни. Вземането на решението от колективният орган - ВСС е предшествано от констатации и изводи на помощните му органи КПА и КПЕПК. Всички данни по заявленията на кандидатите и доказателствата които са представени с тях и тези събирани в хода на процедурата са на разположение на членовете на съвета при вземането на обжалваното решение и оценъчната дейност в тази процедура не изисква нарочно произнасяне и мотиви по всяка материална предпоставка от значение за постановяване на законосъобразно решение. Решението на колективният орган ВСС е резултат от вътрешното убеждение на всеки негов чл. въз основа на доказателства, представената концепция и изказвания на членовете му в което се състои съдържанието на оперативната самостоятелност при вземането на тези решения. В случаят не може да се обсъжда по определен показател дали единият кандидат е по добър от друг само въз основа на обективни факти, тъй като тези факти имат и субективната оценка, която се извършва при вземането на решението. Нарушение би било необсъждането на фактите от значение за законосъобразното протичане на процедурата но няма никакви данни за такова поведение от членовете на колективния орган. На следващо място са неоснователни доводите за нарушения в административната процедура. Тези доводи са неоснователни тъй като се основават на несъществени пропуски каквото в случая е това по чл. 14, ал. 2 и по чл. 15, ал. 2 от Правилата. В производството пред ВСС жалбоподателката не е възразила, че не е била уведомена за решението на КПЕПК и това и е създало невъзможност да участва пълноценно в процедурата. Такива доводи се поддържат едва в жалбата, че липсата на своевременна информация се отразило на своевременната подготовка за представянето пред ВСС. В такъв смисъл е и възражението за срока по чл. 15, ал. 2 от Правилата като този срок не бил спазен. Тези доводи са неоснователни тъй като и да има нарушения за уведомяване на кандидатите те не са съществени тъй като нарушенията следва да се преценяват на резултатно извършване, доколко са се отразили на интереса на кандидатите. В настоящият случай датата на провеждане на събеседването е известен много по рано от срока по чл. 15, ал. 2 от Правилата и при изслушването жалбоподателката не е възразила и не е поискала отсрочване на заседанието с оглед подготовката си за него поради което следва да се приеме, че няма нарушение с ефект предопределящ незаконосъобразност на решението поради ограничаване на правото на участие на жалбоподателката при провеждане на събеседването. По изложените съображения настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение счита, че жалбата на Галя Василева Маринова срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 1 от дневния ред на заседанието проведено на 20.05.2015 г. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението е законосъобразен акт на компетентен орган и в предписаната от закона форма, съответно на материалния закон /чл. 194л, ал. 4 ЗСВ/ и на неговата цел, и е прието при спазване на правилата по раздел IIа на глава IХ от Закона за съдебната власт. В хода на цялостната служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК не се установи отменително основание по чл. 146 АПК. При този резултат на основание чл. 143, ал. 3 пр. 1 АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК искането на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размерите на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Воден от горното ВАС шесто отделение