Решение № 8863 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2014 г.

ВАСПетчленен състав26.06.2014 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 873/22.01.2014 г. по адм. дело № 9716/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. ОСЪЖДА Емил Йорданов Неделчев с адрес в гр. София, ж. к. Младост I, бл. 91, вх. Е, ап. 111, да заплати на министерството на правосъдието сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8863 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емил Йорданов Неделчев, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 873/22.01.2014 г. по адм. дело № 9716/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение /ВАС/, с което е отхвърлено оспорването му против заповед № ЧР-01-83/28.05.2013 г. на министъра на правосъдието. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба - министърът на правосъдието, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната пред ВАС заповед № ЧР-01-83/28.05.2013 г. на основание чл. 12, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 12, ал. 3 от ЗДСл и на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и т. 146 от Класификатора за длъжностите в администрацията /Класификатора/, приет с ПМС № 129/29.06.2012 г., чл. 108 и чл. 124, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Емил Неделчев за длъжността "главен експерт" в дирекция "Българско гражданство" /ДБГ/ в Министерство на правосъдието, считано от 28.05.2013 г. Със заповед № ЧР-01-02/10.01.2012 г. на министъра на правосъдието касаторът е назначен като държавен служител за първи път, на основание чл. 16а, във вр. с чл. 12 и чл. 74, ал. 2 от ЗДСл, на длъжността "главен експерт" с ранг III младши, в ДБГ на МП. На 13.01.2012 г. той е запознат с характеристиката за длъжността. По негова молба от 14.05.2012 г. до министъра на правосъдието, е издадена заповед № ЧР-01-132/14.05.2012 г., с която служебното му правоотношение за заеманата длъжност е било прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - по взаимно съгласие между страните. Същият ден е издадена нова заповед № ЧР-01-135/14.05.2012 г., с която Неделчев е назначен на длъжност "главен експерт" с ранг III младши в дирекция "Човешки ресурси" в МП до завръщането на титуляря. По молба вх. № 94-Е-56/30.05.2012 г. до министъра, касаторът е преназначен със заповед № ЧР-01-161/01.06.2012 г. на длъжността "главен експерт" с ранг III младши, в ДБГ на МП. За периода, през който Неделчев работи по служебно правоотношение в МП - от 14.05.2012 до 28.05.2013 г., същият ползва общо 14 дни от разрешения му платен годишен отпуск. За заемането на длъжността "главен експерт" в ДБГ - МП, съгласно изготвената длъжностна характеристика за нея, е необходимо лицето да притежава образователна степен "магистър" по специалността "право", да има придобита юридическа правоспособност и минимален професионален опит от 4 години. По повод докладни записки № 92-09-57/17.05.2013 г. на директора на ДБГ и № 92-09-57/28.05.2013 г. на директора на ДЧР до министъра на правосъдието, е издадена обжалваната заповед № ЧР-01-83/28.05.2013 г., с която служебното правоотношение на Неделчев е прекратено на посочените правни основания. При съвкупна преценка на доказателствата ВАС посочва, че оспорената заповед не страда от пороците, визирани в чл. 146 на АПК, съставляващи основание за нейната отмяна и излага подробни съображения. Решението е правилно като краен резултат. Установените от съда факти не се оспорват от страните. Спорът касае правните изводи, заключени от първоинстанционния съд като по-голямата част от изложените в касационната жалба твърдения касаят материалната незаконосъобразност на административния акт и не са предмет на проверка от касационната инстанция. Основателно е възражението на касатора, че към датата на прекратяване на служебното правоотношение не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, посочени като част от правното основание при произнасяне на заповедта на министъра. Действително е налице предходно прекратено служебно правоотношение в срока за изпитване по ал. 1 и съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗДСл при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване, но в разглеждания случай това прекратяване на служебното правоотношение и едновременното му подновяване с назначаването на друга длъжност в същата администрация от същия административен орган сочат категорично на изменение на служебното правоотношение чрез преназначаване на друга длъжност по смисъла на чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, извършено със съгласието на служителя, независимо от правната форма и процесуалните средства чрез които е постигнато. Преназначаването на друга длъжност в рамките на министерството има за правна последица продължаване на срока за изпитване съгласно чл. 12, ал. 1, изр. 2-ро. Както е посочено по-горе Неделчев е назначен за първи път на държавна служба на 10.01.2012 г. при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл със срок за изпитване в полза на органа по назначаване, измененото служебното правоотношение на 14.05.2012 г. и втори път на 01.06.2012 г. (заповед № ЧР-01-161/01.06.2012 г.) не се отразява върху срока за изпитване, който продължава да тече и изтича на 10.01.2013 г. Следователно при произнасянето на заповед № ЧР-01-83/28.05.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание- чл. 12, ал. 1 от ЗДСл правото на органа по назначаване е погасено. Неоснователни са касационните възражения за липсата на основание по чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител и т. 146 от Класификатора на длъжностите в администрацията, поради което като приема обратното първоинстанционният съд допуска нарушение на материалния закон. Решаващият състав на ВАС излага подробна и задълбочена правна аргументация в обжалвания съдебен акт след преценка на доказателствата за трудовите правоотношения на кастора с Министерството на външните работи, и като съобразява изискванията на Класификатора на длъжностите в администрацията прави обосновани изводи за това, че изпълнителския и технически характер на дейностите, извършвани по трудово правоотношение не покриват изискванията на т. 146 от Класификатора на длъжностите в администрацията. На следващо място правилни са изводите на съда, че Неделчев не отговаря на изискванията по длъжностна характеристика за изпълнение на заеманата от него длъжност-главен експерт в дирекция "Българско гражданство" в Министерство на правосъдието, тъй като няма юридическо образование и минимално изискуемия професионален стаж за длъжността от 4 години. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че Емил Йорданов Неделчев е назначен при неспазване на условието по чл. 7, т. 6 от ЗДСл, тъй като не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението-28.05.2013 г. По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение, с което жалбата на Неделчев срещу министерската заповед е отхвърлена като неоснователна за правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора в полза на ответника в настоящото производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр чл. 144 от АПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 103, ал. 1, т. 1