Решение № 11417 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2015 г.

Решение № 11417 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - С., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 3218 от 11.05.2015 г., постановено по административно дело № 12440/2013 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед№ ЧР-347 от 13.11.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. По същество в касационната жалба са развити доводи за необоснованост на решението. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - И. А. К. в представен писмен отговор от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително присъждане на хонорар за един адвокат пред двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и по наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд отменя по жалба на Кьосева заповед № ЧР-347 от 13.11.2013 г., с която Директорът на РИОСВ - С. прекратява служебното правоотношение на служителката на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл - новоутвърдено длъжностно разписание, в което за заемане на длъжността е предвидена задължителна образователна степен - магистър по право. За да отмени заповедта АССг, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Страните не спорят относно фактите, които са правилно установени от съда. Ж. К. заема длъжността директор на дирекция "Административни, финансови и правни дейности" за времето от преназначаването й на тази длъжност със заповед № ЧР-393 от 01.08.2012 г. до датата прекратяване на служебните й правоотношения. По длъжностната характеристика за тази длъжност, връчена на ответницата на 04.08.2012 г. изискванията за заемане на длъжността са висше образование - степен магистър в професионална област икономика, финанси, счетоводство и контрол, като тя е отговаряла на тези изисквания. На 12.11.2013 г. е утвърдено длъжностно разписание, в което дирекцията, която е ръководена от Кьосева продължава да съществува под същото наименование и отново е предвидена длъжност директор на същата, но е изготвена нова длъжностна характеристика, в която е запазени основната цел на длъжността, областите на дейност и преките задължения, макар и с разменен словоред. Променени са изискванията за заемане на длъжността като отново е налице изискване за степен на образование висше-магистър, но въведено изискване за магистър по право с област на дейност - юридически дейности, каквато обаче не фигурира в утвърдения с ПМС № 125 от 24.06.2002 г. Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления. При така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена при липсата на материално правните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като в случая не е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В конкретния случай въведените нови изисквания за длъжността са в резултат от разпореждане на органа по назначаването и следователно не са извън неговата воля. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Въпреки този изход на делото на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски. Искането за присъждането им, направено от процесуалния представител на ответника е основателно, но недоказано в частта, с която се претендират такива пред касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за направени разноски в това производство, а направените такива пред първоинстанционния съд са присъдени с решението на АССг. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение