Решение № 12186 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10918/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 26066/31.07.2025г., постановено по адм. дело 5383/2024г. на Административен съд София - град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221519000488-091-001/12.10.2020г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение 405/28.03.2024г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на А. А. Ц. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г., в размер на 25 000лв. главница и 16 378.83лв., лихви за забава. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че с РКО на РЛ е била изплатена коледна премия, като подписите положени в графа съставил е на РЛ, а в графа гл. счетоводител на лицето Б. Л.. Представен е и списък на лица на които е изплатена коледна премия , между които и РЛ. Изготвени са експертизи, които установяват по безспорен начин, че РЛ е положило своя подпис в издаденото РКО. Сочи се, че съдът е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства, установяващи получаване на процесната сума от РЛ, а се е мотивирал единствено със заключението на СГЕ, което е довело и довело и до постановяване на неправилно решение. Сочи се още, че не е налице погасяване на задължението по давност, както е прието от съда. Налице е образувано досъдебно производство от изхода на което ще зависи установяването на публичното задължение. По подробни съображения, се моли за отмяна на решението на АССГ. Претендира се и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба А. Ц., я оспорва, чрез процесуалния си представител с подробно изложени доводи в писмен отговор. Моли за оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221519000488-091-001/12.10.2020г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение 405/28.03.2024г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на А. А. Ц. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г., в размер на 25 000лв. главница и 16 378.83лв., лихви за забава. Съдът е посочил, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След подробно описание на представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че данъчния орган не е доказал наличието на соченото основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В ревизионното производство било установено, че с РКО на 18.12.2013г. на РЛ била изплатена сума в размер на 250 000лв. коледна премия , предадена му от Б. Л.. Тези факти били установени предвид постъпили от Специализираната прокуратура по постановление от 14.11.2019г. по пр.пр. 2077/2018г. и приобщени към ревизионното производство множество доказателства, вкл. и счетоводна и графологическа експертизи, както и гласни показания дадени от Л. и Ю. И.. Констатирано е, че РЛ не е декларирало получената от него сума през 2013г. РЛ е дало обяснение, че сумата е получена през 1998г., а не през 2013г. и ордера е антидатиран. Въз основа на тези доказателства и писмените обяснения на РЛ, приходните органи приемат, че получената сума от 250 000 лева през м.12.2013г. от А. Ц. представлява друг облагаем доход без установен източник съгласно чл.35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е деклариран и с РА за 2013г. е определено задължение по ЗДДФЛ в размер на 25 000 лева и лихви в размер на 14 996,78 лева. За да отмени процесния РА, АССГ е приел, че представеният РКО от 18.12.2013 г. не удостоверява действително дадена сума от 250 000 лева на А. Ц.. Сочи се, че в съдебната фаза на делото е назначена СГЕ, която установява, че положения подпис в графа съставител е на РЛ, а тази на гл. счетоводител е на Б. Л., но, че подписа е положен не през 2013г. а в периода между 1998г. и 1999г., бланката е стара, като в нея липсват данни за организацията от която изхожда, както и подпис на ръководител, а датата 18.12.2013г. е поставена чрез щемпел. Според съда този документ е компрометиран и не доказва по реалното получаване на сумата от РЛ, като по този начин е отречено и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и незаконосъобразно с РА са установени допълнителни задължения за 2013г. по чл. 17 от ЗДДФЛ. Като допълнение съдът е приел, че по отношение на това задължение е изтекъл и давностния срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК задължението е за данък върху доходите на физическите лица за периода 2013г., като е следвало да се заплати до 31.12.2014г. и давностния срок е изтекъл на 01.01.2025г. Образуваното предварително производство не е във връзка с установяване задължения на РЛ, както се изисква от нормата на чл. 171, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Решението е правилно. Задължението на РЛ е определено по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в производство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Във връзка с горното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че установеното задължение предвид чл. 17 от ЗДДФЛ е погасено по давност. Съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. В конкретния случай приходните органи са констатирали, че Ц., през данъчния период 2013г., е получил в брой с основание коледна премия сума в размер на 250 000лв. Тази сума е следвало да бъде декларирана, а дължимият за нея данък платен през 2014г. Съобразно чл. 171, ал. 2 ДОПК давността е започнала да тече на 01.01.2015г. и е изтекла на 31.12.2024г. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл. 171, ал. 2 ДОПК изключения, тъй като образуваното наказателно производство не е във връзка с установяване на данъчни и/или осигурителни задължения на Ц.. С оглед на горното РА подлежи на отмяна само на основание изтекла погасителна давност, но за пълнота касационната инстанция счита, че изводите на АССГ по отношение материалната незаконосъобразност на акта също са правилни. За да се обложи получен доход по ЗДДФЛ, в тежест на приходната администрация е да установи размера на дохода, източника му, времето на получаване. В конкретния случай не се установява приходните органи да са извършили съответни процесуални действия по събиране на доказателства в рамките на ревизията. Изводите на приходните органи за наличие на получен доход с неустановен източник е направен само на база на приобщени в рамките на ревизията доказателства по досъдебно производство 1/2019г. по описа на СО-СГП, пр.пр. 2077/2018г. тези доказателства обаче, без да бъдат събрани допълнителни такива по реда на ДОПК, не удостоверяват факта на получаване на дохода от страна на РЛ. Посочения в РА РКО не удостоверява действително предадената и получена от Ц. сума, тъй като неговата удостоверителна стойност, като частен свидетелстващ документ е компрометирана, с оглед назначената по делото СГЕ. По този начин съдържанието на документа не доказва, че то съответства на обективната действителност, а и няма достоверна дата. С оглед на горното правилно АССГ е приел липсата на материална законосъобразност на оспорения РА. Като се има предвид изхода на спора, следва НАП да бъде осъден да заплати на касационния ответник сума в размер на 2 650лв., разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 от ЗА. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение