Решение № 14746 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2020 г.

Решение № 14746 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Минкова. Жалбата е срещу решение № 98 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 56 по описа за 2020 г. на Административен съд Стара Загора /АСС3/, в частта му, с която е отменено решение № 6603 от 26.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС в частта му, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Чорна М. и децата й Ч. О. и Ч. Е., граждани на [държава]. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че Административният съд не е анализирал всички относими обстоятелства, въз основа на което е направил неправилни и необосновани фактически правни изводи. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, след преценка на общата обстановка в [държава] по отношение на Чорна М. и нейните деца. Твърди, че неоснователно административният съд е приел, че административният орган не е обсъдил актуална информация за състоянието на сигурността в [държава] като е използвал неактуална справка. Счита, че неправилно и необосновано административният съд е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ и принципа за целостта на семейството. Излага твърдение, че е налице несъответствие на формираните изводи на административния съд с установените по дело факти. Иска се отмяна на обжалваното решение, в частта, с която е отменено решението на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Чорна М. и нейните деца. Ответниците – Чорна М., лично и в качеството й на законен представител на Ч. Е., и Ч. О. лично и със съгласието на майка си Чорна М., всички граждани на [държава], чрез процесуалния представител адвокат Л. Желев, с отговор на касационната жалба и с представена молба, оспорват касационната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. Молят да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество поддържа подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е преценил, че оспореното решение № 6603 от 26.11.2019 г. на председателя на ДАБ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Чорна М. и на децата й Ч. О. и Ч. Е., тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Чорна М. и от децата й Ч. О. и Ч. Е. – граждани на [държава], против решение № 6603 от 26.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС. С него е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. Същият отговарял и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Административният съд установил, че с решение № 10105/22.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, било отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Чорна М. и на нейните деца – Ч. О. /непълнолетен/ и Ч. Е. /малолетна/. Административният съд приел, че това решение е отменено с влязло в сила решение № 1685 от 14.03.2018 г. по административно дело № 7126/2017 г. по описа на АССГ. Преписката била изпратена на административния орган за ново произнасяне по молбата на Чорна М. – лично и като законен представител на децата й Ч. О. и Ч. Е., за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът приел, че видно от бежанската история на касаторите, се установявало липса на преследване, което да обосновава някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, съдът приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, защото не била актуална справката за обстановката в [държава]. От нея се установявало, че имало данни за дискриминационно третиране на вътрешно разселените лица от гледна точка на здравеопазване, заетост, административни услуги, по-ниско заплащане и т. н. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е съобразил принципа за целостта на семейството и принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, установени с Конвенцията на ООН за правата на детето, дефиниран в българското законодателство в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и приложим в това производство съгласно чл. 6а от ЗУБ. По така изложените съображения приел, че решението следва да се отмени в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Чорна М. и нейните деца. Така постановеното решение е неправилно. Установява се, че чужденката и нейните деца са напуснали страната си на произход легално на 31.08.2016 г., като преминали транзит през Република Молдова и Република Румъния. Влезли законно в Република България на 01.09.2016 г., заедно със съпруга си, на когото е била отказана международна закрила. Този отказ е потвърден с влязло в сила решение № 7355 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 4820/2018 г. на ВАС, защото по отношение на него не били налице предпоставките уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Молителката мотивирала молбата си за закрила с проблеми, които имал съпруга й в [държава]. Видно от проведеното интервю, чужденката заявила, че съпругът й не е получавал конкретни заплахи, но се е чувствал притеснен, защото патрулиращи военни са го питали защо не е в армията. Заявила, че мъжът й бил нападнат през месец февруари или март на 2016 г. и пострадал тежко. Молителката заявила, че официалните власти започнали да закриват работни места в малките работилници, а място за работа имало само в държавните предприятия, където мобилизирали мъжете. Заявява, че спрямо нея и децата й не е имало проблеми заради религия или етнос, не е арестувана или осъждана в държавата си на произход, върху нея или децата й не е оказвано насилие и не е политически ангажирана. Видно от протокол с рег. № 2318/05.08.2019 г. интервюиращият орган е изслушал непълнолетния й син - Ч. О., който твърдял, че заради военните действия си сменяли местоживеенето. Напуснали държавата си на произход, защото били нападнали баща му, но не знаел по каква причина. Заявил, че в [държава] живеели техни родни, включително и баща му, който се върнал в родния им [населено място] и се лекувал там. От приложените по преписката копия на протоколи от интервюта на съпруга на молителката, проведени на 06.12.2016 г. и 15.02.2017 г., се установява, че той е бил нападнат от неизвестен за него човек, защото не му позволил да го снима и да разговаря с него. След нанесените удари потърсил медицинска помощ, която му била указана веднага, след което подал оплакване в полицията за случая. Споделил е, че през 2015 г. в гр. Термопол, от организацията "Десен сектор" били пребити много доброволци занимаващи се с благотворителност, като на него и съпругата му са дали два часа да напуснат града. След тези събития семейството си подготвило документите, за да напуснат страната си на произход. Административният орган е сравнил бежанската история на съпруга с тази на чужденката и малолетните им деца, като ги е оценил за достоверни. В хода на общото административно производство не са се установили факти, който да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. Условията за предоставяне на хуманитарен статут са посочени в чл. 9 от ЗУБ и следва да са свързани с опасност чужденецът да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изтъкнатите причини по делото са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на чл. 9 от ЗУБ. Неправилно съдът приел, че решението на административния орган е незаконосъобразно по отношение на извода за наличие на основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут спрямо чужденката и нейните деца. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на Чорна М. и на децата, не е установено лично тя или децата й да са били обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето им, не са установени намеси в личните сфери на лицата, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неправилни са изводите на съда, че от представените справки е налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в [държава]. Законосъобразни и правилни са изводите на административния орган, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/2004 г. Фактическото основание, въз основа на което е приложен закона от страна на ДАБ и е постановен отказ от предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е заключението на ДАБ, че са налице "по-скоро частични конфликти" и като цяло обстановката не може да се определи като "война" по смисъла на понятието, използвано в международното право. От тук е изведен и правния извод на ДАБ, че конфликтът в [държава] не представлява вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което молбата за закрила е преценена като неоснователна. Видно от информацията за обстановката в [държава], изложена в справка с вх. №МД-450/02.08.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, която е обсъждана в мотивите на административния акт, повечето от нарушенията за прекратяване на огъня, регистрирани през второто тримесечие на 2019 г. са били концентрирани в четири горещи точки в западната част на [държава]. Регистрираните случай на нарушения на прекратяване на огъня извън зоната на сигурност са оценени като учения свързани с бойна стрелба и случайни актове на насилие. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в [държава], не може да става дума за наличие на такава. Пред административният съд е представена и справка с №МД-683/05.12.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка, каква е политиката на [държава] спрямо вътрешно разселените лица /ВРЛ/, като към края на м. септември 2018 г. били регистрирани повече от 1, 5 милиона такива лица. Правителството предоставяло социални права само на тези вътрешно разселени лица, които били регистрирани като такива. Според Мисията за наблюдение на върховния комисар на ООН за правата на човека в [държава], правителството прилага широко процедурата за проверка на ВРЛ. Въз основа на представените справки вх. №МД-450/02.08.2019 г., №МД-683/05.12.2019 г. и №МД-607/09.11.2020 г., се установява, че Чорна М. и нейните деца имат възможност за вътрешно разселване към контролираните от официалните власти централна и западна част на [държава]. Отделно от това в справките липсват данни за висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила, още повече, че лицата са посочили, че не са били изложени на реална опасност от тежки посегателства. Съгласно т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на Чорна М. и нейните деца се характеризират с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната им. С оглед изложеното, касационната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за наличие на съществени процесуални нарушения при издаването на административния акт във връзка с установяването на сигурността на държавата по произход на жалбоподателката и нейните деца. Както вече бе казано, спорът не е относно фактите за наличието на въоръжен конфликт, а относно правото - дали този конфликт отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и налице ли е основание за непредоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, поради възможност за сигурно и достъпно разселване на молителката и нейните деца в границите на [държава]. Първоинстанционният съд, като не е отчел правилно спорните по делото факти и становището на страните, както и като не е съобразил обстоятелствената част на административния акт и данните от представената по делото справка вх. №МД-683/05.12.2019 г. пред него, е извел необоснован правен извод за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решение № 6603 от 26.11.2019 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта му по приложението на чл. 9 от ЗУБ. Нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. По делото е безспорно, че централните и западните части на [държава] са под контрола на официалните власти. Видно от общия смисъл на справка вх. №МД-683/05.12.2019 г. официалните власти са изправени пред огромен по мащабите си вътрешен миграционен натиск, но като цяло успяват да обезпечат необходимата защита и да предоставят основна помощ на разселените лица. В тази връзка и като се отчете, че пътуването до незасегнатите от конфликтите части на [държава], при начална точка страната ни, е сигурно и безопасно (няма основания да се приеме обратното), следва да се приеме, че възможността за установяването на молителката в западна или централна [държава] не е свързано с реален риск да понесе тежки посегателства и може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тези части на държавата на произход. Неправилен е извода на съда, че админситартивният орган е нарушил разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Посочено е, че преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет, към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В случая не се установяват нарушения на относимите разпоредби от ЗЗДет, а липсата на изричното обосноваване на разпоредбата на чл. 6а ЗУБ в административния акт не е съществено нарушение, защото не се отразява на неговата правилност. Административният орган правилно е разгледал и съпоставил бежанската история на молителката и нейните деца с тази на съпруга и баща на децата на молителката, на когото с влязло в сила решение е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съпругът е напуснал Република България на 26.12.2019 г. и се е завърнал в държавата си на произход в [населено място], на адрес на който е живял преди да напусне [държава]. От проведеното интервю с непълнолетния син на Чорна М., се установява, че имат роднини в [държава], двама братя, които имат свой семейства, две баби и един дядо, както леля и чичо. Посочените факти обосновават извод, че основателно административния орган е приел, че благополучието и социалното развитие на малолетните деца ще се осигури единствено, когато са заедно със своите родители като се спази принципа за целостта на семейството. Неправилно първоинстанционния съд е приел също, че не е представена актуална справка, с което административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореното пред първоинстанционния съд решение № 6603 на председателя на ДАБ при МС е постановено на 26.11.2019 г. Към него момент актуалната справка за ситуацията в [държава] и била тази с вх. №МД-450/02.08.2019 г., която е обсъдена с решението на председателя на ДАБ при МС. Пред административния съд е представена по-нова справка №МД-683/05.12.2019 г. от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, но тя е след издаване на оспореното решение. Последната справка е следвало да бъде обсъдена от първоинстанционния съд на плоскостта дали изложените факти в нея се отразяват върху изводите на административния орган. В случая по-новата справка по изложените по-горе аргументи не променят изводите за ситуацията в [държава]. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение не е в административното производство. Затова не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. От изложеното следва, че са правилни и обосновани изводите на административния орган в частта от решението му, в която е отказан хуманитарен статут. Поради това съдебното решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, а вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,